О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№452
[населено място], 07.12.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 5485 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 172 от 16.07.2015г. постановено по гр.д. № 251/2015г. на Шуменски окръжен съд. С него е потвърдено решение № 120 от 10.02.2014 г. на Шуменски районен съд по гр.д. №729/2014г. за уважаване на предявените искове по чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД, като признато за установено по отношение на Ш. М. М. и А. А. М., че А. А. Ж., М. Ж. В. и М. Н. Ж. са собственици на нива с площ от 11 дка, ІІІ категория, в местн. „К.”, имот № 000076 по плана на земеразделяне на [населено място], област Шумен и са осъдени ответниците да предадат ищците владението върху същия имот; отменен е на основание чл. 537, ал.2 ГПК констативния нотариален акт, с който е призната собствеността върху имота, както и са осъдени ответниците солидарно да заплатят на ищците на основание чл. 59 ЗЗД сумата 500лв. обезщетение за лишаване от ползване на имота за периода 29.04.2009г. до 15.02.2013г.
Касационната жалба е подадена от ответниците Ш. М. М. и А. А. М. чрез пълномощника адв. Г..За обосноваване достъпа до касационен контрол са посочени два правни въпроса: 1/ даването на пълномощно за разпореждане с имота прекъсва ли придобивната давност, започнала да тече в полза на пълномощника или пълномощното води до спиране на давността; 2/ може ли пълномощно, в което не е индивидуализиран имота, да доведе до прекъсване на придобивната давност. Поддържа се, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответниците по жалбата А. А. Ж., М. Ж. В. и М. Н. Ж., чрез пълномощника си адв. П., са представили писмен отговор, в който вземат становище по основателността на жалбата, но не и по предпоставките за достъп до касационен контрол.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по ревандикационен иск и осъдителен иск за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на недвижим имот. Ищците са наследници на А. И. Ж., починал 1982г. През 1994г. правото на собственост върху имота е възстановено на наследниците по реда на ЗСПЗЗ чрез план за земеразделяне. През 2011г. ответникът Ш. М. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост по давностно владение. Установено е, че съпругата на наследодателя М. А. Ж., починала през 2009г., приживе през 2003г. е предоставила имота за стопанисване на ответника, който е земеделски производител. На 07.07.2003г. М. Ж. е упълномощила Ш. М. М. да я представлява при извършване на продажба или замяна с притежаваната от нея нива от 11 дка в землището на [населено място], включително да договаря сам със себе си. Свидетелят Т. И., който е живял с М. Ж. до смъртта й установява, че тя е предоставила нивата на ответника като арендатор, но не е искала да я продава. Свидетелите, посочени от ответниците /двама от тях са техни синове/, сочат че те обработват имота повече от десет години, без никой да им оспорва правото да го владеят; закупили са имота и затова той е техен.
Съдът е приел, че ответниците упражняват фактическа власт върху имота, изразяваща се в обработване и събиране на плодове от 2000г. до сега, но не с намерение за своене. Имотът им е предоставен от М. Ж. за стопанисване и до смъртта й и след това те не са демонстрирали спрямо нея и останалите наследници собственически намерения. Изтъкнал е, че от датата на изготвяне на пълномощното през юли 2003г. /което е доказателство, че М. Ж. е имала имота за свой собствен/ до издаването на констативния нотариален акт през декември 2011г. и до завеждането на иска през февруари 2013г. не са изтекли десет години. Въз основа на това възражението за придобиване по давност е намерено за неоснователно и предявеният ревандикационен иск е уважен. Уважен е и иска за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване за периода 29.04.2009г. до 15.02.2013г. в размер на 500лв., за която сума е предявен частичен иск.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК настоящият състав намира, че такива не са налице. Поставените от касатора правни въпроси са свързани с действието на пълномощното като обстоятелство, което спира или прекъсва давностния срок. Решаващите изводи на съда не са в тази насока. Съдът не е приел, че издаването на пълномощното за разпореждане с имота прекъсва придобивната давност, а че едва от този момент тя би могла да започне да тече. Съставянето на пълномощното показва, че М. Ж. е считала имота за свой и е изявила воля да се разпореди с него. Затова, следва да бъде споделено разбирането, че упражняването на фактическа власт с намерение за своене от страна на ответниците би могло да започне от най-рано от този момент нататък. Що се отнася до това дали е достатъчно индивидуализиран имота в пълномощното, този въпрос не е повдиган като спорен между страните и не е обсъждан от съда.
Предвид изложеното, доколкото правните въпроси не са обусловили решаващите изводи на съда, то не е налице основната предпоставка на чл. 280, ал.1 ГПК и достъпът до касационен контрол следва да бъде отказан.
В полза на ответниците следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в настоящето производство в размер на 630лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 172 от 16.07.2015г. постановено по гр.д. № 251/2015г. на Шуменски окръжен съд по касационната жалба на Ш. М. М. и А. А. М..
ОСЪЖДА Ш. М. М. и А. А. М., двамата от [населено място], [община], обл.Шумен, [улица] да заплатят на А. А. Ж. от [населено място], [улица][жилищен адрес] М. Ж. В. от [населено място], обл.Шумен, [улица] М. Н. Ж. от [населено място], [улица][жилищен адрес] сумата 630/шестстотин и тридесет/ лв. разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: