О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№221
София, 19.05.2017 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти април през двехиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова. гр.д. № 4955 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Т. Б. и Я. Т. Б. против решение № 4026 от 16.05.2016 г., постановено по гр.д. № 72 по описа за 2013 г. на Софийски градски съд, IV-Б състав, с което е отменено решение от 24.10.2011 г. по гр.д. № 20196/2008 г. на Софийски районен съд, 64-ти състав и вместо него е постановено друго за намаляване на основание чл.30, ал.1 ЗН на завещателно разпореждане, извършено от Т. Б. С., починал на 27.08.2000 г. със саморъчно завещание от 10.07.2000 г. в полза на С. Б. С. и М. Х. С. до размер от 2/3 части /в решението е допусната очевидна фактическа грешка като е вписано 1/3 част/, като възстановява запазената част на Я. Т. Б. от наследството на Т. Б. С. в размер на 1/3 част и на Т. Т. Б. от наследството на Т. Б. С. в размер на 1/3; допуснато е извършването на съдебна делба на земеделски имоти в землището на [населено място] – имот № 0140082; имот № 010006 и имот № 010007 по плана за земеразделяне между съделителите и при права в съсобствеността: С. Г. С. и Й. Г. Л. – по 24/288 ид.ч., А. С. И. – 16/288 ид.ч., С. Ц. Б. и А. Ц. М. /правоприемници на основание чл.227 ГПК на Н. Б. М./ – по 6/288 ид.ч., Л. Б. Н. – 12/288 ид.ч., Т. Т. Б. и Я. Т. Б. – по 4/288 ид.ч., Л. М. М. и В. М. М. /лично и като правоприемници на основание чл.227 ГПК на Н. А. Г./ – по 24/288 ид.ч., Г. К. П. и И. К. К. – по 6/288 ид.ч., Т. Т. З. и М. Т. К. – по 12/288 ид.ч., О. И. Б., В. О. Х., И. О. Л. и Н. О. Г. – по 3/288 ид.ч., Г. Й. Р. и О. Й. Й. – по 24/288 ид.ч., А. К. П. /правоприемник на основание чл.227 ГПК на Р. Й. Х./ – 24/288 ид.ч., С. Б. С., В. И. Й. и Е. И. Й. – по 8/288 ид.ч..
А. С. И. чрез пълномощника си адвокат Р. В. е подала писмен отговор по реда и в срока на чл.287, ал.1 ГПК, с който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, съдът съобрази следното:
С касационната жалба се атакува извода на въззивния съд за автентичност на саморъчното завещание на Т. Б. С., който извод е от значение за правата в съсобствеността на Т. Т. Б., Я. Т. Б. и А. С. И..
При постановяване на решението си Софийски градски съд е обсъдил изслушаните по делото експертни заключения на вещото лице Ц. за авторството на текста и подписа в завещанието – в основното заключение вещото лице посочва, че поради липса на достатъчно сравнителен материал не е могла да изследва дали ръкописно изписаният текст на завещанието отразява почерка на Т. Б. С., а по отношение на подписа срещу „завещател“ от разполагаемия материал е установила, че не е положен от посочения автор. Въз основа на допълнително предоставен й за сравнително изследване материал вещото лице изготвя и двете последващи заключения, допълващи първоначалното, според които текстът на завещанието е изпълнен в цялост с почерка на Т. Б. С., а подписът в същото най-вероятно също изхожда от него. В констативно-съобразителната част на двете допълнителни заключения, както и при проведения разпит в съдебно заседание вещото лице уточнява, че липсата на категоричност в извода й относно авторството на подписа се дължи на недостатъчен обем от образци от периода, близък до времето на съставяне на оспорения документ. Въпреки това вещото лице сочи Т. Б. С. като вероятен автор и на подписа в завещанието, мотивирайки се с установените характерни съвпадения както в общи, така и в частни графически признаци на сравняваните подписи, както и с възможността установените различия да се дължат на неустойчивост на подписа под влиянието на редица външни фактори – емоционално и физическо състояние при полагане на подписа, условия за писане /поза, подложка, пишещо средство, осветление/, прием на лекарства и др. Съдът е кредитирал допълнителните заключения на съдебно-графическата експертиза като основани на повече сравнителен материал и съответно на по-задълбочен анализ и е приел, че същите обосновават извод за автентичност на оспореното завещание. Макар по несъмнен начин да е обоснован извод само за авторството на ръкописния текст, с който е написано завещанието, без категоричност в констатациите относно авторството на подписа, следва да се съобрази характера на саморъчното завещание като едностранен акт на завещателя за разпореждане с имуществото му за след неговата смърт, който той извършва лично, като изразява сам последната си воля в писмен, ръкописно съставен и подписан от него документ. В този смисъл формата на саморъчното завещание, изготвяно само и единствено от завещателя, предполага следващи едно след друго, независимо с каква продължителност във времето, негови действия по изписване текста на завещателното разпореждане и полагане на подпис под същия. Поради това ако незавършеността на текста би означавала, че завещателят не е приключил процеса по съставяне на завещанието си, то липсата на подпис в същото може да се очаква, че се дължи основно на пропуск, който обаче ще влече нищожност на завещателния акт. Още повече, че веднъж съставено, завещанието е лесно отменим акт, поради което не е мислимо съзнателното му оставяне неподписано от завещателя с оглед възможността в бъдеще да промени волята си. Съдът е направил извод, че като се отчитат тези особености на завещанието следва да се приеме, че категорично установеният в случая факт текстът на процесното завещание да е изпълнен от указания автор Т. Б. С., сам по себе си сочи, че обективираното в документа завещателно разпореждане в цялата си съдържателна част със сигурност изхожда именно от това лице, което от своя страна прави вероятният извод и подписът да е положен от него житейски обясним, а и единствено логичен.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът И. И. поставя следния правен /доуточнен от съда/ въпрос: за установяване автентичност на саморъчно завещание необходим ли е категоричен положителен извод на вещото лице относно написването и подписването на завещанието от завещателя.
Касаторите не са представили практика на ВКС или практика на съдилищата, от което следва, че по поставения въпрос не е удостоверено основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Поддържат наличието и на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК обосновано с тезата им, че не може вероятността, по разбирането на въззивния съд по делото, да замести безспорните и категорични доказателства, които да бъдат основа на едно обосновано и законосъобразно съдебно решение. Посочените твърдения са свързани с касационното основание необоснованост по чл.281, т.3 ГПК /което обаче подлежи на разглеждане във фазата на постановяване на касационно решение/, но е и с хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване съобразно разясненията за приложното й поле в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т.4.
Следва да се отбележи, че в случая е налице и практика на ВКС по поставения въпрос, с която въззивното решени е съобразено – Решение № 256/30.10.2014 г. по гр.д. № 3196/2013 г., І г.о., даващо тълкуване, че експертно заключение в смисъл, че саморъчното завещание вероятно е написано и подписано от лицето, посочено като негов автор, може да обоснове извод за автентичност на документа и спазване на формата по чл. 25, ал.1 ЗН и действителност на завещанието, ако причините, поради които експерта са стигнали до извода, че е налице само вероятност по отношение авторството на документа касаят особеностите на конкретния случай.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4026 от 16.05.2016 г., постановено по гр.д. № 72 по описа за 2013 г. на Софийски градски съд, IV-Б състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: