О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№486
София, 29.11.2017 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1851 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Ц. Ц. М., С. В. А., Й. В. Г., А. И. М. и Н. Г. В. чрез пълномощника им адвокат М. Н. против решение № 561 от 19.12.2016 г., постановено по гр.д. № 534 по описа за 2016 г. на Софийски окръжен съд, с което е отменено решение № 128 от 18.05.2016 г. по гр.д. № 1080/2016 г. на Районен съд-Ботевград и вместо него е постановено друго за уважаване на предявения от Ц. В. М. против С. В. А., Ц. Ц. М., Й. В. Г., А. И. М. и Н. Г. В. установителен иск за собственост по отношение на реална част от имот № 916059 по картата на землището на [населено място], която реална част по комбинирана скица, неразделна част от заключението на СТЕ е с площ 162.60 кв.м. и е заключена в полигона, очертан между букви и цифри: 6, 7, 8, Ж, Р, З, 6.
Ц. В. М. не е подал писмен отговор по реда и в срока на чл.287, ал.1 ГПК.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Ц. М., основана на твърденията, че е собственик по давност на процесната реална част чрез владение, считано от 31.12.2000 г. до 07.10.2015 г. (датата на предявяване на иска/, а в отговора на исковата молба Ц. М., С. А., Й. Г., А. М. и Н. В. са оспорили иска с твърдение, че са собственици на нива, представляваща имот № 016059 по картата на землището на [населено място], обл. С., в м. „Х.“ с площ от 0.622 дка (вкл. на спорната част от 162,60 кв. м.), която придобили в качеството си на наследници на Н. М. Ц. и по силата на земеделска реституция, извършена с Решение № 1А от 08.11.2000 г. на ОСЗ – [населено място], ведно с издадената към него скица. Съдът е приел за установено, че ищецът Ц. М. е един от наследниците на В. М. Г., на когото с Решение № 1А/02.11.1998 г. на ОСЗ – [населено място] е възстановено правото на собственост върху нива с площ 0,832 дка., находяща се м. „К.”, представляваща имот № 016002 по картата на землището, граничещ с имот № 016059 – нива на наследниците на Н. М. Ц.. Имот № 016059 е възстановен на наследниците на Н. М. Ц. с Решение № 1А/08.11.2000 г. на ОСЗ – [населено място], след като с Решение № 3946 от 28.03.1994 г. е било признато правото на възстановяване на собствеността, а на 12.10.1998 г.е издадена и скица на имота. С протокол от 04.06.2010 г. за заснемане на имоти в съществуващи стари реални граници, при трасирането на имот № 016059, фирмата поддържаща КВС, е установила, че северната граница на имота навлиза в имот № 016002, заградени със стара ограда и слог. От становище от 29.04.2010 г. е видно, че общата граница на двата процесни имота по КВС не съвпада с фактическата такава (очертана от слог и трайна ограда от преди повече от 60 г.). Имот № 016059 навлизал в южната граница на трасирания имот № 016002 с 4 м. и границите, отразени в КВС на [населено място] не са действителните стари реални граници. С Констативен протокол № 32/15.07.2010 г. на ОСЗ – [населено място] е установена явна фактическа грешка при отразяването на имот № 016002 по КВС, като между двата процесни имота се установила контактна зона, поради невярното отразяване на южната граница на имот № 016002. Съгласно заключението на СТЕ и комбинираната скица, неразделна част от същото, процесният имот с площ 162,60 кв. м. представлява част от № 016059 по КВС на землището на [населено място]. Изводът на експерта е, че имот № 016002 (възстановен на ищеца) навлиза в съседния имот № 016059 (възстановен на ответниците). Въз основа на обясненията, дадени от въззивника по реда на чл. 176 ГПК и събраните гласни доказателства е прието за установено, че процесната спорна част е заградена от Ц. М. през 1975 г. и до 2010 г. спорове по отношение на имота не са съществували.
При така възприетата фактическа обстановка, въззивният съд е направил извод, че Ц. М. е придобил спорната реална част от земеделския имот по давност. Изложил е съображения, че началният момент, от който следва да се приеме, че тече придобивната давност е възстановяването на имот № 016059 на наследниците на Н. М. Ц. с Решение № 1А от 08.11.2000 г. на ОСЗ – [населено място], като не е споделил извода на първата инстанция, че давността е започнала да тече от 04.06.2010 г., с аргумента, че тогава било извършено реалното заснемане на процесния имот, видно от Протокол № 2 от 04.06.2010 г. Действително, ако имот (респ. част от него) е възстановен, без да е достатъчно индивидуализиран с решението на поземлена комисия (напр. посочена е само площ и местност), то констититувното действие на решението не може да се породи. Следователно, в такива случаи началният момент на давността се измества – т.е. това не е датата на решението на ОСЗ, а датата на последващото идентифициране на имота чрез заснемането му и получаването на съответния планоснимачен номер (в този смисъл е Решение № 116 от 08.07.2016 г. по дело № 5941/2015 г. на ВКС, ГК, I г.о.). Настоящата хипотеза обаче е друга. Имот № 016059 е достатъчно индивидуализиран с Решение № 1А от 08.11.2000 г. на ОСЗ – [населено място]. Посочени са не само местонахождение на имота и четири граници, но и други индивидуализиращи признаци, вкл. номер по КВС. Ето защо, датата на възстановяване на собствеността е и начална дата, от която тече придобивната давност в полза на въззивника Ц. М..
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите поставят въпросите:
1) приложим ли е по иск чл.108 ЗС при земеделска реституция и когато е приложим при какви предпоставки;
2) при предявен иск с правно основание чл.108 ЗС, касаещ земеделска реституция по реда на ЗСПЗЗ, позоваващ се на изтекла погасителна давност в полза на ищеца, от кога започва да тече давностния срок;
3) следва ли при иск по чл.108 ЗС, касаещ земеделска реституция, да бъде съобразено началото на течението на давностния срок със завършването на сложния фактически състав, залегнал в разпоредбата на чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ във връзка с чл.18а ППЗСПЗЗ, изискваща наличието на индивидуализация на имота в решението на административния орган и издаването на задължителна скица с индивидуализиран имот, за да се приеме, че е налице завършена процедура по възстановяване на земеделските земи.
С оглед данните по делото следва да се приеме, че въпросите са поставени в контекста на предявения и разгледан от съда установителен иск за собственост /а не осъдителния ревандикационен иск/, както и че втория въпрос е свързан с придобивната, а не с погасителната давност.
Въпросите са обосновани с тезата на касаторите, че въззивният съд е подценил индивидуализацията на имотите и не е съобразил, че скицата към решението от 8.11.2000 г. е издадена едва на 13.05.2002 г. и едва от този момент се е породило конститутивното действие на решение № 1а от 8.11.2000 г., както и че скицата към решението, с което се възстановява собствеността на ищеца е издадена на 10.09.2002 г.
Твърдението, че реституционната процедура в полза на наследниците на Н. М. Ц. е приключила през 2002 г. не намира опора в данните по делото, доколкото към отговора на исковата молба е представена скица на имота, индивидуализиран като парцел № 59 от масив 16 в съществуващи стари реални граници, от 12.10.1998 г. Обстоятелството кога на ищеца като наследник на В. М. Г. е възстановена собствеността на съседния на процесния имот № 016002, е неотносимо към спора, доколкото владението, като елемент от придобивната давност, е фактическо състояние и не е обусловено от притежаването на субективно право.
Следователно като неотносими към мотивите на въззивното решение и изхода на спора, поставените въпроси не могат да обосноват допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 561 от 19.12.2016 г., постановено по гр.д. № 534 по описа за 2016 г. на Софийски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: