О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№416
Гр.София, 23.11.2016 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на осми ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.д.№ 3420 по описа на ВКС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. Т. Д. и К. Т. Д., действаща като едноличен търговец с наименование [фирма], в качеството им на наследници по закон на починалата след постановяване на въззивното решение Д. П. Д. като [фирма], като втората от тях действа и на самостоятелно основание в качеството си на първоначален съответник по делото, против Решение № 8712/ 18.12.2015 г. по гр.д.№ 12933/13 г. на Софийския градски съд, ІІ-Г въззивен състав. С посоченото въззивно решение е отменено първоинстанционното Решение № І-043-130/ 27.02.2013 г. по гр.д.№ 10593/04 г. на Софийския районен съд, 43 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от Н. С. А. като [фирма] против Д. П. Д. като [фирма] и К. Т. Д. като [фирма] обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.108 ЗС и чл.109 ЗС- за признаване правото на собственост на ищцата и осъждане на ответниците да й предадат владението на 38 кв.м. от УПИ VІІІ, кв.233 по И., м.” М. махала”, район „Надежда”- [населено място], респ. за осъждане на ответниците да премахнат изградените от тях в мястото подпорна стена и ограда, вместо което е постановено уважаване на исковете. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, поради което се моли за отменяването му и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените срещу касаторите искове бъдат отхвърлени със законните последици.
В приложено към касационната жалба изложение но основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че от обуславящо значение за изхода на делото е следният материалноправен въпрос, произнасянето по който от касационната инстанция би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно: Следва ли в настоящото производство да бъде приложена разпоредбата на чл.134, ал.2, т.5, предл.2 ЗУТ, според която влезлият в сила подробен устройствен план не може да бъде изменян, когато е бил одобрен при съществени закононарушения, щом е бил приложен.
Ответникът по касационната жалба- от Н. С. А. като [фирма] е депозирала в срока по чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор, с който моли касационното обжалване да не бъде допускано поради липса на основанията по чл.280, ал.1 ГПК. Претендира присъждане на направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:
Допускането на касационното обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице. По същество изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК обективира оплакване за неправилност на обжалваното въззивно решение поради неправилно приложение на материалния закон по смисъла на чл.281, т.3, предл.1 ГПК, предвид твърдението, че касаторите-ответници по спора са собственици на процесния терен по силата на приложения регулационен план, одобрен със Заповед № РД-09-50-252/ 25.05.2004 г., докато въззивният съд неправилно е приел, че тази заповед не е произвела вещно-прехвърлително действие, тъй като не са налице изискванията на чл.134, ал.2, т.6 във връзка с чл.131, ал.2, т.1 ЗУТ, а именно съгласие на собствениците за промяна на вътрешните регулационни линии, обективирано в предварителни договори по чл.15, ал.3 ЗУТ за прехвърляне на собственост с нотариално заверени подписи. Според т.1 от цитираното тълкувателно решение, съдържащо задължителни указания досежно определянето на обуславящия изхода на делото правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, основанията за допускане на касационното обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК, които се преценяват от касационния съд едва в стадия на разглеждане на касационната жалба- в случай, че същата бъде допусната до разглеждане. Правният въпрос, който обуславя допускането на касационното обжалване, следва да е принципен и насочен към установяване на действителния смисъл и съдържание на приложима по делото материалноправна или процесуалноправна норма, която въззивният съд е приложил или е игнорирал при формулиране на правните си изводи. Доколкото поставеният от касаторите въпрос не отговаря на тези изисквания, тъй като е свързан с твърдения за пороци на обжалваното въззивно решение поради неправилност в контекста на фактическата обстановка по конкретния правен спор, същият не е годен да обуслови извод за наличие на предвидените в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки, ангажиращи компетентността на касационната инстанция по спора.
С оглед изхода на производството и на основание чл.78, ал.4 ГПК касаторите следва да заплатят поравно на ответника по касация направените от последния разноски в касационното производство, а именно сумата 400 лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 8712/ 18.12.2015 г. по гр.д.№ 12933/13 г. на Софийския градски съд, ІІ-Г въззивен състав, по касационната жалба на Л. Т. Д. и К. Т. Д., действаща като едноличен търговец с наименование [фирма].
ОСЪЖДА Л. Т. Д. и К. Т. Д., действаща като едноличен търговец с наименование [фирма], на основание чл.78, ал.4 ГПК да заплатят поравно на Н. С. А. като [фирма] сумата 400 лв. разноски в касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: