О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 313
гр. София, 04.07.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д. № 343 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 330 от 10.10.2016г. постановено по гр.д. № 388/2016 г. на Хасковски окръжен съд, с което е потвърдено решението № 236 от 15.04.2016г., постановено по гр.д. № 1652/2015г. по описа на Хасковски районен съд за допускане на съдебна делба между М. Д. Д. и В. К. Н. на следните вещи: 1/ недвижим имот с идентификатор 77195.713.217 по кадастралната карта на [населено място], а по регулационен план съставляващ имот пл. № 2117, който заедно с имот пл. № 2116 е урегулирани в УПИ III-2116, 2117, с площ от 451кв.м., заедно с построената в имота сграда на четири етажа с идентификатор 77195.713.217.1, със застроена площ от 109 кв.м., при квоти 10/24ид.ч. за първата и 14/24ид.ч. за втората съделителка, 2/ лек автомобили Опел Кадет с ДК № X0620AX, с рама № 0000362883190, № на двигател C13H19B6113, при квоти 2/3ид.ч. за първата съделителка и 1/3 ид.ч. за втората съделителка; 3/ лек автомобил Опел О. с ДК № X9337AH, с рама № WOL000067N1287205 и № на двигател 23YD0194767, при квоти – 5/6 ид.ч. за първата съделителка и 1/6 ид.ч. за втората съделителка.
Касационната жалба е подадена от В. К. Н. чрез пълномощника адв. Я.. В нея са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК по въпросите: 1/ за задължението на въззивната инстанция да действа като инстанция по същество, да формира самостоятелни изводи от приетото за установено, да обоснове решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и закона – чл. 235,ал.2 ГПК, а не да действа като контролно отменителна инстанция; 2/ може ли за се допусне делба на сграда, за която няма строителни книжа и доказателства за собствеността на строежа; 3/ нередовна ли е искова молба за делба, в която поземления имот не е описан според регулационното отреждане, а според действащата кадастрална карта.
Ответницата М. Д. Д. чрез пълномощника си адв. К., взема мотивирано становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Въззивният съд е приел, че страните по делото са съсобственици на недвижимия имот и движимите вещи, която съсобственост е възникнала след смъртта на П. К. Д., починал на 17.11.2013г., който е съпруг на ищцата М. Д. Д. и брат на ответницата В. К. Н.. При определяне дяловете в съсобствеността на недвижимия имот съдът е отчел, че наследодателят е притежавал 1/2 от имота по дарение от дядо си П. Д. Ш., 1/6ид.ч. по наследство от баща си К. П. Д. и 1/24ид.ч. по наследство от майка си И. А. Д., като е прехвърлил на сестра си – ответницата В. К. Н. 1/12 ид.ч. от поземления имот. Правата на двете съделителки съдът е определил на основание чл.9, ал. 2ЗН, при брак продължил повече от десет години, така че съпругата М. Д. Д. получава 2/3 от наследството, сестрата В. К. Н. – 1/3. При индивидуализацията на поземления недвижимия имот съдът е взел предвид данните в писмените доказателства и заключението на вещото лице и е описал имота съобразно действащата кадастрална карта на [населено място] и териториално устройствения му статут по регулация от 1984г. като имот с планоснимачен номер, който е урегулиран заедно с друг имот в общ парцел /УПИ/. За жилищната сграда е установил, че е построена след 1993г. въз основа на издаденото на П. К. Д. и В. К. Н. разрешение за строеж от 19.08.1993г. Доколкото е липсвало учредено право на строеж, то по силата на чл. 92 ЗС сградата е станала съсобствена между съсобствениците на дворното място при същите квоти.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира, че такива не са налице.
Първият правен въпрос касае приложението на разпоредбите на чл. 235, ал.2 и чл.269 ГПК, вменяващи задължението за съда да основе решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и закона, както и да обсъди наведените в жалбата доводи и съображения. Тези процесуални правила са гаранция за постановяване на законосъобразен съдебен акт и несъблюдаването на тези задължения на съда при постановяване на съдебното решение съставлява нарушение на съдопроизводствените правила. А наличието или не на процесуално нарушение е въпрос на правилност на съдебния акт, който не може да бъде разискван в производството по чл. 288 ГПК. В случая въззивният съд е постановил решението си въз основа на доказателствата и след като е обсъдил доводите и възраженията на жалбоподателката. Направените от съда конкретни изводи по конкретната фактическа обстановка не подлежат на проверка в настоящето производство. Затова не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по посочения процесуален въпрос.
По вторият и третият въпрос жалбоподателката не е обосновала поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – не е изяснила с какво разглеждането на спора по настоящото дело ще бъде от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Съдържанието на това основание е разяснено в т.4 на Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Наред с това, по въпроса за делбата на незаконни сгради съществува установена съдебна практика, а и в случая сградата не е такава, след като за строежа й е налице строително разрешение и строежът е завършен /виж снимките към техническата експертиза/. Що се отнася до индивидуализацията на имота – вярно е, че в исковата молба имотът е описан само по действащата кадастрална карта, но в хода на делото посредством събраните доказателства /техническата експертиза/ е изяснен актуалният териториално устройствен статут и по план за регулация от 1984г. Затова при допускане на делбата съдът е описал положението на имота, както по кадастрална карта, в която имотът е нанесен със самостоятелен идентификатор, така и по регулацията от 1984г., по силата на която, поради липса на лице за нуждите на застрояването, за имота и за съседния нему е отреден един парцел /сега УПИ/. Видно от обясненията на вещото лице, че съседният имот № 216 е собствен на друго лице и е предвидено застрояване на двата имота на калкан, като именно по този начин е изградена сградата в делбения имот.
Предвид горното следва да се откаже допускане на касационно обжалване.
При този изход ответницата М. Д. Д. има право на направените разноски за касационното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 330 от 10.10.2016г. постановено по гр.д. № 388/2016г. на Хасковски окръжен съд по касационната жалба на В. К. Н. от [населено място].
ОСЪЖДА В. К. Н. от [населено място], ул. „6-ти септември” № 9 да заплати на М. Д. Д. от [населено място], [улица] сумата 500 /петстотин/лева разноски по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: