5
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№396
С., 06.11.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 5580 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Ж. И. чрез пълномощника му адвокат Н. Г. против решение № 218 от 12.05.2014 г., постановено по гр.д. № 304 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Хасково, гражданска колегия, с което е отменено решение № 55 от 14.02.2014 г. по гр.д. № 875/2013 г. на Районен съд-Димитровград и вместо него е постановено друго за допускане на съдебна делба на жилищна сграда с идентификатор 21052.1002.107.1 в [населено място], [улица], разположена в поземлен имот с идентификатор 21052.1002.107, представляваща западната половина от двуетажна жилищна сграда, построена на калкан, между съделителите и при права в съсобствеността: Д. С. П. – 7/12 ид.ч., В. Ж. И. – 4/12 ид.ч. и К. Ж. И. – 1/12 ид.ч.
Ответникът по касационната жалба К. Ж. И. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски, а Д. С. П. не е подала писмен отговор.
При преценка налице ли са основания за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
В исковата молба К. Ж. И. е поддържала, че страните са съсобственици на процесния имот въз основа на правни сделки. С отговора на исковата молба В. Ж. И. е навел възражение за нищожност на договора за дарение по нотариален акт № 127, том 6, рег. № 1704, дело № 828/6.06.2011 г., с който ищцата Е. И. е придобила 1/12 ид.ч. от имота, като прикриващ договор за покупко-продажба, страна по който е и той, според уговорката прехвърлените права да бъдат придобити и заплатени съвместно от двамата.
За да постанови решението си, въззивният съд е изложил съображения, че възражение за недействителност на правна сделка може да се направи и от трето лице стига да има правен интерес от това като условие за неговата допустимост. Правен интерес от оспорване валидността на една сделка е налице, когато установяването недействителността на същата ще породи благоприятни правни последици за лицето. Интерес от оспорване на сделката имат страните по нея, както и третите лица, чиито интереси са засегнати от нея. В случая В. И. оспорва валидността на договора за дарение, с който Г. Б. А. и Б. А. Д. са дарили на К. Ж. И. 1/12 ид. ч. от процесния имот. Дори и да се приеме, че дарението е привидно, т. е., че страните по него не са имали намерение то да породи правни последици, това по никакъв начин не рефлектира върху правното положение на ответника, тъй като той не е страна по сделката и това не би увеличило притежания от него обем права върху имота. Отделно от това дори и дарението да прикрива покупко – продажба ответникът пак няма интерес да оспорва валидността му, тъй като прикритата сделка поражда действие между страните по нотариалния акт, а това са прехвърлителите Г. А. и Б. Д. и ищцата К. И.. Обстоятелството, че ответникът В. И. е осигурил част от парите за продажбата на имота, не го прави страна по сделката, а единствено поражда облигационна претенция към приобритателят по сделката за тази част от цената. Правният интерес на ответника не може да се обоснове и с разпоредбата на чл. 33 ЗС, тъй като, когато съсобственик прехвърли възмездно своята част от съсобствеността на трето лице, заинтересованият съсобственик може да поиска изкупуване на прехвърлената част в двумесечен срок от продажбата, който в случая е изтекъл.
Допълнително са изложени съображения, че дори и да се разгледа по същество направеното възражение на първо място не би могло да се приеме, че страните по сделката не са имали намерение същата да породи правни последици. Както прехвърлителите Г. А. и Б. Д., , така и ищцата К. И. са желаели настъпването на правните последици на сделката, а именно транслиране на правото на собственост на 1/12 ид. ч. от имота. Първоначалното им желание е било да прехвърлят своята част на ответника В. И. и сестра му К. И., но поради нежеланието им да отложат изповядването на сделката поради изтичане валидността на личната карта на ответника, те са се съгласили да прехвърлят своята част само на К. И.. Обстоятелството, че ищцата е обещала на ответника да му прехвърли половината от прехвърлената й част от собствеността, което тя не е изпълнила, не обосновава извод за абсолютна симулативност на прехвърлителната сделка. Макар да може да се направи извод, че дарението всъщност прикрива покупко – продажба, тъй като е заплатена покупна цена за прехвърлената част от имота, то и при това положение ищцата е придобила въпросните 1/12 ид. ч., тъй като по силата на чл.17, ал.1 ЗЗД, ако с привидно съглашение страните прикрият сключения между тях договор, прилагат се правилата на прикритото, ако са налице изискванията за неговата действителност, които в случая са спазени, тъй като покупко – продажбата е извършена във формата на нотариален акт. Осигуряването на част от покупната цена от ответника не прави същия страна по покупко–продажбата, доколкото не фигурира като такъв в нотариалния акт.
К. поставя въпросите: 1. При продажба на идеална част от съсобственик на трето лице, прикрита с договор за дарение, от кога започва да тече преклузивният двумесечен срок по чл.33, ал.2 ЗС – от датата на дарението или от датата на съдебен акт, с мотивите или диспозитива на който, страните да бъдат обвързани от прикритата сделка съгласно чл.17 ЗЗД?
2. Когато е направено възражение за нищожност на сделка поради относителна симулация, може ли съда служебно да прогласи действителността на прикритото съглашение или трябва да има направено иска за това от страните по делото?
3. След като са налице доказателства за привидност на дарението, събрани в производство по дело за съдебна делба, съдът длъжен ли е в мотивите на решението си да обяви неговата нищожност?
4. В хипотезата на чл.17, ал.1 ЗЗД налице ли са изискванията за действителност на дисимулирана продажба, при положение, че не са спазени изискванията на чл.33, ал.1 ЗС за представяне пред нотариуса на писмени доказателства, че продавача е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение?
5. В уговорката по прикритото съглашение могат ли да участват и лица, които не са страна по привидната сделка, както и възможно ли е подставеното лице да действа и за себе си по прикритата сделка?
Относими към мотивите на съда, че за В. И. липсва правен интерес от наведеното възражение за нищожност на договор за дарение, поради което същото не следва да се разглежда, са първите два въпроса.
По първия въпрос се твърди противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по решение № 197 от 3.06.2012 г. по гр.д. № 1430/2010 г., І г.о., с което е дадено тълкуване, че когато идеална част от недвижим имот е била продадена на трето за съсобствеността лице, без изобщо другият съсобственик да е бил поканен да я купи, срокът по чл. 33, ал.2 ЗС започва да тече от момента на узнаване на продажбата. Изводите на Окръжен съд-Хасково са в съответствие с даденото тълкуване, тъй като от наведеното възражение, че договорът за дарение прикрива договор за покупко-продажба, следва, че ищецът е узнал за сделката и съответно към момента на постановяване на въззивното решение потестативното право по чл.33, ал.2 ЗС е погасено.
По втория въпрос се твърди противоречие с практиката на ВКС по решение № 420 от 21.12.2012 г. по гр.д. № 187/2012 г., ІІІ г.о. и противоречиво разрешаван правен въпрос с оглед приетото в решение № 771/1.12.2005 г. по гр.д. № 1006/2004 г., ІІ г.о. И в двете решения, на които се позовава касаторът е възприето, че когато съдът е сезиран с иск за нищожност, поради привидност, съдът не може служебно да прогласи действителността на прикритото съглашение, като няма пречка съдът да стори това, когато ищецът сам признае прикритото съглашение или прогласяването на неговата действителност бъде поискана от ответника чрез насрещен иск или възражение. собствена на ищеца вещ. Изводите на въззивният съд в атакуваното решение са съобразени с посочената практика, тъй като в случая именно В. И. се е позовал на дейсвителността на твърдения от него прикрит договор за покупко-продажба.
В обобщение не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.1, респ.т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите, касаещи изводите на съда, че липсва правен интерес в настоящото производство от предявеното възражение за нищожност поради привидност на договора за дарение, легитимиращ правата в съсобствеността на съделтителя К. И..
Останалите въпроси са свързани с допълнително изложените от съда мотиви във връзка с основателността на възражението и не могат да обосноват допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода на настоящото производство В. Ж. И. следва да възстанови на К. Ж. И. направените разноски по подаване отговор на касационната жалба в размер на 250.00 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 218 от 12.05.2014 г., постановено по гр.д. № 304 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Хасково, гражданска колегия.
ОСЪЖДА В. Ж. И., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] да заплати на К. Ж. И., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] разноски по подаване отговор на касационната жалба в размер на 250.00 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: