О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№17
София, 16.01.2017 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Веселка Марева гр.д. № 3576 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 932 от 09.05.2016г. на Софийски апелативен съд постановено по гр.д. № 5410/2015г., с което е потвърдено решение № 6174 от 28.08.2015г. по гр.д. № 8603/2010г. на Софийски градски съд за признаване за установено по отношение на Столична община, че етажните собственици в Етажната собственост на жилищен блок 1-2, вх.А в[жк]са собственици на портиерско помещение, намиращо се на сервизния етаж на жилищната сграда .
В касационната жалба, подадена от ответника Столична община, чрез юрисконсулт Б., се поддържа че решението е неправилно и необосновано. К. счита, че е налице приложното поле за касационно обжалване по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК тъй като правнозначимият въпрос дали портиерското жилище представлява обща част по предназначение, ако не е включено в ценообразуването на отделните апартаменти, е решен в противоречие практиката на ВКС – Решение от 04.07.2006г. по гр.д. № 745/2005г. на ІV-б г.о. и Решение № 259 от 01.04.2010г. по гр.д. № 773/2009г. на І г.о.
В писмен отговор, депозиран от адв. С., като пълномощник на етажните собственици А. Б., В. Д., К. Н., Н. С. и Л. М., се излагат съображения за липса на соченото основание по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е недопустима.
С обжалваното решение Софийски апелативен съд е потвърдил първоинстанционният акт за уважаване на предявения от етажните собственици установителен иск против Столична община, като е приел, че жилищният блок е изграден през 1985г. и негов първоначален собственик е била Държавата. В съставения през 1986г. акт за държавна собственост изрично е отразено, че в сградата, състояща се от два входа, има 2 портиерски жилища. Етажната собственост е възникнала в резултат на извършени от държавата продажби на отделни обекти в сградата на различни физически лица. Договорите за продажба са сключени по реда на чл. 111 и 120 от Н./сега отм./ и купувачите на жилищата са придобили припадащия се дял от общите части на блока и от правото на строеж върху държавна земя. Процесното портиерско жилище е било проектирано и фактически изпълнено в партерния /сервизния/ етаж на сградата именно като портиерско жилище с цел да обслужва целия блок. Едва през 1999г. от страна на Столична община е съставен акт за частна общинска собственост за едно портиерско жилище във вход „А”. В представената таблица за ценообразуване портиерското помещение е посочено като самостоятелен обект и са му определени процент идеални части от общите части на сградата. Приетите технически експертизи установяват, че на архитектурните проекти портиерските помещения в двата входа не са обозначени, но предвид специфичните им белези – местоположение до главния вход, наличие на вътрешен прозорец към главния вход, даващ възможност да се наблюдават влизащите във входа, както и наличието на кухня и санитарен възел, предполагащи трайно обитаване, то по своята същност тези помещения са портиерски жилища. Събраните свидетелски показания потвърждават ползването на помещението като портиерско жилище за осигуряване контролиран достъп в сградата.
Съдът е изтъкнал, че ценообразуването не е решаващ критерий за определяне дали портиерското помещение е обща част, след като в договорите за покупка на жилища е включен процент от общите части на сградата и не е изключено общото портиерско помещение. Позовал се е на разрешенията в Тълкувателно решение № 38 от 1986г. и в Решение № 136 от 26.04.2011г. по гр.д. № 5115/2008г. на І г.о., според които жилището на портиера е жилище, но по предназначение е обща част и е притежание на всички етажни собственици; за да се промени характера му на обща част е необходимо съгласие на всички етажни собственици. За определяне статута на помещението като самостоятелен обект или като обща част е от значение неговото предназначение към момента на възникване на етажната собственост. В заключение съдът е приел, че портиерското жилище отговаря на критерия в чл. 38 ЗС да служи за общо ползване по предназначение, поради което искът на етажните собственици за установяване на собствеността е основателен.
При преценка на поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване настоящият състав, приема следното:
Липсва противоречие с практиката на ВКС по повдигнатия правен въпрос дали портиерското жилище е обща част по предназначение когато не е включено в ценообразуването на отделните жилища, а самото то е посочено в ценообразуването като самостоятелен обект. Решение № 259 от 01.04.2010г. по гр.д. № 773/2009г. на І г.о. на ВКС разглежда хипотеза, при която собственикът на сградата е променил предназначението на портиерското помещение в жилище, което е започнал да отдава под наем още преди продажбата на отделните апартаменти, т.е. преди възникване на етажната собственост. В настоящия случай липсват данни за такава промяна, напротив, установено е, че от продажбата на жилищата от държавата до настоящия момент спорният обект се ползва от етажните собственици за общи нужди като портиерско жилище. Второто сочено от касатора решение от 04.07.2006г. по гр.д. № 745/2005г. на ІV-б г.о. не е представено и не бе издирено. То е цитирано като правилна практика при постановяване на Решение № 259 и вероятно разглежда подобен казус, различен от настоящия.
Даденото в обжалвания акт разрешение е съобразено както с Тълкувателно решение № 39/1986г., така и с практиката на Върховния касационен съд по чл. 290 ГПК – Решение № 40 от 25.03.2016г. по гр.д. № 4994/2015г. на ІІ г.о., постановено по въпроса по какви критерии следва да се прецени дали обект, заснет като самостоятелен в кадастралната карта, съставлява обща част в сграда в режим на етажна собственост и Решение № 154/26.10.2015 г. по гр.д. № 1425/2015г. на I г.о. Според последното когато етажната собственост е възникнала в резултат на продажби на жилища от държавата по реда на Н./отм./ и възникне спор дали отделни помещения, обособени в подпокривното пространство на сградата чрез преустройство, са общи части по смисъла на чл. 38 ЗС, за решаването на спора може да има значение механизмът, по който е определена цената на жилището, като доказаният положителен факт / че в процеса на определяне на цената на жилището обособеното помещение е оценено като обща част на сградата/ или установеният отрицателен факт /че помещението не е оценено като обща част на сградата/, не провежда пълното доказване на релевантния факт, а има само косвено /доказателствено/ значение; релевантният факт следва пряко от диспозицията на чл. 38 ЗС и той е различен – предназначението, което Държавата като единствен собственик на сградата, е придала на обособеното помещение към момента на възникване на етажната собственост. Именно от предназначението на обекта като решаващ критерий е изходил и Софийски апелативен съд при постановяване на решението си.
Въз основа на изложеното следва да бъде отказано допускането на касационно обжалване.
При този изход ответниците имат право на разноски. В представения отговор се претендират такива в размер на 500лв., но липсват доказателства за реалното извършване на този разход – в пълномощното е посочено, че възнаграждението е платимо с фактура от 04.08.2016г., но такава не е представена. Поради това съдът не присъжда разноски.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 932 от 09.05.2016г. постановено по гр.д. № 5410/2015г. на Софийски апелативен съд по касационната жалба на Столична община .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: