О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№423
[населено място], 18.12.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч.гр.д. № 6950 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] – [населено място], чрез пълномощник адв. А. О., срещу определение № 2712/29.09.2014 г. постановено по ч.гр.д. № 2911/2014 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане от 13.08.2014г. на Пловдивски районен съд по гр.д. № 3326/2014 г. за връщане на подадената от частния жалбоподател въззивна жалба срещу постановеното първоинстанционно решение.
В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно и се иска отмяната му. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по поставения въпрос: кои съдебни актове подлежат на съобщаване на страните.
Ответникът по жалбата не изразява становище по основателността й.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
При преценка на допустимостта на касационното обжалване с оглед предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, установи следното:
Производството по гр. д. № 3362/2014 г. на Пловдивски районен съд е приключило с постановено решение № 2494/13.06.2014 г., с което частично до размер на 5000 лв. е уважен предявения спрямо ответника и настоящ жалбоподател [фирма] осъдителен иск за общо претендираната сума от 20000 лв., като препис от това решение му е връчен чрез пълномощника със съобщение на дата 23.06.2014 г. В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от негова страна е подадена въззивна жалба вх.№ 31555/07.07.2014 г. срещу решението. С разпореждане от 08.07.2014 г. районният съд е оставил без движение въззивната жалба до внасяне на държавна такса в размер на 100 лв. по сметка на Окръжен съд-Пловдив в едноседмичен срок от съобщаването. Жалбоподателят е уведомен за указанията на съда с връчено на пълномощника на дата 23.07.2014 г. съобщение. В рамките на срока за отстраняване на нередовността е подадена по пощата на 30.07.2014 г. молба от пълномощника адв. Д. Р. за удължаване на срока за заплащане на държавна такса с още седем дни, поради липсата на контакт с управителя на представляваното от него дружеството. С разпореждане от 01.08.2014г. съдът е продължил срока за отстраняване на нередовността на жалбата с още 10 дни, считано от изтичането на предходно дадения, така че продълженият срок изтича на 11.08.2014 г. – първият работен ден след деня на изтичане на продължения срок. Поради неизпълнение на указанията в рамките на продължения срок първоинстанционният съд с разпореждане от 13.08.2014г. е върнал въззивната жалба на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК.
С обжалваното определение въззивната инстанция е потвърдила разпореждането за връщане, като е намерила за неоснователни доводите на жалбоподателя, свързани с несъобщаване на постановеното разпореждане за продължаване на срока. Съдът е изтъкнал, че според изричната разпоредба на чл. 63, ал. 2, изр. второ ГПК, съобразена и от районния съд, продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния, а не от получаването на съобщение за продължаването му; именно затова продължаването на срока не се съобщава на страната. Според съда, процесуалното бездействие на страната да следи за продължаването на срока е довело до пропускането му и до погасяване възможността за валидно отстраняване на нередовността на въззивната жалба. Затова, на основание чл. 64, ал.1 ГПК съдът е отказал да вземе предвид внасянето на държавна такса, извършено на 28.08.2014г.
Поставеният от жалбоподателя правен въпрос: кои актове подлежат на съобщаване на страните, следва да бъде конкретизиран и сведен до решаващия за настоящето дело процесуален въпрос дали подлежи на съобщаване извършеното от съда по искане на страната продължаване на срок на основание по чл. 63, ал.1, ГПК и дали това съобщаване поставя началото на продължения срок. По този въпрос е създадена трайна практика на ВКС, включително такава по чл. 274, ал.3 ГПК, като: определение 79/04.02.2010г. по ч. гр. д. № 24/2010г. на IV ГО на ВКС, 519/24.07.2012 г. по ч. гр. д. № 447/2012 г. на III ГО на ВКС, определение № 158/18.03.2011г. по ч. гр. д. № 145/2011 г. на III ГО на ВКС; определение № 124/10.03.2011 г. по гр. д. № 84/2011 г. на III ГО на ВКС, която настоящият състав напълно споделя. Според тази практика разпоредбата на чл. 63, ал.2 ГПК изрично установява момента, от който започва да тече новоопределения срок, а именно от изтичането на първоначалния срок. Затова, за съда не съществува задължение да съобщава на страната за постановеното по нейна молба продължаване на срока, а страната е длъжна сама да следи за произнасянето на съда. Разпоредбата е въведена за първи път със сега действащия ГПК и цели дисциплиниране на страните, които следва да познават законовите разпоредби и да съобразяват процесуалните си действия с тях.
Наличието на установена съдебна практика по въпроса изключва приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По тези съображения следва да бъде отказано допускане на касационно обжалване.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2712 от 29.09.2014г., постановено по ч.гр.д. № 2911/2014г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане от 13.08.2014г. на Пловдивски районен съд по гр.д. №3326/2014г. за връщане на подадената от [фирма], ЕИК[ЕИК], въззивна жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: