О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 235
София,17.09.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети септември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч.гр.д. № 3884 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба подадена от А. Г. Т. от [населено място] против определение № 988 от 18.06.2015 г. постановено по гр.д. № 98/2015г. на Софийски окръжен съд, с което е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателя за допускане на обезпечение на исковата претенция по чл. 26, ал.2, пр.2 ЗЗД, чрез налагане на обезпечителна мярка „възбрана” върху следния недвижим имот: апартамент № 13, в жилищна сграда [жилищен адрес] построен върху държавен поземлен имот в кв. 210, в[жк]по плана на [населено място], представляващ самостоятелен обект на сграда с идентификатор 65231.914.173.3.16 по кадастралната карта, одобрена със заповед № 300-5-34/15.05.2004г. на изпълнителния директор на АК, със застроена площ 96.04 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня и други сервизни помещения, ведно с принадлежащите избено помещение № 13, таванско помещение № 13 и 6.623 % ид. части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху държавния поземлен имот, върху който е построена сградата.
Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното определение по съображения изложени в частната жалба.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
При преценка на основателността й Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, приема следното:
Производството пред въззивната инстанция е образувано по въззивна жалба на Е. А. Х. против решение № 149 от 11.11.2014 г. по гр.д. № 15/2014г. на Самоковския районен съд, с което е признато за установено на основание чл. 124, ал. 4, пр. 1 ГПК, че поради неавтентичност на подписа на А. Г. Т. е неистинско споразумение от 30.05.2009г., сключено между Е. А. Х.-Т. и А. Г. Т., утвърдено с влязло в сила на 11 ноември 2009г. съдебно решение № 244/11.11.2009г. постановено по брачно дело № 280/2009г. на Самоковския районен съд, с което е прекратен чрез развод по взаимно съгласие сключения на 04.06.1995г. граждански брак между страните. С решение № 176/11.05.2015г. постановено по гр.д. № 98/2015г. Софийски окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която е признато за нищожно поради липса на съгласие споразумението от 30.05.2009г. в частта му относно имуществените отношения.
След постановяване на решението с молба от 15.06.2015г. жалбоподателят А. Г. Т. е поискал допускане на обезпечение на исковата претенция чрез налагане на обезпечителна мярка „възбрана” на недвижимия имот, обект на споразумението. С обжалваното определение № 988/18.06.2015г. Софийски окръжен съд е оставил молбата без разглеждане. Счел я е за процесуално недопустима, понеже е подадена след постановяване на въззивното решение на 11.05.2015г., а съгласно чл. 389, ал. 1 ГПК обезпечение може да се допусне до приключване на съдебното дирене във въззивното производство, което в случая е приключило на 25.03.2015г.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, намира обжалваният акт за законосъобразен. Разпоредбата на чл. 389, ал. 1 ГПК изрично ограничава, че производството по обезпечаване на иск може да бъде започнато най-късно до приключване на съдебното дирене пред въззивния съд. В случая съдебното дирене във въззивното производство е приключило на 25.03.2015г., въззивното решение е постановено на 11.05.2015г., а искането за обезпечение е постъпило на 15.06.2015г. Въззивният съд е съобразил установения в чл. 389, ал. 1 ГПК пределен срок, в който може да бъде направено искане от ищеца за допускане на обезпечение – приключване на съдебното дирене във въззивното производство. Фактът, че искането на А. Г. Т. за налагане на обезпечителна мярка е направено след този срок, обосновава извод за неговата недопустимост, както правилно е преценил и решаващият състав. Освен това, следва да се отбележи, че молба за налагане на същата обезпечителна мярка „възбрана” е била подадена и пред Самоковския районен съд, който е отказал уважаването й по съображения, че за ищеца липсва обезпечителна нужда. Това определение /определение от 04.07.2014г. на л. 65 от първоинстанционното дело/ не е било обжалвано и е влязло в сила на 17.07.2014г.
По изложените съображения, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 988 от 18.06.2015 г. постановено по гр.д. № 98/2015г. на Софийския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: