О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№423
С., 24.11.2015 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 4568 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Т. М. чрез пълномощника й адвокат С. П. против решение № 222 от 22.05.2015 г., постановено по гр.д. № 246 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Хасково в частта, с която е отменено решение № 45 от 20.01.2015 г. по гр.д. № 2951/2013 г. на Районен съд-Хасково и вместо него е постановено друго за извършване на съдебна делба по реда на чл.353 ГПК, като в дял на Е. Т. М. е поставен апартамент в [населено място], КК „Слънчев бряг-запад” ет.3, ап. Г6 с площ 51.53 кв.м. с идентификатор № 51500.507.562.1.33 и в общ дял на Р. Я. Б. и С. Я. М. е поставен апартамент в [населено място], [улица], вх.В, ет.3, ап.43 с площ 63 кв.м. с идентификатор № 77195.7247.106.3.8 и лек автомобил с рег. [рег.номер на МПС] , марка „Форд”, модел „Т. К.”, като Е. Т. М. е осъдена да заплати на за уравнение на дяловете на Р. Я. Б. и С. Я. М. по 256.67 лв. за всяка и е определена дължимата от всеки съделител държавна такса върху стойността на дела му, като същото решение е потвърдено в частта, с която Е. Т. М. е осъдена да заплати на Р. Я. Б. сумата 57.99 лв., представляваща 1/3 от стойността на заплатена сума за дължими местни данъци и такси за периода 2011 – 2013 г. за ведвижим имот с идентификатор № 51500.507.562.1.33.
Ответниците по касационната жалба Р. Я. Б. и С. Я. М. оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване, като претендират възстановяване на направените разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съдът съобрази следното:
С влязло в сила решение № 332 от 13.05.2014 г. е допусната делба между страните на апартамент в [населено място] при права по 1/6 ид.ч. за Р. Б. и С. М. и 4/6 ид.ч. за Е. М.; на апартамент в [населено място] при равни права на страните от по 1/3 ид.ч. и на лек автомобил марка Форд, модел Т. К. при права по 1/6 ид.ч. за Р. Б. и С. М. и 4/6 ид.ч. за Е. М.. Първоинстанционният съд е извършил делбата на недвижимите имоти по реда на чл.353 ГПК, като с оглед заявеното от Р. Б. и С. М. съгласие да получат общ реален дял, им е възложил апартамента в [населено място], а на Е. М. – апартамента в [населено място], като я е осъдил да заплати уравнение на дяловете на другите две съделителки в размер на 5832.66 лв., а лекия автомобил е изнесъл на публична продан.
В. решение е обжалвано от Е. Т. М. с довод за процесуална недопустимост /тъй като нарушавайки диспозитивното начало съдът е дал на всяка от страните имот, който не е искала/, за неправилно определяне уравнението на дяловете /тъй като е осъден съделителя с по-голям дял, на който е възложен по-евтиния имот/, както и с твърдение за неправилност на решението, в частта, с която е уважена претенцията по сметки за заплатени данъци на имота в [населено място]. В. съд е изложил съображения, че основен принцип при извършване на делбата е получаване на реален дял, който е максимално близък по стойност до дела от наследството на съответния съделител. Приел е, че с оглед обстоятелството, че делбата е допусната между трима съделители с различни квоти, както и че делбената маса включва три различни по стойност имущества, делбата следва да се извърши по реда на чл.353 ГПК чрез разпределение на имотите, тъй като при съделители с различни квоти, извършването на делбата чрез теглене на жребий е неудобно. Установено е, че общата стойност на допуснатите до делба имущества е 111480 лв., като стойността на правата на Р. Б. и С. М. е общо 51 493.34 лв., а стойността на правата на Е. М. е 59 986.66 лв. Направен е извод, че с оглед стойността на правата на страните на Р. Б. и С. М. следва да се възложат апартамента в [населено място] и лекия автомобил, чиято обща стойност е 50980 лв., а на Е. М. – апартамента в [населено място] на стойност 60500 лв., като същата уравни дела на останалите съделителки с по 257.67 лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване Е. М. се позовава на нищожност на въззивното решение, като постановено при липса на законово основание, евентуално – на неговота недопустимост, поради нарушение на диспозитивното начало в процеса.
Липсват основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта за извършване на делбата цел преценка на неговата валидност. В практиката на ВКС /например решение № 248/11.06.2012 г. по гр.д. № 572/2011 г., ІV г.о./ се приема, че е нищожно всяко решение, което не дава възможност да бъде припознато като валиден съдебен акт поради липса на надлежно волеизявление, т.е когато е постановено от незаконен състав на съда, когато излиза извън пределите на правораздавателната власт на съда, когато решението не е изразено в писмена форма или е неподписано, когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост. Твърденията на касатора, че съдът няма право да извършва делбата пряко, а само опосреденено – чрез вещо лице и разделителен протокол не могат да бъда съотнесени към изведените в теорията и практиката на ВКС по чл.290 ГПК основания за нищожност на съдебно решение.
Твърдението на касатора Е. М., че въззивният съд не е обсъдил възражението, че липсват данни с какво гражданство са ищците, по същество съставлява довод за наличието на касационното основание по чл.281, т.3 ГПК – неправилност, поради допуснато съществено напрушение на съдопроизводствените правила. Основателността на този довод обаче не може да бъде проверена в производство по чл.288 ГПК, а липсва формулиран въпрос, относим към основанията по чл.280, ал.1 ГПК, който да обоснове допускане до касационно обжалване.
Касационната жалба на Е. Т. М. против въззивното решение в частта, с която е уважен за 57.99 лв., предявения от Р. Я. Б. по реда на чл.346 ГПК, иск за заплащане сумата 86.99 лв., представляваща заплатени местни данъци и такси за имота в [населено място], е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. В тази част въззивното решение не подлежи на касационно обжалване с оглед нормата на чл.280, ал.2 ГПК /редакция ДВ бр.100/2010 г./, поради което същото е влязло в сила с постановяването си.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 222 от 22.05.2015 г., постановено по гр.д. № 246 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Хасково в частта по извършване на делбата.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх. № 6322 от 1.07.2015 г. на Е. Т. М. против решение № 222 от 22.05.2015 г., постановено по гр.д. № 246 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Хасково в частта с която е разгледан иска по чл.30, ал.3 ЗС предявен от Р. Я. Б. против Е. Т. М. за сумата 86.99 лв.
Определението в частта, с която не е допуснато касационно обжалване е окончателно, а в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от връчване на препис на Е. Т. М. с частна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: