Р Е Ш Е Н И Е
№150/2017 год.
гр. София, 10.01.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
при участието на секретаря Зоя Якимова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д. № 5064 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 312 от 04.07.2017г. е допуснато касационно обжалване на решение № 120 от 13.07.2016г. по гр.д. №334/2015г. на Варненски апелативен съд само в частта, с която е постановено Д. В. В., Б. Л. Д., К. П. К., Ц. К. В., Е. Й. И., А. Г. С., В. Б. П. и Т. Б. П. да заплатят на [община] законна лихва от завеждане на делото на 04.11.2008г. до окончателното изплащане, върху дължимите от всеки от тях суми за подобрения и необходими разноски относно недвижим имот в [населено място] на [улица], състоящ се от дворно място с площ 880 кв.м., имот пл. № 16 по плана на 8-ми подрайон, с намиращата се в него масивна сграда на 341 кв.м. на първи /сутеренен/етаж, 246 кв.м. на втория и 246 кв.м. на третия етаж. Касационното обжалване е допуснато за проверка допустимостта на съдебния акт в посочената част.
В останалите обжалвани части касационното обжалване на решението не е допуснато и същото е влязло в сила.
Жалбоподателите – ответници по иска Д. В. В., Б. Л. Д., К. П. К., Ц. К. В., Е. Й. И., А. Г. С., В. Б. П. и Т. Б. П., чрез пълномощника адв. И., поддържат, че решението, в допуснатата до обжалване част, е недопустимо, тъй като съдът е присъдил законна лихва върху главницата, без такова искане да е отправено от ищцовата страна.
Ответникът по жалбата [община] я оспорва.
Подпомагащата страна [фирма] не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата установи следното:
Производството е по иск по чл. 72, ал.1 ЗС за заплащане на подобрения в недвижим имот, предявен от [община], като частичен в размер на 998 000 лв. от вземане с размер 2 649 028лв.; по иск по чл. 72, ал.2 ЗС за необходими разноски за запазване на вещта, предявен като частичен в размер на 500 лв. от вземане с размер 40328,38лв., както и по искане по чл. 72, ал.3 ЗС за признаване право на задържане до заплащане на подобренията и разноските. Производството пред въззивния съд се развива след като първоначалното влязло в сила решение по спора, постановено от Върховния касационен съд, е било отменено на основание чл.303, ал.1,т.5 ГПК и с последващо решение на касационната инстанция делото е върнато на Варненски апелативен съд за ново разглеждане в частта, с която са отхвърлени предявените от [община] искове: 1/ по чл.72, ал.1 ЗС за сумата 598 000лв. – част от претендираната сума от 998 000 лв., предявена като частичен иск за общо дължимите 2 649 028лв., представляващи увеличената пазарна стойност на имота в [населено място], [улица] вследствие на извършени от ищеца подобрения; 2/ за заплащане на основание чл.72, ал.2 ЗС на сумата 500лв., предявена като частичен иск за общо дължимите 40 328,38 лв., представляващи необходими разноски за запазване на горепосочения имот; 3/ за признаване правото на общината да задържи имота на основание чл.72, ал.3 ЗС, както и в частта по присъдените по дело разноски.
Варненски апелативен съд с постановеното решение № 120 от 13.07.2016г. по гр.д. № 334/2015г. е приел, че в резултат на подобренията пазарната стойност на имота се е увеличила със сумата 327 000лв., определена към 11.01.2008г. когато е влязло в сила решението за реституция. Съдът е намерил, че именно в този момент е осъществено обогатяването на ответниците, тъй като непосредствено след това – на 15.01.2008г. те са се разпоредили с имота в полза на третото лице-помагач. По отношение на необходимите разходи за запазване на имота, определени от техническата експертиза, съдът е също е намерил искът за основателен. Определил е дължимите от всеки от ответниците суми за подобрения и необходими разноски, като е изходил от наследствените им дялове. Върху тези суми съдът е присъдил и законната лихва, считано от деня на завеждане на делото 04.11.2008г. до окончателното изплащане.
В тази част, с която са осъдени Д. В. В., Б. Л. Д., К. П. К., Ц. К. В., Е. Й. И., В. Б. П., Т. Б. П. и А. Г. С. да заплатят на [община] законна лихва върху сумите за подобрения и необходими разноски, считано от завеждане на иска – 04.11.2008г. до окончателното изплащане, решението се явява недопустимо. В тази част съдът се е произнесъл извън пределите на искането, с което е сезиран, т.е. „свръхпетитум”. От страна на ищеца [община] не е заявено искане за присъждане на законна лихва нито в исковата молба, нито в течение на процеса до приключване на устните състезания. Не се и поддържа твърдение, че е направено такова искане.
Законната лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД е обезщетение за вредата, произтичаща от забавеното изпълнение на парично задължение. Такава се дължи по силата на посочената материалноправна разпоредба. Предвид диспозитивното начало в гражданския процес /чл. 6 ГПК/, за да разполага съдът с правомощие да присъди такава, е необходимо страната да го е сезирала със съответно искане, тъй като съдът е обвързан от вида и обема на търсената от ищеца защита. Присъждането на законна лихва, без да е поискана, представлява произнасяне вповече от заявеното и решението в тази част е процесуално недопустимо. Като такова то следва да бъде обезсилено. Предвид порока, обусловил недопустимостта, а именно постановяване на решение вповече от предмета на спора, то обезсилването няма да е придружено от прекратяване на производството в обезсилената част, тъй като изначало съдът не е бил сезиран с такъв предмет.
Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 4 във вр. с чл. 270, ал.3, пр.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на II г.о.
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 120 от 13.07.2016г. по гр.д. №334/2015г. на Варненски апелативен съд в частта, с която в полза на [община] е присъдена законната лихва върху дължимите главници за подобрения и необходими разноски, считано от завеждането на иска на 04.11.2008г. до окончателното изплащане.
В останалата част решението е влязло в сила.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: