О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№154
гр. София, 07.07.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти юли през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч.гр.д. № 2609 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 5328 от 19.05.2016г. на И. Б. П. от [населено място] срещу определение № 416 от 26.04.2016г. постановено по гр.д. № 373/2016г. на ВКС, IV г.о., в частта с която на основание чл. 280, ал.2 е оставена без разглеждане касационната му жалба против решение № 300 от 09.11.2015 г. по гр.д. № 390/2015 г. на Ловешкия окръжен съд.
С частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания акт, поради неточно приложение на процесуалния закон и се иска неговата отмяна. Счита, че съдът неправилно се е позовал на разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК /ДВ, бр. 100 от 2010г., в сила от 21.12.2010г./, след като са налице изменения в ГПК/ДВ, бр. 50 от 03.07.2015г. в сила от 07.07.2015г./ и въззивното решение попада в изключенията по чл. 280, ал. 2, т. 3 ГПК. Твърди, че сборът от отделните елементи на претендираното трудово възнаграждение и обезщетения е с цена над 5000лв, Това, че отделните елементи на претендираното трудово възнаграждение поотделно са под 5000лв. не може да обоснове извода за необжалваемост.
Ответникът по частната жалба Областна дирекция на МВР – Л. не взима становище.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна в обжалваната част. Съображенията са следните:
С обжалваното определение от 26.04.2016г. по гр.д. № 373/2016г. съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение е намерил за неподлежащо на касационно обжалване атакуваното пред него решение на Ловешки окръжен съд по гр.д. № 390/2015г. в частта му, с която съдът се е произнесъл по съществото на предявените от жалбоподателя против Областна дирекция на МВР- Л. обективно съединени искови претенции както следва: 1/ иск по чл. 67, ал.7, т.1 от З. за заплащане на сумата от 372 лева, представляваща възнаграждение за положен нощен труд; 2/ акцесорен иск по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата 66.49 лева, представляваща мораторна лихва върху възнаграждението за нощен труд; 3/ иск по чл. 204, ал. 1, вр. ал. 5 от ЗМВР/отм./ за заплащане на сумата от 403,20 лева, представляваща левовата равностойност на полагащата се безплатна храна и ободряващи напитки при работа на смени и при специфични условия и рискове за живота и здравето; 4/ акцесорен иск по чл. 86 от ЗЗД за сумата 107,50 лева, представляваща мораторна лихва; 5/ иск по чл. 67, ал.7, т.3 от З. за заплащане на сумата 688,36 лева, представляваща възнаграждение за положен труд в официални празници за периода 10.01.2012 г. – 30.06.2014 г.; 6/ акцесорен иск по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата 117,56 лева, представляваща мораторна лихва върху възнаграждението за труд в официални празници. Съдът е приел, че касационната жалба относно тези искове е недопустима, тъй като цената на всяка една от тези претенции е под установения в закона минимум от 5000лв., поради което въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията му от ДВ бр.50/2015г.
Определението е правилно и следва да бъде потвърдено. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал.2, т.3 ГПК/ ДВ бр. 50 от 03.07.2015г./ не подлежат на касационно обжалване решения по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл. 344, ал.1 КТ и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000лв. Предявените претенции в случая са за различни по произход и основание обезщетения и всяко от тях е под 5000лв., поради което касационното обжалване не е допустимо. Несъстоятелно е позоваването на Определение № 709 от 03.06.2015 г. по ч.гр.д. № 2540/2015 г., IV г.о. В него е прието, че касационната жалба е допустима, независимо, че обжалваният размер на обезщетението е 4827лв., тъй като предявеният размер на претенцията /т.е. цената на иска/ е над 5000лв. Следователно, разрешението в него не противоречи на това в обжалвания акт. Б. е практиката, че при обективно съединяване на искове от значение за преценката по чл. 280, ал. 2 ГПК е цената на всеки един от исковете, а не сборът на отделните суми.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 416 от 26.04.2016 г., постановено по гр.д. № 373/2016г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение в частта му, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на И. Б. П. против решение № 300 от 09.11.2015 г. по гр.д. № 390/2015 г. на Ловешкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: