О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№208
гр. София, 20.10.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч.гр.д. № 4196 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. П. А., чрез пълномощника му адв. Д., срещу определение № 353/13.07.2016г. постановено по ч.гр.д. № 413/2016г. на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане № 2121/30.03.2016г. на Великотърновския районен съд по гр.д. № 2384/2015г. за връщане на подадената от частния жалбоподател въззивна жалба срещу постановеното първоинстанционно решение.
В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно, незаконосъобразно, постановено в противоречие с процесуалните правила на ГПК и се иска отмяната му. Развити са съображения, че първоинстанционният съд не му е съобщил по надлежния ред извършеното продължаване на срока по чл.63, ал.2, изр.2 ГПК за отстраняване нередовностите на подадената въззивна жалба, както и че не му е посочена банковата сметка, по която следва да внесе дължимата държавна в размер на 25лв. За обосноваване достъпа до касационно обжалване са повдигнати въпросите: подлежи ли на съобщаване извършеното от съда по искане на страната продължаване на срок по реда на по чл. 63, ал.1, ГПК и следва ли съдът да посочва в съобщението до страната сметката, по която се дължи внасяне на държавната такса.
С писмен отговор ответникът по частната жалба Х. А. Х., чрез пълномощника си адвокат Ч., оспорва същата като твърди, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, както и че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Подадената от С. П. А. въззивна жалба срещу решение № 113/12.02.2016г. постановено по гр.д. № 2384/2015г. на Великотърновския районен съд е оставена без движение с разпореждане от 02.03.2016г., като е дадено указание за внасяне на държавна такса в размер на 25лв. по сметка на Великотърновския окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването и представяне на доказателства за това. Жалбоподателят е уведомен за указанията на съда с връчено на пълномощника му съобщение на 08.03.2016 г., в което са указани и последиците от неизпълнението. В последния ден от срока за отстраняване на нередовността е подадена по пощата молба от пълномощника адв. Ж. Д. за удължаване на срока за заплащане на дължимата държавна такса, поради липсата на контакт с доверителя й, който се намира извън пределите на Република България. С разпореждане № 521 от 17.03.2016г. съдът е продължил срока за внасяне на държавната такса с една седмица, считано от изтичане на първоначалния срок на 15.03.2016г., така че продълженият срок изтича на 22.03.2016г. Поради неизпълнение на указанията в рамките на продължения срок първоинстанционният съд с разпореждане № 2121 от 30.03.2016г. е върнал въззивната жалба на основание чл. 262, ал.2, т.2 ГПК.
С обжалваното определение въззивната инстанция е потвърдила разпореждането за връщане, като е намерила за неоснователни доводите на жалбоподателя, свързани с несъобщаване на постановеното разпореждане за продължаване на срока и непосочване на банковата сметка по която следва да се внесе дължимата държавна такса. Съдът е приел, че в съответствие с изискванията на чл. 262, ал. 1 ГПК, първоинстанционният съд е констатирал нередовност на жалбата, дал е нужните указания, връчил е в съответствие с процедурата нужните книжа и при неизпълнението им и в продължения срок, правилно е упражнил правомощията си по чл. 262, ал.2, т.2 ГПК. Съдът е посочил, че съгласно изричната разпоредба на чл.63, ал.2, изр. второ ГПК, съобразена и от районния съд, продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния, а не от получаването на съобщение за продължаването му. Затова продължаването на срока не се съобщава на страната, а тя е длъжна да следи за произнасянето на съда. В случая продълженият срок за отстраняване на нередовността е изтекъл на 22.03.2016г. и затова на основание чл. 64, ал.1 ГПК съдът е отказал да вземе предвид внасянето на държавна такса, извършено на 29.03.2016г. и установено едва пред въззивния съд. За неоснователно е прието и оплакването, че съдът е длъжен да посочи банковата сметка за внасяне на дължимата държавна такса, тъй като се касае до общоизвестни и достъпни факти.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Жалбоподателят е посочил два правни въпроса, които имат значение за изхода на производството, но не е обосновал спрямо тях допълнителните основания по чл. 280, ал.1, т.1-3 ГПК. По първия въпрос, относно съобщаването на продължаването на срока, извършено от съда по искане на страната, е създадена трайна практика на Върховния касационен съд, включително такава по чл. 274, ал.3 ГПК, като: определение 79/04.02.2010г. по ч. гр. д. № 24/2010г. на IV ГО на ВКС, 519/24.07.2012 г. по ч. гр. д. № 447/2012 г. на III ГО на ВКС, определение № 158/18.03.2011г. по ч. гр. д. № 145/2011 г. на III ГО на ВКС; определение № 124/10.03.2011 г. по гр. д. № 84/2011 г. на III ГО на ВКС, според която разпоредбата на чл. 63, ал.2 ГПК изрично установява момента, от който започва да тече новоопределения срок, а именно от изтичането на първоначалния срок. Затова, за съда не съществува задължение да съобщава на страната за постановеното по нейна молба продължаване на срока, а страната е длъжна сама да следи за произнасянето на съда. Разпоредбата е въведена за първи път със сега действащия ГПК и цели дисциплиниране на страните. Обжалваното определение на Великотърновски окръжен съд съответства на тази практика.
Вторият правен въпрос е относно задължението на съда при изпращане на съобщение до страната да укаже сметката, по която следва да се внесе държавната такса. Не е посочено дали по този въпрос обжалваният акт противоречи на задължителна практика на ВКС, дали е решаван противоречиво от съдилищата или разрешаването му е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Липсата на допълнително основание за достъп до касационен контрол е достатъчно за да обоснове недопускане на касационно обжалване. Тук следва да се посочи, че в ГПК няма изискване указанията на съда за внасяне на суми да съдържат и банковата сметка, тъй като сметките на съдилищата са публични, общодостъпни, обявени на сайта на съответния съд и винаги могат да бъдат узнати директно от съответния съд или банков клон. А и в случая жалбоподателят не твърди неяснотата относно сметката да е причина за неизпълнението; видно, че той е внесъл държавната такса по надлежната сметка, но след изтичане на продължения срок.
По тези съображения следва да бъде отказано допускане на касационно обжалване.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 353 от 13.07.2016г. постановено по ч.гр.д. № 413/2016г. на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане № 2121 от 30.03.2016г. на Великотърновския районен съд по гр.д. № 2384/2015г. за връщане на подадената от С. П. А. въззивна жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: