О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№262
С., 19.06.2015 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 2931 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. А. В., П. В. П., П. В. Ц. и Д. В. П. чрез пълномощника им адвокат М. М. против решение № 31 от 23.02.2015 г. по гр.д. № 3 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Ямбол, с което е потвърдено решение № 634 от 16.10.2014 г. по гр.д. № 1239/2014 г. на Районен съд-Ямбол за отхвърляне на предявения от М. А. В., П. В. П., П. В. Ц. и Д. В. П. против С. М. М. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.64 ЗС за признаване за установено, че ищците притежват вещното право на строеж с обем на пълна суперфиция върху цялото дворно място, представляващо УПИ ІV-5861 в кв.61 по плана на [населено място],[жк]с административен адрес [улица].
С. М. М. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване по реда и в срока на чл.287, ал.1 ГПК чрез пълномощника си адвокат Г. Г., като претендира възстановяване на направените разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съдът съобрази следното:
За да постанови решението си, Окръжен съд-Ямбол е констатирал, че претенцията на ищците е да се приеме, че те притежават вещното право на строеж с обем на пълна суперфиция, с неограничено право да се използва земята, върху цялото дворно място, представляващо УПИ ІV-5891 в кв.61 по плана на [населено място], като е приел за установено, че ищците са наследници на В. П. В., поч. 17.11.1998 г., като не се спори, а и видно от нот.акт № 21, том ІІ, н.д. № 387/06.03.1961 г. на Я., М. А. Х. е бил признат за собственик по давностно владение на дворно място, находящо се в [населено място] на [улица], състоящо се от 200 кв.м., заедно с построената в него къща съставляващо парцел ХІІ-4499 в кв.216 по плана на [населено място] и в последствие, с нот.акт № 131, том ІІ, н.д.№ 832/09.05.1961 г. на Я., М. А. Х. е отстъпил безсрочно и безвъзмездно, право на строеж в полза на В. П. В. върху собственият си парцел, по строително петно дадено от Отдел „Б.”при Г. [населено място], намиращо се в [населено място], на [улица], състоящ се от дворно място, цялото от 350 кв.м., съставляващо парцел ХІІ пл.№ 4499 в кв.216 по плана на града. Констатирано е, че с нот.акт № 70, том VІ, н.д. № 2368/01.07.1997 г. на Нотариус при Я., В. П. В. е бил признат за собственик по давностно владение и отстъпено право на строеж върху масивна жилищна сграда – първи етаж, с пространство 76 кв.м., заедно с избено помещение с площ от 49 кв.м. и тоалетна с площ от 2 кв.м., построени в дворно място, находящо се в [населено място], [улица], съставляващо парцел ІV-5891 в кв.61 по плана на [населено място], заедно с отстъпеното право на строеж върху мястото, при описани граници, а ответницата С. М. черпи правата си върху процесното дворно място от: Протокол по гр.д. №166/1994 г. на Я. за постигната съдебна спогодба, с която е получила в дял следния недвижим имот: дворно място в [населено място], цялото от 351 кв.м. по нот.акт, а по скица – 370 кв.м. на [улица], за което е отреден парцел ІV-5891 в кв.61 по плана на [населено място] и нот. акт № 76, том ІІ, рег. № 2452, н.д. № 180/20.03.2006 г. на Нотариус № 453, с район на действие Я., с който е била призната за собственик по наследство и делба на недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], представляващ ПИ с идентификатор № 87374.557.64 по КК на [населено място], с площ от 393 кв.м., при описани граници, както и самостоятелен обект в сграда с идентификатор №87374.557.64.3.2, представляващ целият втори етаж от построената в ПИ масивна двуетажна жилищна сграда, със застроена площ от 82 кв.м., състоящ се от три стаи, коридор, сервизно помещение и две тераси, заедно с прилежащият му тавански етаж с площ от 72 кв.м. и подобрения, както и съответните ид.ч. от правото на строеж върху поземления имот.
При така установените факти въззивният съд е изложил съображения, че съгласно чл.63 ал.1 ЗС собственикът може да отстъпи на друго лице правото да построи сграда върху неговата земя, като стане собственик на постройката. Видно от чл.64 ЗС, собственикът на постройката може да се ползва земята, доколкото това е необходимо за ползване на постройката, според нейното предназначение, освен ако в акта, с който му е отстъпено правото е постановено друго. Т.е. правото на ползване върху земята трябва да се определи в акта за отстъпване на правото на строеж. Ако това не е направено, правото за ползване е ограничено. Счетено е, че в настоящия случай не се установява с акта за учредяване на право на строеж /нот.акт № 131, том ІІ, н.д.№ 832/09.05.1961 г. на Я./, на наследодателя на ищците да е било предоставено право на ползване върху земята извън ограничението по чл.64 ЗС. Видно от Протокол № 10/14.04.1961 г., ИК на Г., на основание Правилника за приложение на закона за реда за прехвърляне вещни права върху някои недвижими имоти, е разрешил на М. А. Х. да учреди безсрочно и безвъзмездно суперфиция в полза на сродника си В. П. В. за застрояване заедно с продавача и суперфициента на жилищна сграда по дадено строително петно от Б. в собственият му парцел, находящ се в [населено място] на [улица], състоящ се от дворно място, цялото с площ от 350 кв.м., съставляващо парцел ХІІ-4499 в кв.216 по плана на [населено място], а видно и от нотариалния акт, волята на праводателите на страните, при учредяване на суперфицията, е била правото на строеж да бъде учредено за построяването на жилищна сграда по дадено строително петно от Б., предвидено в застроителния и регулационния план на квартала. В акта за учредяване на суперфицията, липсва изразена воля на учредителя Х. че същия предоставя на В. неограничено право да се използва земята, върху цялото дворно място, т.е. твърдяната от въззивниците пълна суперфиция. По тези мотиви е възприет извода на първоинстанционният съд, че в случая е налице собственост на въззивниците върху част от постройката, отделно от земята, поради което правата им върху дворното място следва да се определят от чл.64 ЗС, респ. че правото на строеж не се разпростира върху останалата част от незастроеното дворно място.
К. поставят следните въпроси: 1. съществува ли задължение за въззивния съд да разгледа, обсъди и/или съобрази заявените във въззивната жалба, в с.з. и в представената писмена защита, т.е. в целия ход на делото пред него, основания, аргументи и съображения и направените позовавания на събраните доказателства, закона и съдебната практика на върховните съдилища на страната, вкл. на ниво тълкувателни решения, изложени в подкрепа на защитаваната позиция на страната в процеса, за което да изложи мотиви в своето решение по смисъла на чл.236, ал.2 ГПК; 2. Какви са правомощията на ИК на Г. според нормите на З. и правилника към него, какъв е характерът на тези норми – материалноправен или административноправен, според дадените в тях правомощия и адресата им и целите на тези актове; 3. Допустимо ли е с решението си ИК на Г. да определя какъв да бъде обемът на прехвърляното вещно право на строеж; 4. Допустимо и законно ли е съдът да определя обемът на прехвърляното вещно право на строеж само според решението на ИК на Г., без да държи сметка за записаното в приложените и приети за доказателства по делото нотариални актове; 5. Какъв е смисълът, характерът и целта на използвания в нотариалния акт № 131, том ІІ, дело № 832/1961 г., от който черпят права ищците като съсобственици и наследници на своя праводател, израз „по строително петно, дадено от отдел Б. при Г. [населено място]” и представлява ли това една административна разпоредба, постановена и включена в текста на нотариалния акт от административния орган – ИК на ОНС, по реда на З. и правилника му, насочена задължително да ограничи бъдещото строителство, извършвано от носителя на новоучреденото в негова полза право на строеж, до предвижданията на градоустройствените планове, под страх от нищожност поради липсата на предмет, ако кварталнозастроителния план не предвижда застрояване, пристрояване или надстрояване на сграда в имота, където е учредено правото на строеж, и съответно – до незаконност на построената въпреки това постройка; 6. Допустимо и законно ли е волята на страните по една сделка, за извършването на която е задължително необходим нотариален акт, да се измежда и тълкува извън записаното в нотариалния акт, според документ, който не е приложен и описан и не участва при съставянето и извършването на акта по сделката и представлява ли подобно тълкуване подмяна на правния извод и волята на нотариуса, извършил нотариалния акт; 7. Допустимо и законно ли е при установяването на волята на страните по сделка с нотариален акт да се игнорира задължителното за съда тълкуване на тази воля на страните, извършено легално от съдия в кръга на служебните му задължения и записано в нотариален акт и съответно установява ли и ползва ли се това записване, извършено легално от съдия в пределите на неговата компетентност, по реда предписан от закон, записано и съответно подписано от него в нотариален акт, с обвързваща доказателствена сила за тока удостоверените от съдия обстоятелства.
Въпросите са обосновани с твърденията, че съдът напълно е игнорирал всички доводи и позовавания на закона, подробно изложени във въззивната жалба, както и подробно аргументираните съображения за негодността да се ползва като доказателство протокол № 10 от 14.04.1961 г., съдържащ решение на Г.-Я., който не е бил представен при извършването на нотариалния акт за суперфиция, както и доводите във връзка с направеното служебно отбелязване в нотариален акт № 21, т.ІІ, дело № 387/1961 г., в което изрично е записано, че с акт № 131, том ІІ, н.д. № 832/61 г. е извършена суперфиция върху 350 кв.м.
Тези твърдения не кореспондират с данните по делото, а съответно и поставените във връзка с тях въпроси не са относими към изхода на настоящия правен спор. Спорът между страните е дали в обема на учредената от праводателя на ответницата в полза на праводателя на ищците суперфиция се включва и правото на суперфициарните собственици на ползват цялото дворно място. В. съд е приел, че правото на ползване върху земята трябва да се определи в акта за отстъпване на правото на строеж /както поддържат и касаторите/, а ако това не е направено, правото за ползване е ограничено само доколкото това е необходимо за ползване на постройката и е разрешил спора, тълкувайки волеизявленията на страните по договора в нотариален акт № 131, том ІІ, н.д. № 832/61 г. Протокол № 10 от 14.04.1961 г. на ИК на Г. е обсъден само доколкото е свързан с тълкуване волята на договарящите – правото на строеж да се даде по строително петно, дадено от отдел Б. при Г. и доколкото протокола е посочен в нотариалния акт като основание за съставянето му, поради което и поставените 2, 3, 4 и 5 въпроси са изцяло неотносими към правния спор. Н. се явява и шестия поставен въпрос, тъй като е основан на тезата на касаторите, че съдът е следвало да обсъди служебното отбелязване в нотариален акт № 21, т.ІІ, дело № 387/1961 г., в което изрично е записано, че с акт № 131, том ІІ, н.д. № 832/61 г. е извършена суперфиция върху 350 кв.м., която теза противоречи на поддържания от тях и възприет и от съда принцип, че правото на ползване върху целия терен следва да бъде уговорено при сключването на договора за учредяване на суперфицията, а извършеното от служител – секретар – отбелязване в нотариалния акт, с който учредителя на суперфицията е удостоверил правото си на собственост, не може да бъде свързано с волеизявленията при сключването на договора.
С оглед изложеното следва, че не е налице и твърдяното от касаторите основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по първия поставен въпрос, тъй като съдът е обсъдил релевантните по делото факти, доводи и възражения на страните, излагайки мотивите кои обстоятелства са установени и какви са правните последици от тях и тълкувайки процесния договор за учредяване на право на строеж с оглед предмета на правния спор, а обстоятелството, че не е формирал волята си в отделен абзац по всяко твърдение във въззивната жалба не може да бъде свързано с приложението на нормата на чл.236, ал.2 ГПК.
С оглед изхода на настоящото производство касаторите следва да възстановят направените от ответника по касационната жалба разноски в размер на 500.00 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 31 от 23.02.2015 г. по гр.д. № 3 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Ямбол.
ОСЪЖДА М. А. В., ЕГН [ЕГН], П. В. П., ЕГН [ЕГН], П. В. Ц., ЕГН [ЕГН] и Д. В. П., ЕГН [ЕГН], всички с адрес: [населено място], [улица] да заплатят на С. М. М., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] разноски за настоящото производство в размер на 500.00 лв.
Определението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: