2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№410
[населено място], 18.11.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 3845 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 73 от 18.03.2014г. по гр.д. № 514/2013г. на Великотърновски апелативен съд, с която е потвърдено решение № 652 от 16.10.2013 г. на Русенски окръжен съд по гр.д. № 86/2013г. за признаване за установено по отношение на „МБАЛ-Р.”-АД, ЕИК[ЕИК], че [фирма], ЕИК[ЕИК], е собственик на два недвижими имота: 1/ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.2.5105.8.13 в [населено място] по кадастралната карта, с административен адрес на сградата: [населено място], [улица], ет.9, в сграда 8, разположена в поземлен имот с идентификатор 63427.2.5105, с предназначение на обекта: за здравни и социални услуги; 2/ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.2.5105.8.3 в [населено място] по кадастралната карта, с административен адрес на сградата: [населено място], [улица], ет.0, в сграда 8, разположена в поземлен имот с идентификатор 63427.2.5105, с предназначение на обекта: за здравни и социални услуги.
Касационната жалба е подадена от ответника [фирма] чрез пълномощниците адв. М. и адв. М.. Претендира се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК.
Ответникът [фирма] взема становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Постъпила е на 09.07.2014г. молба от касатора [фирма] с искане за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК до постановяване на решение по образуваното т.д. № 144/2014г. на Русенски окръжен съд. Видно от приложеното удостоверение соченото дело е образувано по иск на [фирма] против [фирма] за прогласяване нищожността на извършения апорт на недвижими имоти в капитала на [фирма], вписан с решение № 1432 от 29.05.2007г. по ф.д. № 1303/2000г.; за установяване на несъществуващо обстоятелство, вписано с посоченото решение, а именно увеличаване на капитала на [фирма] чрез извършения апорт и за заличаване на вписването на това несъществуващо обстоятелство. Искането за спиране е неоснователно. С. като преюдициално т.д. № 144/2014г. на Русенски окръжен съд е образувано на 02.06.2014г., след подаване на касационната жалба, предмет на настоящето производство. Доколкото пред касационната инстанция не могат да се събират нови доказателства, съответно тя не би могла да вземе предвид факти и обстоятелства, настъпили след приключване на устните състезания пред въззивната инстанция, то касационното производство не може да бъде спирано на основание чл. 229, ал.1,т.4 ГПК. В този смисъл е т.8 на Тълкувателно решение № 1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС. По тези съображения молбата за спиране следва да бъде оставена без уважение.
Производството е по установителен иск за собственост върху два самостоятелни обекта в сградата на [улица] [населено място]: девети етаж – онкохирургия и приземен етаж – хирургичен блок. Установено е, че върху терен общинска собственост и с инвеститор [община] е изграден Хирургичен комплекс, въведен в експлоатация с протокол обр.16 от 16.02.1998 г. и разрешение за ползване № 51/19.02.1998 г. За построения Хирургичен комплекс – ОРБ-гр.Р. е съставен акт за публична общинска собственост №2084/1825 от 03.08.1998г., където в т.9 е отразено, че е предоставен за стопанисване и управление на Обединена районна болница- Р..
С решение №123 на Общински съвет-Р., прието с протокол №19/30.06.2000 г., на основание чл.21, ал.1, т.8 от З. във вр.чл.12, ал.2 от З. е постановено изваждане от балансовата стойност на Д. на Районна болница – Р. на следния имот: част от приземен етаж- операционна и девети етаж от Хирургичен комплекс, описани в А. №2084/1998г., който да бъде предаден на Диспансер по онкологични заболявания; задължено е ръководството на Районна болница-Р. да предприеме необходимите действия по счетоводното намаляване на балансовата стойност и предаването на тези Д. на Диспансера по онкологични заболявания. Със заповед №707/11.08.2000г. на Областния управител на Област Р. е спряно изпълнението на решението на общинския съвет, като на основание чл.32, ал.2 от ЗА Областният управител е оспорил законосъобразността на решението пред съда. С решение №377/22.01.2001г. по адм.д.№ 276/2000г. на Русенски окръжен съд, влязло в сила на 25.09.2001г., жалбата е била оставена без уважение.
Със заповед №РД-20-23/ 27.07.2000г. на Министъра на здравеопазването, издадена на основание чл.101, ал.1 и 6 във вр.чл.104 и чл.38 от З. е било преобразувано съществуващото публично здравно заведение- Диспансер по онкологични заболявания в лечебно заведение-еднолично търговско дружество с общинско имущество с наименование [фирма], което е поело активите и пасивите на онкологичния диспансер по баланса към 31.12.1999г. Дружеството е вписано в търговския регистър с решение №3297/04.09.2000г. по ф.д.№ 1303/2000г. на Русенски окръжен съд с капитал от 456 740 лв. Въз основа на Решение № 1227 от 02.03.2007г. на Общински съвет-Р., капиталът е увеличен на 823 686лв. като увеличението от 366 946лв. представлява стойността на приземен етаж- операционна и девети етаж от Хирургическия комплекс.Това увеличение на капитала е извършено чрез внасяне на непарична вноска, вписано по партидата на дружеството с решение от 25.07.2007г. на Русенски окръжен съд по ф.д. № 1303/2007г. Въз основа на това решение имотите са декларирани от дружеството и за тях е заплащан данък. През 2009г. дружеството е извършило ремонт на помещенията на деветия етаж и на операционната; същата година се е снабдило с констативен нотариален акт за собственост. През 2010г. наименованието на дружеството е променено на [фирма] – ищеца по делото.
Със заповед №РД-19-26/31.08.2000г. на Министъра на здравеопазването на основание чл.101, ал.1 и ал.5 във вр.чл.104 и чл.38 от З. е било наредено преобразуването на публично здравно заведение Обединена районна болница- Р. в лечебно заведение [фирма] със седалище [населено място] и капитал в размер на 8 635 000 лв. като е посочено, че лечебното заведение поема активите и пасивите на ОРБ-Р. по баланса й към 30.06.2000 г. С приетата по делото експертиза е установено, че процесните обекти са били включени в баланса на ОРБ към 30.06.2000 г.; те са декларирани и да тях е заплащан данък сгради.
За да уважи иска съдът е приел, че към 30.06.2000г. процесните обекти са били общинска собственост. Взетото от общинския съвет решение за разпореждане с тези имоти е в изпълнение на неговата компетентност по чл. 21, ал.1, т.8 З. и представлява акт на разпореждане на собственика. Затова МБАЛ-Р. не е имал основание да продължава да води имотите по баланса си след приемането на решение № 123/30.06.2000г. Съдът е намерил за ирелевантно обстоятелството, че изпълнението на Решение № 123/30.06.2000г. е било спряно от Областния управител до разглеждане на жалбата срещу него. Възприел е съображенията на първоинстанционния съд за гражданкоправния характер на това решение и недопустимостта на оспорването му от Областния управител. Посочил е, че и при съобразяване на спряното изпълнение на решението на Общинския съвет, след влизане в сила на съдебното решение, с което е разрешен спора за законосъобразността му, МБАЛ-Р. не е имало никакво основание за счетоводно отразяване на имотите в своя баланс.
При установеното от счетоводната експертиза, че решението на Общинския съвет не е било изпълнено от никоя от страните – ищеца не е записал имотите в своя баланс, а ответника не ги е отписал, според съда, те са останали общинска собственост. Ето защо, взетото от Общински съвет решение № 1227/02.03.2007г. за внасяне на двата обекта като непарична вноска в капитала на [фирма], представлява валиден акт на разпореждане с общинско имущество, вписано по надлежния ред в търговския регистър. Съдът е изтъкнал, че по делото няма данни да е провеждано производство по чл. 29 З. за нищожност или недопустимост на увеличението на капитала или за установяване несъществуване на това вписано обстоятелство. Следователно, с внасянето на обектите в капитала на ищцовото дружество, то е станало техен собственик. От този момент е започнало да осъществява владение върху тях; владението е добросъвестно по смисъла на чл. 70 ЗС, защото е придобито въз основа на правно основание, годно да го направи собственик. Израз на осъществяваното владение е заплащането на консумативи, плащането на данъци, извършването на ремонти и подобрения. В периода от 2007г. до завеждане на иска през 2012г. е изтекъл срока по чл. 79, ал.2 ЗС за придобиване на правото на собственост върху обектите.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира следното:
На първо място касаторът поставя въпроса дали е допустимо инцидентно установяване с възражение в рамките на спор за собственост, че апортът не е извършен от собственик, че е нищожен и не е породил вещнопрехвърлителен ефект или е задължително провеждане на производство нищожност или недопустимост на вписването или вписване на несъществуващо обстоятелство по чл. 29 З.. Счита, че този въпрос е от съществено значение за изхода на спора, защото съдът е отказал да разгледа заявеното от него възражение за нищожност на вписването на апорта, а при основателност на това възражение, би отпаднало вещноправното действие на увеличението на капитала с непаричната вноска. Позовава се на противоречие с практиката, изразена в Решение № 175 от 17.07.2013г. по гр.д. № 23/2013г. на І г.о., Решение № 141 от 04.06.2012г. по т.д. № 829/2010г. то ВКС, І т.о. и Решение № 20 от 04.06.2012г. по т.д. № 1084/ 2010г. на І т.о. В първото решение касационното обжалване е допуснато по въпроса: „дали в производство по иск с правно основание чл.108 ЗС, основан на твърдения, че ищецът е собственик на недвижим имот, който е апортиран (внесен като непарична вноска на основание чл.72 и чл.73 ТЗ) в търговско дружество от друго лице – несобственик, е допустимо инцидентното установяване, че апортът не е бил извършен от собственика или такова установяване е недопустимо и може да бъде извършено единствено чрез предявяване на иск по чл.431,ал.2 вр. чл.97,ал.1 ГПК (отм.), вр. чл.498 ГПК (отм.)”. Даденото разрешение е, че нищожността на апорта като сделка може да бъде установявана инцидентно при предявен иск за собственост от праводателя по непаричната вноска, който твърди пороци на прехвърлянето на собствеността. В същия смисъл са и останалите две решения, които са постановени първи по време и Решение № 175 се позовава на тях.
Действително, при разглеждане на настоящия спор, възражението за нищожност на апорта е въведено ответника по иска като лице, на което се противопоставя вещноправното действие на това разпореждане. Първоинстанционният съд е приел, че преценката за законосъобразност на апорта е от компетентност на регистърния съд и при извършеното вписване следва да се приеме, че са спазени изискванията на закона. В. съд е споделил тези мотиви. Тъй като създадената практика приема, че е допустимо инцидентно оспорване на действителността на извършената непарична вноска, то е налице противоречие на обжалвания акт с посочената задължителна практика. Независимо от това, въпросът не следва да обуслови допускане на касационно обжалване, тъй като не е свързан с решаващите изводи на съда, които са за придобиване на собствеността чрез давностно владение.
На второ място касаторът поставя въпроса, че съдът се е произнесъл по възражение, наведено от ищеца за първи път във въззивната жалба в нарушение на чл. 266 ГПК. Става въпрос за доводите в отговора на касационната жалба, че липсва начално основание за отразяване на имотите в баланса на МБАЛ-Р.. В случая по-скоро се касае до нов правен довод, изложен от страната в отговор на оплакванията в жалбата. А и въззивният съд не е разгледал този довод – приел, че няма основание за включване на имотите в баланса след датата на решението на Общинския съвет /каквато е тезата на ищеца в исковата молба/, но не и изначална липса на такова към 1998г. когато са изградени обектите.
На следващо място касаторът извежда шест правни въпроса, които са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Те са:
а/ представлява ли административен акт и подлежи ли на съдебен контрол решение на Общински съвет за разпореждане с общинско имущество на основание чл. 21, ал.1, т.8 З.;
б/ имат ли обратно действие решенията на административните съдилища, с които се потвърждава законосъобразността на актове на общинския съвет и от кой момент започва изпълнението на тези актове на общинския съвет – от издаването им или от влизане в сила на съдебното решение, с което са потвърдени. Двата въпроса са свързани и ще бъдат разгледани заедно. Те не са намерили изрично разрешение в обжалвания акт. Единствено по първия въпрос съдът е заявил, че възприема становището на първата инстанция за гражданскоправния характер на това решение и недопустимостта да се оспорва от Областния управител. По втория въпрос липсва каквото и да е произнасяне. Отделно от това, въпросите не са определящи за изхода на спора, както изисква чл. 280, ал.1 ГПК. Никакви конкретни правни изводи на съда не са обусловени от извършеното оспорване на решението по административен ред и момента на влизане в сила на това решение. Съдът е приел, че за ответника е отпаднало основанието да води имотите в баланса си след решението на Общинския съвет и това е достатъчно за отричане на неговите права. Решаващите мотиви са свързани с придобиване на собствеността на оригинерно основание, а повдигнатите въпроси не са свързани с този придобивен способ.
в/ допустимо ли е първата и втората инстанция да уважат иска като мотивите и основанията им са напълно различни. Отговорът на този въпрос произтича от характера на дейността, извършвана от въззивната инстанция, която е решаваща, а не контролна. В. съд прави своя самостоятелна преценка на доказателствата и формира свои правни изводи, след което при съвпадение с приетото от първата инстанция решението се оставя в сила, а при пълно или частично несъвпадение – решението се отменя изцяло или отчасти и се постановява нов съдебен акт по съществото на спора. В този смисъл са разясненията на Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, т.19. Затова е напълно допустимо искът да бъде уважен и от двете инстанции, но по различни съображения.
г/ дължи ли съдът изрично произнасяне по наведено в процеса възражение за нищожност на апорт. Този въпрос бе обсъден по-горе при поддържаното основание по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК. Той не е обуславящ за решаващите изводи на съда, а и по него съществува задължителна практика, не нуждаеща се от промяна, поради което не може да бъде допуснато касационно обжалване по същия въпрос на основание чл. 280, ал.1,т.3 ГПК.
д/ представлява ли основание за вписване на процесните имоти в баланса на касатора и впоследствие в капитала на преобразуваното по Закона за лечебните заведения/З./ дружество, предоставянето им за стопанисване и управление от общината преди извършване на преобразуването. Това е въпросът, за който касаторът твърди, че е въведен за първи път пред въззивната инстанция, но както бе изтъкнато по-горе решаващият съд не е изложил съображения по този въпрос и затова по него не би могло да се допусне касационно обжалване.
е/ от кой момент се поставя началото на добросъвестното владение при придобиване на собствеността чрез апорт – от момента на вписване на непаричната вноска от съда в Търговския регистър или от момента на вписване на непаричната вноска в имотния регистър към Службата по вписванията, от които само последното има оповестително действие за третите лица. И по този въпрос няма произнасяне в обжалвания акт. Всъщност въпросът се поставя за първи път в касационната жалба. Поради това, след като не е бил наведен пред въззивния съд и не е обсъждан от него, въпросът не може да обуслови достъп до касационен контрол. В. съд е приел, че ищецът ползва имотите от 2007г./а и от преди това/ и при завеждане на иска в началото на 2013г. е изтекъл давностния срок. Отделно от това, въпросът не държи сметка, че владението представлява упражняване на фактическа власт върху имота и началото му се поставя със т.нар. завземане на тази фактическа власт, което не винаги е свързано с юридическия момент на придобиване на собствеността по силата на съответното придобивно основание, което впоследствие се оказва опорочено. Затова разгласяването на извършения апорт пред третите лица чрез вписването му в Службата по вписванията няма отношение към началото на фактическата власт, съответно към придобивната давност.
В обобщение на горните съображения следва да се откаже допускане на касационно обжалване на решението.
Ответникът има право на направените разноски за адвокатско възнаграждение, които възлизат на 5000лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Многопрофилна болница за активно лечение-Р.”-АД за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал.1,т.4 ГПК до приключване на производството по т.д. № 144/2014г. на Русенски окръжен съд.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 73 от 18.03.2014г. по гр.д. № 514/2013г. на Великотърновски апелативен съд по касационната жалба на „Многопрофилна болница за активно лечение-Р.”-АД.
ОСЪЖДА „Многопрофилна болница за активно лечение-Р.”-АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], сумата 5000/пет хиляди/ лв. разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: