О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№116
София, 28.02.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 3185 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 3148 от 20.04.2017 г. на Й. Л. Н. чрез пълномощника й адвокат Д. К. против решение № 51 от 14.03.2017 г., постановено по гр.д. № 603 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Кюстендил в частта, с която е потвърдено решение № 458 от 12.10.106 г. по гр.д. № 814/2016 г. на Районен съд-Дупница за отхвърляне на предявения от К. Л. Т. против Й. Л. Н. иск за делба на урегулиран поземлен имот, съставляващ дворно място, находящо се в [населено място], [улица], образуващо имот № 150, за който е отреден УПИ III в кв.8 по плана на [населено място] с площ от 1211 кв.м.
К. Л. Т. не е подала писмен отговор на касационната жалба по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Решението, с което е допусната делба на останалите недвижими имоти е влязло в сила като необжалвано.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Искът за делба на процесното УПИ е бил основан на твърдението, че съсобствеността е възникнала на основание наследяване от Л. К. П., починал на 7.11.1980 г. Както първоинстанционният, така и въззивният съд са приели, че искът е неоснователен, тъй като липсват доказателства за собствеността на имота. Записването в разписния лист няма значението на придобивен способ и обстоятелството, че имотът е бил записан на името на Л. П. по предходния регулационен план, не обосновава извод, че наследодателят на страните се легитимира като негов собственик, а други доказателства за този имот не са ангажирани. Въззивният съд е изложил съображения, че некоректно във въззивната жалба се твърди, че имотът е записан на наследниците на Л. П. по нотариален акт № 167, том Х, дело № 3875 на РС-Ст.Д. въз основа на обстоятелствена проверка, тъй като описаният в този нотариален акт имот е двуетажна жилищна сграда в [населено място], построена в имот пл. № 849, кв.8 с площ от 546 кв.м. /който имот е допуснат до делба/. За неоснователни са приети твърденията във въззивната жалба, че представените скица и удостоверение за заплатен местен данък са доказателство, че имотът е собственост на наследниците на Л. П., тъй като скицата по своето естество е важно доказателства относно статута на имота – дали е в регулация или не, за границите и площта му, но не доказва право на собственост, а също така без значение е кой заплаща данъка на един имот. Съдът е отбелязал, че е недопустимо за първи път пред въззивната инстанция да се въвежда ново основание за правото на собственост на имота – давностно владение, поради което и доказателствените искания в тази насока са били оставени без уважение.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя въпросът: при наличие на писмени доказателства – нотариални актове, скици – биха ли били достатъчни за успешното доказване на правото на собственост върху имот и същия следва ли да бъде допуснат до делба.
Въпросът не може да обоснове допускане на касационно обжалване, тъй като е неотносим към данните по делото и мотивите на въззивното решение. Съделителите не са представили нотариален акт, който да обективира осъществено в полза на наследодателя им придобивно основание, нито доказателства за осъществено в тяхна полза придобивно основание. Обстоятелството, че до недоказване на съсобствеността /за която съделителките не са спорили/ се е стигнало в резултат на неизпълнение задължението на първоинстанционния съд да изготви доклад по делото, включително и като посочи за кои твърдения не се сочат доказателства не може да бъде отчетено, тъй като нито във въззивната, нито в касационната жалба се съдържат доводи за допуснато процесуално нарушение по чл.146 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 51 от 14.03.2017 г., постановено по гр.д. № 603 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Кюстендил.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: