О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№165
С., 19.06.2015 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. ч.гр.д. № 2447 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 3107 от 9.03.2015 г., подадена от ДП”Ръководство на въздушното движение”, [населено място] срещу определение № 533 от 20.02.2014 г., постановено по гр.д. № 1772 по описа за 2009 г. на Софийски апелативен съд, с което по реда на чл.192, ал.4 ГПК са присъдени разноски на ищеца [фирма], [населено място] в размер на 36757.33 лв. и на ответника ДП”Ръководство на въздушното движение”, [населено място] в размер на 19263.62 лв.
В частната жалба са наведени доводи за недопустимост на атакуваното определение, в частта, с която са присъдени разноски за ищцовото дружество, тъй като то не е направило такова искане, а само ДП”Ръководство на въздушното движение”, [населено място] е поискало допълване на въззивното решение, поради пропуска на съда да се произнесе по разноските.
„П. 2001”, Е., [населено място] оспорва частната жалба.
При проверка данните по делото, настоящият съдебен състав на Върховният касационен съд, II г.о., констатира следното:
При постановяване на въззивното решение № 2003 от 3.11.2014 г., постановено по гр.д. № 1772 по описа за 2009 г. Софийски апелативен съд не се е произнесъл по исканията на страните за възстановяване на направените разноски, включително по предходното въззивно производство по гр.д. № 517/2007 г. на Софийски апелативен съд и касационното производство по гр.д. № 6303/2007 г. на Върховния касационен съд на Република България. С молба от 21.11.2014 г. решение № 2003 от 3.11.2014 г., постановено по гр.д. № 1772 по описа за 2009 г. е поискало присъждане на дължимите му от ищеца разноски съобразно отхвърлената част от иска. С атакуваното определение съдът е констатира, че е пропуснал да се произнесе по исканията за разноски и на двете страни, определил е общия размер на направените от всяка от тях разноски и дължимата от насрещната страна сума съобразно основателната, съответно неоснователната част на исковите претенции, която е присъдил на основание чл.192, ал.4 ГПК /отм./.
Тезата на жалбаподателя за недопустимост на определението в атакуваната му част е основана на разбирането му, че реда по чл.192, ал.4 ГПК /отм./ е приложим само при изменение на решението в частта за разноските, а когато съдът е пропуснал да се произнесе по такова искане, решението му подлежи на допълване по реда на чл.193 ГПК /отм./, което може да стане само по искане на съответната заинтересована страна, но не и служебно. Счита, че в този смисъл е и практиката по решение № 110/8.09.1955 г. по гр.ч.пр. № 93/55 г. на ОСГК на ВС на РБ, според което неправилното изчисляване от съда на направените от страната разноски по делото представлява очевидна фактическа грешка, чието изправяне става по реда на чл.192, ал.2 ГПК /сега отм./, а пропускът на съда да се произнесе по искането на страната за присъждане на направените разноски съставя непълнота на решението и нередовността в този случай може да бъде поправена по реда на чл.193, ал.1 ГПК /сега отм./.
Доводите са неоснователни. Тълкуването по посоченото решение е дадено съобразно редакцията на процесуалния закон към момента на постановяването му. С измененията на ГПК от Изв. бр.90/61 г. е създадена новата ал.4 на чл.192 ГПК /отм./, според която в приложимата в настоящия случай редакция от ДВ бр.124/1997 г. съдът може по свой почин или по искане на страната да измени постановеното решение в частта му за разноските. С посочената норма са уредени правомощията на съда след постановяване на решението да го измени ако погрешно е изчислил дължимите разноски или да го допълни, ако е пропуснал да се произнесе по претенция за възстановяване на разноски, служебно или по искане на заинтересована страна. Следователно произнасянето на Софийски апелативен съд не само по искането на ответника за присъждане на разноски, но и по дължимите на ищеца разноски е в рамките на предоставените му с процесуалния закон правомощия, поради което определението в атакуваната му част е процесуално допустимо и следва да бъде потвърдено.
С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 533 от 20.02.2014 г., постановено по гр.д. № 1772 по описа за 2009 г. на Софийски апелативен съд в атакуваната му част, с която по реда на чл.192, ал.4 ГПК са присъдени разноски на ищеца [фирма], [населено място] в размер на 36757.33 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: