О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№95
Гр. София, 21.02.2018 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Влахов гр. д. № 3354 по описа на ВКС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. С. Д. срещу Решение № 4158 от 12.06.2017 г. по гр. д. № 6357/16 г. на Софийския градски съд. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното Решение № ІІ-66-209 от 23.02.2012 г. по гр. д. № 18010/10 г. на Софийския районен съд, с което са отхвърлени предявените от касатора против О. И. П. обективно евентуални съединени искове, както следва: иск с правна квалификация чл. 42, б.”б” във връзка с чл. 25, ал. 1 ЗН- за прогласяване нищожността на саморъчно завещание от 19.02.2007 г., съставено от С. К. Д. в полза на О. И. П., поради това, че не е написано собственоръчно и подписано от завещателя; иск с правна квалификация чл. 42, б.”в” ЗН- за прогласявяне нищожността на същото завещание поради противоречие със закона; иск с правна квалификация чл. 43, ал. 1, б.”б”, предл. последно ЗН- за унищожаване на завещанието поради измама; иск с правна квалификация чл. 43, ал.2 ЗН- за унищожаване на завещанието поради грешка в мотива, поради който е извършетно. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, поради което се моли за отменяването му и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените искове бъдат уважени със законните последици.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване се твърди, че от обуславящо значение за правилността на обжалваното въззивно решение са следните процесуалноправни въпроси, уточнени и конкретизирани съобразно т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/ 2009 г. на ОСГТК, произнасянето по които от касационния съд би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно:
1. Допустимо ли е съдът да кредитира заключение, в което е допусната грешка относно индивидуализацията на изследвания обект? Въпросът е поставен във връзка с оплакването на касатора, че в заключението на изслушаната пред първата инстанция Съдебно-графологична експертиза е допусната грешка в датата на съставяне на процесното саморъчно завещание на С. К. Д. от 19.02.2007 г., като на две места в заключението е посочена датата 23.12.2006 г., при което въззивният съд е приел, че тази техническа грешка не опорочава изводите на вещото лице, още повече, че никоя от страните не твърди завещателят да е изготвил завещание на тази дата.
2. Допустимо ли е въззивният съд да откаже допускане на нови доказателства, ако по делото е установено, че страната обективно е могла да се снабди със същите след приключване на съдебното дирене пред първата инстанция? Този въпрос е поставен във връзка с релевираното от касатора оплакване за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила от страна на СГС, който в съдебно заседание на 31.03.2017 г. е отказал на ищцата да приеме представени писмени доказателства за здравословното състояние на завещателя, като е приел, че страната е могла да ангажира същите своевременно пред първоинстанционния съд, а освен това част от тях и по-конкретно 4 бр. епикризи, вече са приобщени към доказателствата по делото в производството пред СРС.
Ответникът по касационната жалба –О. И. П. е депозирал по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор, с който моли касационното обжалване да не бъде допускано поради липса на предвидените в чл. 280, ал. 1 ГПК основания за това. Претендира присъждане на направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че искането на касатора за допускане на касационното обжалване е неоснователно, тъй като не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 ГПК основания за ангажиране на правораздавателната компетентност на настоящата касационна инстанция по спора. Допускането на касационното обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице. Поставеният процесуалноправен въпрос, свързан с кредитиране от съда на заключение, в което е допусната техническа грешка относно датата на съставяне на изследваното саморъчно завещание, е без каквото и да е значение за обосноваността на фактическите изводи на въззивния съд, доколкото в случая е безспорно, че обект на изследване е именно съставеното в полза на ответника завещание от 19.02.2007 г., и никоя от страните не твърди С. Д. да е съставял друго такова било в полза на ответника, било в полза на трето лице. Не е от обуславящо значение и поставеният въпрос по приложението на чл. 266, ал. 2 ГПК, доколкото в случая не е установено, че обективната възможност за касатора да представи новите доказателства за здравословното състояние на завещателя е възникнала едва след края на съдебното дирене пред първата инстанция, поради което законосъобразно въззивният съд е приел, че искането за тяхното приемане е преклудирано поради недоказване на причината, поради която страната не е ангажирала доказателствата своевременно в срока по чл. 147 ГПК.
Предвид гореизложените съображения, не са налице предпоставките на процесуалния закон за допускане до касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд.
С оглед изхода на производството и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по касация направените от последната разноски в настоящото производство, а именно сумата 1 000 лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 4158 от 12.06.2017 г. по гр. д. № 6357/16 г. на Софийския градски съд, по касационната жалба на М. С. Д..
ОСЪЖДА М. С. Д. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на О. И. П. сумата 1 000 лв. разноски в касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: