Р Е Ш Е Н И Е
№11
София, 23.02.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на шести февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова. гр.д. № 954 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Т. К. чрез пълномощника й адвокат И. К. против решение № 251 от 3.11.2016 г. по гр.д. № 276 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Кюстендил, с което е отменено решение № 52 от 10.02.2016 г. по гр.д. № 1808/2014 г. на Районен съд-Дупница и вместо него е постановено друго за осъждане на основание чл.109 ЗС на А. Т. К. да преустанови действията, с които пречи на Х. Г. К. и К. С. К. да упражняват правото си на собственост /съответно на идеалните части от съсобствеността от общите части на сградата/ от таванското подпокривно пространство на триетажна жилищна сграда с идентификатор 68789.606.113.1 по кадастралната карта на [населено място], като им осигури безпрепятствен достъп до подпокривното пространство, респ.покрив чрез предоставяне на същите на ключ от вратата на входа или незаключване на тази врата.
Х. Г. К. и К. С. К. не са изразили становище в настоящото производство.
С определение № 390 от 27.09.2017 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: за правното значение по иск с правно основание чл.109 ЗС за защита правото на достъп до общи части на сградата, на обстоятелството, че сградата е построена като еднофамилна и при възникнала впоследствие етажна собственост достъпа до обща част се осъществява през самостоятелен обект, собственост на етажния собственик-ответник.
Въпросът е относим към настоящия правен спор, по който ищците Х. Г. К. и К. С. К. са основали иска на твърденията, че са собственици на партерния и надпартерния етаж, а ответницата, която е собственик на третия етаж е заключила вратата към прохода на подхода за подпокривното пространство на сградата и до покрива, с което им пречи да ползват по предназначение обща част, като покрива е в лошо състояние и се нуждае от ремонт. Ответницата е оспорила иска с твърдения, че подхода към подпокривното пространство и покрива преминава през собственото й жилище на третия етаж, заключила е собствения си имот, като заявената от ищците мярка е недопустима, тъй като се иска предоставяне на неограничен достъп до жилищния й имот, с което на практика да се учреди право на преминаване през чуждото жилище.
Въззивният съд е възприел изслушанато в първоинстанционното производство експертно заключение, че процесната сграда е изпълнена на три нива с еднаква застроена площ; всеки от етажите представлява жилище, отговарящо на изискванията на Наредба №7/22.11.2003 г. /на всеки етаж има кухня, санитарни помещения, мазе/; до жилището на ответницата се достига по отделна стълбищна клетка, на последната площадка на която се намира входната врата на жилището; след тази врата, започва коридор, завършващ с врата към отделно помещение, в което било изградено вътрешно стълбище към подпокривното пространство на сградата; този подход, преминаващ цялостно през вътрешното пространство на жилището и нарушаващ независимостта му, е бил изпълнен при строителството на сградата в началото на ХХ век.; покривът на процесната сграда е многоскатен, силно разчупен, сложен за изпълнение и съответно сложен за поддръжка; към момента на огледа същият е в изключително лошо състояние, което е отразено по външните мазилки и орнаменти по фасадите на сградата, включително по таваните и вътрешните стени на второто ниво; керемидите по многобройните скатове на покрива са разместени и счупени; обслужването на такъв сложен сграден покрив изисква постоянни и неотложни грижи, пряко свързани с възможност за постоянен подход до подпокривното пространство, което е база за извършване вътрешни огледи с последващи текущи ремонти на покрива; към момента на огледа покрива е в състояние, изискващо основен ремонт на същия, за да се спаси от съсипване сградата. Не е възприел изслушаната във въззивното производство експертиза, тъй като е основана на проект за отваряне на нов излаз към подпокривното пространство и покрива, за който главния архитект на общината е дал становище, че е недопустим и неизпълним. Обсъдил е събраните гласни доказателства, установяващи, че за да се ремонтира покрива се минава през коридор след входната врата на третия етаж, по който се стига до килер, в който е подхода за таванското помещение и покрива, но достъп има само когато ответницата разреши.
При така възприетата фактическа обстановка Окръжен съд-Кюстендил е направил извод, че искът е основателен. Изложил е съображения, че между страните е налице възникнала етажна собственост и в този случай покривът по определението на чл.38 ЗС е обща част на всички собственици. Тази обща част е такава по естеството си. Предназначението на общите части по естеството си не може да се променя дори с решение на общото събрание. Позовал се е на практиката на ВКС по Р №283/2012г. от 07.03.2013 г. по гр.д.№387/2012г. на второ г.о., с което е прието, че по реда на чл.109 ЗС е допустимо да се предяви иск за преустановяване на противоправното въздействие върху общите части на сграда, която е в режим на етажна собственост. Неоснователно действие е и това, с което реално се смущава правото на собственост. В конкретния случай като неоснователно действие от страна на ответницата се сочи, че същата е ограничила достъпа на ищците до подпокривното пространство чрез заключване на вратата към подхода, с което за тях е невъзможно отстраняването на течовете по таваните и стените на жилищния им етаж. Недопускането на достъпа им до покрива на сградата препятства извършването на неотложни ремонтни дейности, свързани дори със запазване целостта на сградата. Ищците обаче като етажни собственици са пълноправни съсобственици на общите части на сградата, вкл. на подпокривното пространство, водещо до покрива, поради което следва да имат безпрепятствен достъп до него по всяко време на денонощието и без да искат разрешение за това от ответницата. Достъпът следва да им бъде осигурен чрез незаключване на входната врата, от която се влиза в коридора, обединяващ помещенията на етажа на ответницата, всяко от които има самостоятелна врата, която може да бъде заключена в нейно отсъствие, каквото е обичайното положение, поради установеното по делото, че тя живее преимуществено в [населено място], или чрез предоставяне на ключ от тази врата.
По основанието за допускане на касационно обжалване по въпроса: за правното значение по иск с правно основание чл.109 ЗС за защита правото на достъп до общи части на сградата, на обстоятелството, че сградата е построена като еднофамилна и при възникнала впоследствие етажна собственост достъпа до обща част се осъществява през самостоятелен обект, собственост на етажния собственик-ответник.
При тълкуването по т.3 на Тълкувателно решение 4 от 6.11.2017 г. по т.д. № 4/2015 г., ОСГК на ВКС е изходило от виждането, изразено в мотивите, че от самия текст на нормата на чл.109 ЗС е видно, че двете задължителни условия за уважаването на иска са: неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл.109 ЗС, като преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело. В случаите, когато с негаторния иск се брани правото на етажен собственик за достъп до обща част на сградата от значение е дали ответникът е създал и поддържа противоправното състояние, при което етажният собственик е лишен от достъп до обща част. Когато сградата е построена като еднофамилна, а впоследствие е възникнала етажна собственост е релевантно дали ответникът е извършил действия, чрез които е преустановен достъпа до обща част или това състояние се дължи на начина на изграждане на сградата, при който достъпа до обща част попада в разпореден при възникването на етажната собственост самостоятелен обект. В първия случая е налице промяна в сградата /преграждане или преустройство/, поради която се ограничава достъпа до обща част и съдът дължи преценка дали тези действия са основателни или не. Във втория случай липсва промяна в сградата, дължаща се на действия на ответника. Заключвайки самостоятелния си обект, собственикът упражнява правомощието да го владее, охранявайки го и ограничавайки достъпа на трети лица, които са длъжни да зачитат притежаваното от него абсолютно вещно право. Действието по заключване на собствен самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост и отказа да се даде свободен и неограничен достъп до този обект на друг етажен собственик не може да бъде прието за неоснователно, дори чрез него други етажни собственици да са лишени от достъп до обща част, осъществяван през този обект при построяването на сградата и преди възникване на етажната собственост.
По основателността на касационната жалба:
С оглед отговора на въпроса, обусловил допускане на касационно обжалване, въззивното решение е неправилно. Съдът неправилно е преценил като неоснователно действие по смисъла на чл.109 ЗС заключването на самостоятелния обект на третия етаж от сградата, чрез което действие ответницата упражнява следващото се от правото й на собственост правомощие да го владее, като ограничава достъпа до него на трети лица, включително и на другите етажни собственици. Макар с това да се ограничава и правото им на достъп до покрива като обща част, другите етажни собственици не могат да искат преодоляване на това противоправно състояние чрез получаване на неограничен достъп до чужд самостоятелен обект, създавайки по този начин друго противоправно състояние.
С оглед изложеното въззивното решение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли иска по чл.109 ЗС, тъй като не е установена една от предпоставките за основателността му, а именно извършване на неоснователно действие от страна на ответницата.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 251 от 3.11.2016 г. по гр.д. № 276 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Кюстендил и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. Г. К. и К. С. К., двамата с адрес: [населено място], [улица] срещу А. Т. К. с адрес: [населено място],[жк][жилищен адрес] иск с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответницата да премахне заключващо устройство /патрон/ от вратата на подхода към подпокривното пространство, находящо се в триетажна жилищна сграда с идентификатор 68789.606.113.1 в поземлен имот с идентификатор 68789.606.113 с административен адрес: [населено място], [улица] или да предаде ключ на ищците, както и да им осигури безпрепятствен и постоянен достъп до подпокривното пространство на сградата.
ОСЪЖДА Х. Г. К. и К. С. К., двамата с адрес: [населено място], [улица] да заплатят на А. Т. К. с адрес: [населено място],[жк][жилищен адрес] разноски за съдебното производство в размер на 679.84 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: