1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 442
Гр.София, 02.11.2017 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.д.№ 1064 по описа на ВКС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. М. Д. и Р. И. Д. срещу Решение № 192 от 09.12.2016 г. по в.гр.д.№ 269/2016 г. на Силистренския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционното Решение № 336 от 08.08.2016 г. по гр.д.№ 1967/2015 г. на Силистренския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Р. Т. М., П. Т. Й. и М. Т. А. против М. М. Д. и Р. И. Д. иск за делба на поземлен имот с идентификатор 41143.500.346 в [населено място], [община], [улица], заедно с построените в мястото едноетажна жилищна сграда с идентификатор 41143.500.346.1 с площ от 73 кв.м., едноетажна жилищна сграда с идентификатор 41143.500.346.2 с площ от 37 кв.м. и едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор 41143.500.346.3 с площ от 20 кв.м., и самостоятелен обект в сграда с идентификатор 66425.501.1354.1.10, представляващ апартамент 10 в [населено място], [улица], ет.2, на площ от 53 кв.м., заедно с прилежащото му избено помещение № 14, съответните идеални части от общите части на сградата и 1,74% ид.ч. от правото на строеж върху мястото, в частта, с която е отхвърлен иска за делба на втория от описаните имоти- апартамент № 10 на [улица], ет.2 в [населено място], като същият е допуснат до делба при квоти: по 1/6 ид.ч. за Р. Т. М., П. Т. Й. и М. Т. А. и 3/6 ид.ч. за М., П. Т. Й. и М. Т. А. и 3/6 ид.ч. за М. М. Д.; в частта, с която е отхвърлен иска за делба по отношение на поземлен имот с идентификатор 41143.500.346 в [населено място], първоинстанционното решение е потвърдено. Ответниците М. М. Д. и Р. И. Д. са подали касационна жалба срещу така постановеното въззивно решение в частта, с която е допуснат до делба жилищния имот на [улица] [населено място], като поддържат, че същото е неправилно като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, с оглед на което молят за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което искът за делба по отношение на посочения имот бъде отхвърлен.
Към касационната жалба е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, в което се поддържа, че в основата на обжалваното въззивно решение са поставени материалноправни въпроси, произнасянето по които от въззивния съд е в отклонение от задължителната съдебна практика, респ. произнасянето по които от настоящата касационна инстанция би било от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Уточнени и конкретизирани съобразно указанията на ТР № 1/ 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/ 2009 г. на ОСГТК, тези въпроси се свеждат до преценката за валидност на завещание, чийто единствен мотив е благодарност с оглед заявеното от завещателя очакване да бъде гледан до смъртта си от лицето, в чиято полза е съставено завещанието.
Ответниците по касационната жалба- Р. Т. М., П. Т. Й. и М. Т. А. са депозирали по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор, с който молят касационното обжалване на въззивното решение на Силистренския окръжен съд да не бъде допускано, тъй като произнасянето на въззивния съд по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос относно приложението на чл.42, б.”в” ЗН е съобразено със задължителната съдебна практика. Претендират присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:
За да формира решаващия си правен извод за наличие на подлежаща на прекратяване чрез делба имуществена общност между страните като наследници по закон на Б. М. А., въззивният съд е приел, че представеното по делото саморъчно завещание от 25.02.2004 г. на наследодателя в полза на ответницата Р. И. Д. е нищожно на основание чл.42, б.”в” ЗН, тъй като съдържа изявления на завещателя, опорочаващи безвъзмездния характер на завещателния акт, като вменяват на облагодетелстваното лице редица задължения срещу получаването на завещаното имущество. Този решаващ извод е формиран с оглед изрично заявената от завещателя воля, според която същият желае в случай на болест и невъзможност да се обслужва сам, да бъде гледан от племенницата му Р. Д., като на същата са дадени и указания относно организацията на погребението и възложени грижи относно снимки и документи на завещателя.
При така формираните от въззивния съд решаващи правни мотиви, обусловили извода му за нищожност на съставеното в полза на ответницата Р. Д. саморъчно завещание, с оглед на което делбата на процесния имот е била допусната между наследниците по закон, настоящата касационна инстанция намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за ангажиране на инстанционната компетентност на Върховния касационен съд по спора. Константна е практиката по чл.290 ГПК, според която е нищожно на основание чл.42, б.”в” ЗН завещание, мотивирано с увереността на завещателя, че ще получава бъдещи грижи от облагодетелстваното лице, тъй като наличието на такъв мотив противоречи на безвъзмездния характер на завещателния акт. Този мотив разкрива очакванията на завещателя за бъдеща престация, свързана с вменяване на задължение за грижи към него занапред, което не може да бъде преценено като обичаен мотив, с оглед на който се извършват завещателни разпореждания /Решение № 246 от 17.12.2014 г. по гр.д.№ 1073/14 г. на І г.о., Решение № 25 от 16.05.2016 г. по гр.д.№ 5043/15 г. на ІІ г.о./. Посоченото от касаторите Решение № 117 от 10.11.2015 г. по гр.д.№ 710/15 г. на ІІ г.о. в случая е неотносимо, тъй като в същото е разгледан въпроса за валидност на завещание, направено както заради вече положени за завещателя грижи, така и с оглед на бъдещи грижи, които ще бъдат полагани за него до края на живота му, докато съставеното в полза на ответницата Р. Д. завещание е мотивирано единствено с оглед очакванията на завещателя да бъде гледан от нея занапред до неговата смърт.
С оглед изложените съображения, предвидените в процесуалния закон основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Силистренския окръжен съд не са налице, тъй като същото е изцяло съобразено с относимата задължителна съдебна практика по чл.290 ГПК по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос, свързан с приложението на чл.42, б.”в” ЗН.
Предвид изхода на производството и на основание чл.78, ал.3 ГПК касаторите следва да заплатят на ответниците по касация направените от последните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 192 от 09.12.2016 г. по в.гр.д.№ 269/2016 г. на Силистренския окръжен съд, по касационната жалба на М. М. Д. и Р. И. Д..
ОСЪЖДА М. М. Д. и Р. И. Д. на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплатят поравно на Р. Т. М., П. Т. Й. и М. Т. А. сумата 400 лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: