О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№56
София, 15.02.2017 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 7309 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. П. Х. чрез пълномощника му адвокат Н. Д. Т. против решение № 1006 от 2.07.2014 г., постановено по гр.д. № 817 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Варна, с което е потвърдено решение № 6099 от 5.11.2013 г. по гр.д. № 2722/2012 г. на Районен съд-Варна за отхвърляне на предявения от И. П. Х. против К. П. Х., Д. К. М., Х. К. П., Д. Д. К. и Г. Д. К. иск за делба на наследствени от К. П. Х. и възстановени по реда на ЗСПЗЗ с решение № 11000/10.06.1999 г. на ПК-Бяла седем земеделски имота в землището на [населено място].
Писмен отговор на касационната жалба са подали Д. К. М. чрез пълномощника си адвокат Р. В. А. и Д. Д. К. и Г. Д. К. чрез пълномощника си адвокат М. Д., в който оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационното производство е спряно с определение от 18.02.2015 г. до постановяване на тълкувателно решение по т.д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Тълкувателното решение е постановено на 12.12.2016 г., поради което настоящото производство следва да бъде възобновено и да се прецени наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
При условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК касаторът поставя въпросът: валидно ли е учредена представителна власт на един съсобственик да извърши разпореждане или делба с недвижими имоти, договаряйки сам със себе си и като пълномощник на няколко други съсобственици, ако пълномощното в негова ползва е съставено преди извършване на реституцията на недвижимите имоти и в съставеното пълномощно имотите не са индивидуализирани
Въпросът е относим по делото, по което не е спорно, че на страните в качеството им на наследници на К. Х., починал на 28.07.1986 г. им е възстановена по реда на ЗСПЗЗ собствеността върху процесните недвижими имоти, както и че с пълномощно с рег. № 13867 от 22.04.1996 г. на нотариус Св. С. с район на действие района на В. И. П. Х., К. П. Х., Х. К. П. и Д. К. Я. /наследодател на Д. Д. К. и Г. Д. К./ са упълномощили Д. К. М. да ги представлява и подписва пред ПК, ликвидационен съвет и община, земеделски кооперации, съд и нотариус като получава рента, други плащания, трудови и дялови участия, нотариални актове за земеделски земи, находящи се в землището на [населено място] от наследодател К. П. Х. и П. И. Х., да оформи собствеността на дяловете на упълномощителите на тяхно име, да ги представлява и разписва при разпределение на дяловете между наследниците, както и да подпише договор за доброволна делба за наследствените земеделски земи, както и, че същата с оглед на предоставените й правомощия е подписала такъв договор.
Спорът е дали при сключването на договора за доброволна делба упълномощеното лице е имало право да ги представлява, тъй като в предоставеното й пълномощно имотите предмет на договор за доброволна делба не са били точно и ясно индивидуализирани, както и дали същата е разполагала с право да договаря сама със себе си.
В. съд е приел, че при сключването на договора за доброволна делба пълномощникът М. е действала в рамките на предоставените й правомощия, при валидно учредена представителна власт, даваща й право да подпише договор за доброволна делба, както и да определи дяловете на съделителите. Счетено е, че имотите, предмет на възстановяване, станали впоследствие и предмет на договора за доброволна делба, са индивидуализирани в достатъчна степен в пълномощното, тъй като същите са описани като земеделските земи, находящи се в землището на [населено място], останали в наследство от наследодателя им К. П. Х. и П. И. Х.. От друга страна в пълномощното изрично са изброени и фактически и правни действия, които може да извършва упълномощеното лице, сред които са и сключване на договор за доброволна делба. За неоснователни са приети твърденията, че пълномощника не е имала права да договаря сама със себе си, тъй като упълномощеното лице е един от съделителите, който съобразно изискванията на закона задължително следва да участва като страна по нея, поради което може да се приема, че учредявайки й представителна власт останалите наследници са й делегирали и правото да договаря сама със себе си.
Според тълкуването на материалния закон в т.1 на Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. по т.д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, за да е налице упълномощаване с последиците по чл.36, ал.2 ЗЗД за валидно разпореждане с имущество на упълномощителя, необходимо и достатъчно е в пълномощното общо да е изразена неговата воля за овластяване на пълномощника да извършва разпореждане от негово име, като не е необходимо в пълномощното да са посочени вид разпореждане, конкретни по вид сделки или действия на разпореждане, нито техни елементи – определено имущество, цена (стойност) и пр., нито лице, в полза на което да се извърши разпореждане, а обемът и ограниченията на учредената за пълномощника представителна власт за разпореждане изцяло се определят от изявената за това воля на упълномощителя в пълномощното.
Изводите на въззивния съд са в съответствие с уеднаквената с тълкувателното решение съдебна практика, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода на настоящото производство И. П. Х. следва да възстанови на Д. Д. К. и Г. Д. К. направените по повод касационната жалба разноски в размер на 600.00 лв., представляващи заплатено по банков път на 28.10.2014 г. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.д. № 7309 по описа за 2014 г. на Върховния касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1006 от 2.07.2014 г., постановено по гр.д. № 817 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Варна.
ОСЪЖДА И. П. Х., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет.2, съдебен адрес: [населено място], [улица], адвокат Н. Т. да заплати на Д. Д. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] Г. Д. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх.Б, ет.4, ап.7, двамата със съдебен адрес: [населено място], ул.“Д-р Л.З.“ № 12, ет.1, ателие 1 и 3, адвокат М. Д. разноски по повод касационната жалба в размер на 600.00 /шестстотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: