О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 424
Гр. София, 25.11.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Влахов т. д. № 53523 по описа на ВКС за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗК „Л. И.” АД, [населено място] срещу Решение № 1081 от 26.05.2015 г. по в. гр. д. № 441/15 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, ІV състав. Решението е обжалвано в частта, с която e отменено първоинстанционното Решение № 5885 от 30.07.2014 г. по гр. д. № 4284/12 г. на Софийския градски съд в частта, с което е отхвърлен искът с правна квалификация чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ на В. Ц. В. срещу касатора до размера на сумата 60 000 лв., вместо което е постановено уважаване на претенцията до този размер ведно със законната лихва от 20.02.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, и направените по делото разноски. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на така постановеното въззивно решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушаване на материалния закон, като се моли за неговото отменяване и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което исковите претенции бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани.
Ответникът по касационната жалба – В. Ц. В. не е депозирал отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване са формулирани въпроси, които според касатора са обуславящи за правилността на обжалваното въззивно решение и за които твърди, че произнасянето от касационната инстанция би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото- основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а именно:
1. Възниква ли материално право за обезвреда на неимуществени вреди в случаите, при които преценката по отношение обстоятелствата при настъпването им и относно наличието им, е основана само върху доказателствено средство, в подкрепа на което не сасъбирани други доказателства;
2. Възниква ли материално право за обезвреда на неимуществени вреди в случаите, при които се сочи деликта да е осъществен при управление на моторно превозно средство, и това превозно средство не е установено като индивидуализиращи данни и присъщи белези от официално компетентен за това държавен орган, извън хипотезата предвидена в чл. 288, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./.
Излага се и твърдение, че въззивния съд се е произнесъл по материално правния въпрос „за присъждане на законна лихва” в противоречие с Решение № 539/22.02.1965 г. по гр. д. № 2624/1964 г. на ВС, І г.о.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното:
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Софийския апелативен съд, след цялостна преценка на събрания по делото доказателствен материал- писмени доказателства, експертизи и свидетелски показания, е приел, че вследствие противоправното поведение на водача на лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег. [рег.номер на МПС] – Е. Г. В., на 20.02.2011 г. е настъпило ПТП, при което е пострадал ищеца В. Ц. В., управлявал лек автомобил „Х.- Прелюд” с рег. [рег.номер на МПС] . Взел е предвид, че между делинквента и ответното дружество е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” за вредите при управление на лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег. [рег.номер на МПС] , като процесното ПТП е настъпило в срока на действие на договора. Формирал е правен звод, кредитирайки събраните гласни доказателства относно обстоятелствата на настъпване на автопроизшествието, че е налице противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил- навлизане в насрещното платно при наличие на непрекъсната разделителна линия, поради което договорната отговорност на ответното дружество, функционално обусловена от деликта, следва да се счита ангажирана, а искът по чл. 226, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./- доказан по своето основание. Приел е, въз основа на събрана медицинска документация, заключенията на двете съдебно-медицински експертизи и комплексна съдебна експертиза, както и събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелката М. С.- майка на ищеца, че с оглед уврежданията на ищеца (черепно -мозъчна травма и констатирана загуба на слуха като последица от тази травма) справедливото по чл. 52 ЗЗД обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза на 60 000 лева При определяне размера на обезщетението въззивният съд е преценил, че не е доказано наличието на съпричиняване от страна на пострадалия ищец, тъй като свидетелят П. е установил, че ищецът е бил с поставен предпазен колан, а вещите лица от комплексната експертиза са заключили, че такъв вид травма може да се получи и при поставен колан. Като е уважил предявения главен иск, въззивният съд е приел за основателен и е уважил и акцесорния иск за заплащане на законната лихва върху присъдения размер на обезщетението, считано от датата на увреждането- 20.02.2011 г. до окончателното изплащане на сумата.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че формираните от въззивния съд извода за правнорелевантните факти по спора са съобразени със задължителната съдебна практика, формирана по реда на чл. 290 ГПК, относно доказателственото значение на констативния протокол за пътно-транспортно произшествие.
Допускането на касационното обжалване на така постановеното въззивно решение на Софийския апелативен съд е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице. Формулираните от страна на касатора въпроси са поставени изцяло в контекста на конкретните факти по спора във връзка с оплакванията на касатора, че решаващият извод на съда, според който процесното ПТП е било причинено от водач на МПС, чието гражданска отговорност е застрахована при ответника, се основава на показанията само на един свидетел, разпитан при нарушаване на съдопроизводствените правила, поради което се поддържа, че авторството на деянието не е надлежно установено. В този смисъл посочените от касатора правни въпроси са свързани с оплаквания за неправилност на конкретното въззивно решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводственита правила и необоснованост, което не може да обуслови исканото допускане на касационното обжалване- според задължителните указания на ТР № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК отстраняването на нарушенията по чл. 281, т. 3 ГПК, допуснати при постановяване на обжалваното въззивно решение, засяга съдебното производство по конкретна касационна жалба при разглеждането й по същество, и следователно същите са ирелевантни във фазата по допускане на касацията по чл. 288 ГПК. Въпросите са формулирани по начин, който ги свързва с конкретната фактическа обстановка по спора, поради което същите не предполагат даване на принципни отговори относно тълкуването и приложението на приложими по делото материалноправни норми, а правна преценка на правнорелеватните факти по конкретното дело. Според чл. 235, ал. 2 ГПК, решаващият съд е длъжен да основе решението си на приетите от него за установени факти и на закона. Разпоредбата е пределно ясна и ненуждаеща се от тълкуване, и в този смисъл не е налице непълна, неясна или противоречива правна уредба като предпоставка за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК съобразно указанията на ТР № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК.
Заявеното твърдение на касатора, че въззивния съд се е произнесъл по материалноправния въпрос „за присъждане на законна лихва” в противоречие с Решение № 539/22.02.1965 г. по гр. д. № 2624/1964 г. на ВС, І г.о. също не позволява да се изведе какъвто и да е правен въпрос, по отношение на който да се преценят основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, с оглед на което следва да се приеме, че не са налице предвидените в процесуалния закон предпоставки за ангажиране на правораздавателната компетентност на ВКС по спора.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1081 от 26.05.2015 г. по в. гр. д. № 441/15 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, ІV състав, по касационната жалба на ЗК [фирма], [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: