2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 315
София, 06.07.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д.№ 63 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 310 от 06.10.2016г. по гр.д. № 395/2016г. на Врачански окръжен съд, с което е потвърдено решение № 105 от 13.06.2016г. по гр.д.№ 1556/2015г. на Мездренски районен съд за отхвърляне на предявения от Н. Ц. П. и П. Ц. В. против И. С. И., Ц. С. И. и Л. Ц. С. иск по чл. 109 ЗС за преустановяване на противоправното препятстване на ищците да упражняват правото си на собственост чрез премахване на плътната ограда между имотите и отстраняване последиците от строителството.
Касационната жалба е подадена от ищците Н. Ц. П. и П. Ц. В.. Като основание за допускане на касационно обжалване са формулирани правните въпроси: 1/ подлежи ли на премахване незаконен строеж, който пречи на съседите да ползват имота си, съответно, представлява ли неоснователно действие по чл. 109 ЗС изграждането и държането на законен строеж, който пречи на съседите; 2/ може ли съсобственикът да иска премахване на извършено от друго лице строителство, което засяга имота му; 3/ когато обективно се създават пречки на съсобственика да упражнява правото си на собственост в пълен обем, не е ли това основание за уважаване на негаторен иск; 4/ наличието на редовни строителни книжа предпоставя ли неоснователност на негаторния иск на съобственика на съседен имот. Според касатора въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС.
Ответниците са депозирали писмен отговор чрез пълномощника си адв. П., като изразяват становище за недопускане на касационно обжалване. Претендират разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Предявен е иск по чл. 109 ЗС за премахване на плътна ограда с височина 2м и дължина 5,5 м. в южната част на регулационната линия между имотите на ищците и ответниците, която ограда се твърди, че е в непосредствена близост с жилищна сграда – лятна кухня на ищците и препятства достъпа на слънчева светлина до нея. Съдът е установил, че оградата е изградена въз основа на строително разрешение и параметрите му са спазени. Сградата на ищците представлява лятна кухня, построена е през 1966г., намира се на по-малко от 3 метра от границата на имотите и е в режим на търпимост. Според приетата експертиза спазено е изискването на чл. 48 ЗУТ при изграждане на плътна ограда до жилищна сграда отстоянието до първия жилищен етаж на сградата да бъде минимум височината на оградата. За да отхвърли иска съдът е приел от една страна, че оградата е изградена въз основа на надлежни строителни книжа, а от друга страна, че ищците не доказват да е нарушено правото им да ползват лятната кухня. Тази сграда е построена в отклонение на изискванията за разстояние най-малко 3 метра от границата на имота /в единия край отстоянието е 2,05м., а в другия 2,85м./. Лятната кухня е елемент на допълващо застрояване, а поставеният прозорец откъм южната страна е на един метър от земното ниво, поради което ищците не могат да претендират, че има засенчване и липса на слънчева светлина. Решаващо е, че сградата не е жилищна, не отговаря на изискванията за жилище, независимо че според твърденията на ищците се ползва за живеене.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира, че такива не са налице.
Всички формулирани правни въпроси се свеждат до възможността да се иска премахване на строеж, който е изграден законно, но създава пречки по смисъла на чл. 109 ЗС. Такава възможност несъмнено се признава в практиката – Тълкувателно решение № 31 от 06.02.1985 г. по дело №10/1984 г. на ОСГК на ВС, решение №324/21.06.2010г. по гр.д.№ 1320/2009г. на ВКС, ІІ г.о., решение №226/28.06.2010г. по гр.д.№347/2009г. на ВКС, І г.о. и др. В случая въззивният съд не е приел нещо различно, а за да отхвърли иска е извършил преценка, че липсва „преченето” по смисъла на чл. 109 ЗС. С оглед на това правните въпроси не са определящи за изхода на спора, защото не са свързани с решаващите изводи на съда, че не е установено изградената ограда да препятства нормалното упражняване на правото на собственост на ищците. Приложените съдебни решения разглеждат въпроси, свързани с иска по чл. 109 ЗС, които са различни от правнорелевантните за настоящия спор. Поради това противоречие с посочената практика не е налице. Горното налага извод за недопускане на касационно обжалване.
В полза на ответниците следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 310 от 06.10.2016г. по гр.д. № 395/2016г. на Врачански окръжен съд по касационната жалба на Н. Ц. П. и П. Ц. В..
ОСЪЖДА Н. Ц. П. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], и П. Ц. В. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], да заплатят на И. С. И., Ц. С. И. и Л. Ц. С., тримата от [населено място], [улица] сумата 500 /петстотин/ лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: