О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№261
С., 19.06.2015 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми април през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 2137 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Х. М., Т. Х. П., З. Т. П. и П. В. Д., чрез пълномощника им адвокат Д. К. против решение № 441 от 24.10.2014 г., постановено по гр.д. № 541 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Хасково в частта, с която е потвърдено решение № 163 от 23.04.2014 г. по гр.д. № 939 по описа за 2013 г. на Районен съд-Димитровград за допускане на съдебна делба на нива от 12.999 дка на „Я.”, имот № 012052 и за определяне правата в съсобствеността по отношение на нива от 17.208 дка в м.”Бозалъка”, имот № 030062, нива от 18.102 дка в м.”Горни Ч.”, имот № 023016 и нива от 2.423 дка в м.”Горни Ч.”, имот І 023024 по плана на [населено място] и е отменен на основание чл.537, ал.1 ГПК издадения нотариален акт по обстоятелствена проверка.
Г. Г. Т., Д. Т. Д., Д. П. Т., Д. Г. Т., Ж. Б. Ж., Л. Б. В., Д. С. В., Я. С. Д., Т. Т. К., С. С. М., Д. И. К., С. П. С. и Т. П. Т. чрез пълномощника си адвокат Г. К. оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Д. Т. Д. претендира възстановяване на направените разноски.
Д. М. А., Д. М. Д., Д. Н. К., Я. Д. Т., Д. Т. Н., Т. Т. Н. и Ц. Т. Т. не са подали писмен отговор на касационната жалба по реда и в срока на чл.287, ал.1 ГПК.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в атакуваната му част, съдът съобрази следното:
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че по отношение на настоящите касатори не е изтекъл 10-годишен давностен срок и същите не са могли да придобият по давност правото на собственост върху процесните имоти. Изложени са съображения, че за да се приеме, че наследникът владее общата вещ само за себе си е необходимо да обективира променено отношение, като извърши действия, които да достигнат до останалите сънаследници и да не оставят никакво съмнение относно неговото субективно отношение към вещта. В конкретният случай не се установява такава промяна. Безспорно установено в производството е, че процесните имоти не са губили наследствения си характер и по отношение на тях четиримата въззивници не са установявали владение, което да е спокойно и необезпокоявано в продължение на не по-малко от десет години. Отчетени са приетите като доказателства договори за отдаване под наем на земеделските имоти от 2011 и 2013 г. / л.169 и л.174/, видно от които наследствените земеделски земи, вкл. и тези, предмет на решението в обжалваната част, са били отдавани под наем на кооперация. Договорът е сключен от един от наследниците, а именно Д. П. Т.. Изрично в първия от цитираните договори е записано, че тези земи са на наследниците на Д. В. П.. От заключението на ВЛ е видно, че за периода от 2006 г. до 2013 г. е била заплащана рента за земеделските земи на всички наследници на Д. В. П.. Самият факт, че през 2004 г. наследниците на Д. В. П. са правили опит за доброволно уреждане на оставените от наследодателя им земеделски земи – спогодителен протокол от 27.11.2004 г., красноречиво говори за това, че четиримата въззивници не са установили владение само за себе си. Прието е, че в подкрепа на този извод са и събраните гласни доказателства – св. М. Г., Ж. Г. и Н. Х., според които между наследниците не е имало спор относно наследствените земи и всеки е получавал рентата, съобразно правата си. Спор възникнал през 2013 г., когато бил представен нотариален акт, въз основа на който се искало преразпределяне на получаваната рента. Допълнително е изведен извод, че тези земи са наследствени от общия наследодател на страните и от представеното и прието като доказателство по делото Решение № 24-27 от 17.01.2000 г. на ОСЗГ [населено място], видно от което е, че преписката за възстановяване правото на собственост на наследниците на Д. В. П. върху земеделски земи в [населено място], е била образувана по молба на П. В. Д. – едно от лицата, позоваващи се на придобивна давност,т.е към онзи момент не е имал спор и претенции,че някои от тези земи, и по конкретно процесните четири, са индивидуална собственост на част от наследниците. Счетено е, че извод в тази насока не може да бъде извлечен от представените Нотариален акт от 1939 г. и споразумителен протокол от 25.03.1950 г. на Чирпански околийски съд.
К. считат, че въззивното решение противоречи на Тълкувателно решение № 11/21.03.2-13 г. по т.д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС, според което при оспорване на признато с констативен нотариален акт право на собственост, тежестта на доказване се носи от оспорващата страна, а в случая първоинстанционният и окръжният съд неправилно са разпределили доказателствената тежест.
С. от касаторите основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК не е налице, тъй като от една страна в доклада по чл.146 ГПК доказателствената тежест е възложена на ищците, а от друга страна в случаите, когато и двете страни в правния спор легитимират правата си с нотариални актове, то всяка страна следва да докаже фактическия състав на придобивното си основание и доказателствената тежест се разпределя по общото правило на чл.154, ал.1 ГПК.
С оглед изхода на настоящото производство касаторите следва да възстановят направените от Д. Т. Д. разноски в размер на 700.00 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 441 от 24.10.2014 г., постановено по гр.д. № 541 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Хасково в атакуваната му част, с която е потвърдено решение № 163 от 23.04.2014 г. по гр.д. № 939 по описа за 2013 г. на Районен съд-Димитровград за допускане на съдебна делба на нива от 12.999 дка на „Я.”, имот № 012052 и за определяне правата в съсобствеността по отношение на нива от 17.208 дка в м.”Бозалъка”, имот № 030062, нива от 18.102 дка в м.”Горни Ч.”, имот № 023016 и нива от 2.423 дка в м.”Горни Ч.”, имот І 023024 по плана на [населено място] и е отменен на основание чл.537, ал.1 ГПК издадения нотариален акт по обстоятелствена проверка.
ОСЪЖДА Д. Х. М., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица]-15, Т. Х. П., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица]-3, З. Т. П., ЕГН [ЕГН], [населено място], общ.Д., [улица] П. В. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], всички със съдебен адрес: [населено място], [улица], кантора 28, адвокат Д. К. да заплатят на Д. Т. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица][жилищен адрес] съдебен адрес: [населено място], [улица][жилищен адрес] адвокат Г. К. разноски за настоящото производство в размер на 700.00 лв.
Определението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: