О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№477
[населено място], 21.12.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 5229 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 687 от 07.04.2015г. постановено по гр.д. № 611/2015г. на Варненски окръжен съд. С него е потвърдено решение № 5818 от 05.12.2014г. на Варненски районен съд по гр.д. №6459/2014г. за отхвърляне на предявения от С. В. Н. против В. С. К. и Т. С. К. установителен иск, че е собственик по давност на реална част от поземлен имот № 1050 с площ 290 кв.м. по плана на новообразуваните имоти на с.о. „Ментеше”, при граници на реалната част: от север – част от имот 1050, от изток – имот 1051, от юг – останалата част от ПИ № 1050 и от запад ПИ № 1049, която реална част е оцветена в зелен цвят на приложената скица и е заключена между точки A-B-C-D-F.
Касационната жалба е подадена от ищцата С. В. Н. чрез пълномощника адв.П.. За обосноваване достъпа до касационен контрол са посочени конкретни правни изводи на съда, за които се поддържа, че противоречат на практиката на ВКС.
Ответниците по жалбата В. С. К. и Т. С. К., чрез пълномощника си адв. Х. са представили писмен отговор, в който вземат становище по основателността на жалбата, но не и по предпоставките за достъп до касационен контрол. Претендират разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по положителен установителен иск за собственост на основание придобивна давност. Ищцата претендира да е собственик на реална част от поземлен имот с идентификатор 10135.4501.1050, която част е с площ 290 кв.м.; върху нея тя упражнява фактическа власт от 21.06.1989г. и е построила жилищна сграда. Установено е, че през 1989г. й е предоставена за ползване за срок от 5 години 1 дка земя в района на кв. В. срещу задължение да предава по 10 зайци годишно и да обработва терена, без право да засажда трайни насаждения и да застроява. Въз основа на това тя е установила фактическа власт върху имот пл. № 876 с площ 704 кв.м. по кад. план на м.”Ментеше”, оградила е имота, стопанисва го и е изградила жилищна сграда и стопанска постройка.
На ответниците като наследници на Т. П. К., починал 1991г., е признато правото на възстановяване на собствеността в съществуващи реални граници върху нива от 4,50 дка в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ в местн. „Чатал Т.” в кв. В., съставляваща имот № 27 по плана на старите граници и със заповед на Кмета на [община] от 19.07.2005г. на основание §4к ПЗР ЗСПЗЗ им е възстановен новообразуван имот с № 1050 с площ 3 932 кв.м. в местн. „Ментеше”, като същата година са въведени във владение.
Приетата експертиза установява, че имот пл. № 876 по кад. план на м.”Ментеше” с площ 704 кв.м. попада в границите на четири имота по плана на старите имотни граници, от които в имот № 27, признат за възстановяване на ответниците, влизат 261 кв.м. Припокриването на имотите е отразено на скицата на л. 157 от първоинстанционното дело.
При тези данни съдът е отбелязал на първо място, че ищцата не твърди трансформиране на правото на ползване в право на собственост по реда на § 4 и сл. ПЗР ЗСПЗЗ, поради което правото й на ползване е прекратено. Тя упражнява фактическа власт върху имота, но той съставлява държавна собственост- Д. и като такъв не може да бъде придобит по давност предвид разпоредбата на чл. 86 ЗС и спирането на давността с §1 ДР ЗС. Към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ имотът е част от неурегулирана територия, съставляваща държавен поземлен фонд, която е предназначена за възстановяване право на собственост по реда на ЗСПЗЗ. С оглед на това и на основание чл.5, ал.2 ЗВСОНИ изтеклата придобивна давност до 18.11.1997г. не се зачита и от тази дата започва да тече нова давност. При тези разсъждения съдът е приел, че ищцата не е могла да придобие правото на собственост по давност, своейки го от Държавата или общината до постановяването на заповедта по §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ. След влизането в сила на заповедта на 17.11.2005г. няма пречка за течението на давностния срок по отношение на ответниците, но до завеждане на иска на 20.05.2014г. изискуемият от закона 10 годишен период от време не е изтекъл. За пълнота на изложението съдът е посочил, че не е установено дали реалната част отговаря на изискванията на ЗУТ за минимална площ на УПИ.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК настоящият състав намира, че такива не са налице.
К. не е формулирал ясно правни въпроси по чл. 280, ал.1 ГПК съобразно указанията в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т.1, а именно въпроси, които са от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая в шест точки са наведени конкретни оплаквания по направените от съда правни изводи. След това е изведена съдебна практика на ВКС, на която решението противоречи. Накрая касаторът изтъква, че е налице необходимост от постановяване на тълкувателно решение по въпросите: от кой момент започва да тече придобивната давност когато е постановено решение за възстановяване на правото на собственост след измененията на ЗСПЗЗ от 1999г. в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, ако за имота няма трансформирано право на ползване в право на собственост и имотът е в достатъчна степен индивидуализиран с планоснимачен номер по план на местността. Обръща внимание, че според част от решенията началният момент е постановяване на решението на ПК, с което имотът е индивидуализиран в достатъчна степен или най-късно с влизане в сила на ПНИ, а според друга част от решенията – от влизане в сила на заповедта на кмета по §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ. Не е налице визираното от касатора противоречиво разрешаване на въпроса относно началото на давностния срок. Последователно е проведен в практиката принципът, залегнал в чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, че придобивна давност за имот, подлежащ на реституция, тече от момента на окончателното приключване на процедурата по възстановяване на собствеността. А кога и с какъв акт приключва реституцията по ЗСПЗЗ зависи от изискванията на закона към момента на провеждане на тази административна процедура. Когато се възстановява собственост върху имоти в терен по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, след измененията на закона в ДВ бр. 68/99г., окончателното приключване на административната процедура настъпва с издаването на заповед на кмета на общината по §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ, в която се определят, местоположението, границите и съседите на имотите по плана на новообразуваните имоти. Едва след издаването на такава заповед би могло да започне течението на давностния срок за придобиване на имота от лицето, което го владее. В този смисъл са: Решение № 584 от 25.09.2009г. по гр.д.№ 2949/2008г. на ВКС, І г.о., Решение № 112 от 05.03.2010г. по гр.д. № 981/2009г. на ІІ г.о., Решение № 373 от 21.05.2010г. по гр.д. № 396/2009г. на І г.о., Решение № 547 от 12.01.2011г. по гр.д. № 660/2010г. на ІІг.о., Решение №73 от 11.04.2011г. по гр.д. № 1181/2010г. на ІІг.о. и др. Тази практика е съобразена от въззивния съд в обжалвания акт. Сочената от касатора практика, която определя друг начален момент на давността, се отнася за хипотези на възстановяване на собствеността при предишни редакции на закона и поради това е неприложима.
Позоваването на практиката относно допустимостта да бъде предявен отрицателен установителен иск при спор между лицето, на които е признато правото на възстановяване на собствеността и лице, което претендира, че предоставеното му право на ползване е трансформирано в право на собственост, е неотносимо. В тази хипотеза се приема, че е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск преди окончателното приключване на реституционната процедура именно, за да бъде безспорно в чия полза следва да се издаде заповедта по §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ. Но възможността претендиращият реституция да предяви отрицателен установителен иск срещу ползувателя на имота, не променя началото на давностния срок за придобиване на имота от владеещия ползувател, тъй като правото на собственост върху подлежащия на реституция имот след 1999г. се придобива по силата на заповедта на §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ и това изрично е посочено в закона. Затова от този момент правото на собственост може да бъде защитавано с иск за собственост, съответно срещу него може да се упражнява давностно владение.
К. е повдигнал въпрос и спрямо изложените от съда допълнителни съображения, че не е установено дали претендираната реална част отговаря на изискванията за минимални размери по чл.19 ЗУТ. Навел е доводи, че този въпрос не е бил спорен между страните, за него не е разпределена доказателствената тежест и изводите на съда са в нарушение на материалния закон – чл. 200, ал.2 ЗУТ. Във връзка с това, в допълнение към изложението, е поискал спиране на производството по делото поради образувано тълкувателно дело по въпроса: допустим ли е иск за собственост на реална част от имот, когато това е част от бивш имот, възстановен по ЗСПЗЗ, ЗВСОНИ и др. Посочените мотиви на съда нямат решаващ характер, изрично е отбелязано, че те се правят за пълнота, поради което въпросът не може да обуслови достъп до касационен контрол, съответно липсва необходимост от спиране на производството.
В обобщение на изложеното следва да бъде отказано допускане на касационно обжалване.
В полза на ответниците следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в настоящето производство в размер на 500лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 687 от 07.04.2015г. постановено по гр.д. № 611/2015г. на Варненски окръжен съд по касационната жалба на С. В. Н..
ОСЪЖДА С. В. Н. от [населено място], местн.”Ментеше”, пл.№ 876, със съдебен адрес: [населено място], [улица], адв. А. П., да заплати на В. С. К. от [населено място],[жк][жилищен адрес]0 и Т. С. К. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата 500/петстотин/ лв. разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: