О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№105
С., 10.03.2016 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 585 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на В. И. Ч. и М. Ц. Ч. чрез пълномощника им адвокат Е. В. против решение 473 от 27.11.2015 г., постановено по гр.д. № 1449 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Стара Загора, с което е отменено решение № 184 от 25.02.2015 г. по гр.д. № 1140/2014 г. на Районен съд-Стара Загора и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявения от В. И. Ч. и М. Ц. Ч. против И. К. Д., Б. П. Д. и П. И. Д. иск по чл.109 ЗС за преустановяване неоснователните им действия, изразяващи се в поставяне на преградна метална врата на прохода към вътрешния двор и южната част на сградата с идентификатор 68850.509.4188.6, като отстранят за своя сметка поставената метална врата и не извършват подобни действия за в бъдеще, с които да ограничават достъпа на ищците през прохода на сградата.
И. К. Д., Б. П. Д. и П. И. Д. са подали чрез пълномощника си адвокат И. Р. писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване, като претендират възстановяване на направените разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съдът съобрази следното:
Ищците са твърдели, че поставената метална врата на прохода препятства достъпа им до външната фасада, балкона и стените на собствения им апартамент и препятства ползването на прохода като обща част и достъпа до вътрешния двор. Ответниците са оспорили иска с твърдения, че са собственици на вътрешния двор и процесната преграда, поставена при строежа на сградата, обслужва реално ползването на дворното място и служела за защитата на целия имот от посегателства, за добра хигиена и не пречела на упражняване правото на собственост на ищците, тъй като не е смущаван достъпа до фасадата и частта от дворното място – при монтирането на климатиците на ищците и остъкляване на терасата им вратата била отворена и нямало пречка за достъпа. В становище по отговора на ответниците ищците твърдят, че ажурната метална врата била монтирана върху прохода в новопостроената сграда от [фирма] в поземления имот, собственост на ответниците и към настоящия момент обслужвала ответниците, като последните не желаели да им осигурят достъп към прохода и отказвали да предоставят ключ, въпреки, че проходът към вътрешния двор служел за подстъп на превозни средства към местата за паркиране и върху въпросното пространство било учредено право на ползване и следвало да се обособят 7 броя места за паркиране на жителите в сградата, а не да се използва за градинка.
За да постанови решението си, окръжният съд е приел, че страните са собственици на самостоятелни обекти в сградата на [улица], както и че на прохода, който служи като подход към двора, има поставена метална ажурна врата от ответниците. Въз основа на писмените доказателства за учредяване на правото на строеж за сградата от ответниците е прието, че последните са си запазили правото на собственост върху незастроената част от дворното място, следователно същото не е обща част и не го прави такава и обстоятелството, че върху него са проектирани седем броя паркоместа, след като право на строеж е учредено само за построяване на жилища. Съдът е изложил съображения, че суперфициарният собственик може да ползва такава част от мястото, върху което е построена сградата, която му осигурява нормален достъп до нея, включително до входа й и за поддържането й в нормално и годно за ползване състояние. Ако се твърди, че собственикът на дворното място неправомерно създава пречки за ползването му от суперфициарът, той има на разположение искът по чл.64 ЗС. В случая такъв иск не е предявен, поради което обстоятелствата относно ползването на двора за паркоместа стоят извън спора между страните.
Същевременно съдът е приел, че действията, с които се пречи на собственика на обекта, построен с отстъпено право на строеж, трябва да бъдат неправомерни, а в случая поставянето на врата, която да ограничи достъпа на трети лица към двора, собственост на ответниците, само по себе си не е неправомерна дейност, защото всеки може да огради и затвори своя имот, предпазвайки го от посегателства. Поставянето на такава врата не може да бъде пречка за упражняването на правото по чл.64 ЗС, тъй като собственикът може да даде ключ или да отваря при необходимост. Очевидно е, че щом на балкона на ищците е поставен климатик, то те са имали достъп откъм двора, респ. преминали са през вратата. Ако при поискване, ответниците не предоставят ключ или не отварят вратата, за да осигурят достъп, то ищците имат право да предявят иск по чл.109 ЗС, но с такова искане. Съдът е изложил съображения, че търсената по исков ред защита трябва да съответства на нарушението и да се ограничава с искане за преустановяване само на онези действия или състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца, без да нарушава правната сфера на собственика на земята и да ограничава необосновано неговите права. Направил е извод, че в случая искът е неоснователен, тъй като търсената защита от ищците – ответниците да бъдат осъдени да премахнат металната врата – явно надвишава по интензитет нарушението, което се състои в това, че вратата се държи заключена, защото собствениците на дворното място не могат да бъдат заставени да търпят повече неудобства и ограничения от допустимото. Предаването на ключ би осигурило достъп на ищците до външните стени от южната фасада на сградата, като по този начин правото им ще бъде възстановено, без да се ограничават правата на собствениците на двора да го ползват за каквото намерят за добре.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите поставят въпросите: 1.Правомерно ли е собственици на поземлен имот, върху който е построена сграда съгласно учредено от тях право на строеж, да ограничават достъпа до незастроената част от поземления имот, като поставят метална врата върху общите части на сграда, в която самостоятелни обекти и идеални части от общите части на сградата и от остъпеното право на строеж притежават и други собственици; 2. Съответства ли търсената защита, а именно да се премахне вратата, преграждаща достъпа до общите части на сградата на извършеното нарушение, представляващо ограничаване упражняването на правото на собственост на самостоятелен обект в сградата и идеални части от общите части на сградата в пълен обем; 3. Следвало ли е съда да отмени първоинстанционното решение като неправилно или е следвало да реши спора като служебно укаже да бъдат събрани доказателства за определяне на частите от поземления имот с оглед прилагането на чл.64 ЗС; 4. С оглед прилагането на Тълкувателно решение № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, следвало ли е въззивният съд да събере доказателства за прилежащите части по чл.64 ЗС във връзка с приложението на чл.266, ал.3 ГПК.
О. към мотивите за отхвърляне на иска, а именно, че търсената защита надвишава по интензитет нарушението, е единствено вторият поставен въпрос, по който се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Представените решения на Районен съд-Асеновград и на Районен съд-Варна не удостоверяват противоречивото му разрешаване, доколкото разрешените спорове са били между съсобственици. Решението на Окръжен съд-София също е постановено при различна фактическа обстановка – поставената врата е препятствала достъпа на ищците към част от собствения им имот, а именно избеното помещение, принадлежащо към жилището им.
По въпроса не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като по него е налице практика на ВКС, на която се е позовал и въззивния съд, а именно по решение № 135/31.07.2014 г. по гр.д. № 334/2014 г., I г.о., според която търсената по исков ред защита трябва да съответства на нарушението и да се ограничава с искане за преустановяване само на онези действия или състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца, без да нарушава правната сфера на нарушителя и да ограничава необосновано неговите права, но същевременно трябва да е от такова естество, че да осигури възстановяване правата на собственика в пълен обем, като дали търсената защита от ищеца надвишава по интензитет нарушението следва да се преценява въз основа на твърденията на страните и събраните по делото доказателства във всеки конкретен случай.
Останалите въпроси са неотносими към мотивите за отхвърляне на иска, които не са обосновани с правомерността на поставянето на вратата и непредявяване на правото на ищците по чл.64 ГПК, а тези права са обсъдени само с оглед извода дали търсената защита съответства на нарушението и дали исканата мярка би постигнала възстановяване правата на ищците без да нарушава правната сфера на ответниците.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
С оглед изхода на настоящото производство касаторите следва да възстановяват на ответниците направените по повод подадената касационна жалба разноски в размер на 1200.00 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат И. Р. за изготвяне на отговор на касационната жалба.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение 473 от 27.11.2015 г., постановено по гр.д. № 1449 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Стара Загора.
ОСЪЖДА В. И. Ч., ЕГН [ЕГН] и М. Ц. Ч., ЕГН [ЕГН], двамата с адрес: [населено място], [улица], ет.1, ап.1, съдебен адрес: [населено място], [улица], вх.Б, офис 1, адвокат Е. В. да заплатят на И. К. Д., ЕГН [ЕГН], Б. П. Д., ЕГН [ЕГН] и П. И. Д., ЕГН [ЕГН], тримата с адрес: [населено място], [улица], ет.2, ап.3, съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.4, офиси № 15 и № 16, адвокат И. Р. разноски за настоящото производство в размер на 1200.00 /хиляда и двеста/ лева.
Определението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: