3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№335
Гр.С., 10.10.2014год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на седми октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия В. гр.д.№ 5115 по описа на ВКС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Б. Г. срещу решението от 28.05.2014 г. по в.гр.д.№ 196/14 г. на Шуменския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционното Решение № 3 от 20.01.2014 г. по гр.д.№ 1023/13 г. на РС- [населено място], с което е допусната съдебна делба между К. Г. Р., Г. Б. Г. и А. Б. Г. на апартамент № 11 в [населено място], [улица], вх.Б, ет.3 заедно с принадлежащото към него избено помещение № 9 и съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, в частта относно квотите на съделителите, като същите са определени в размер на 6/12 ид.ч. за К. Р. и по 3/12 ид.ч. за Г. Г. и А. Г.. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на така постановеното въззивно решение поради нарушаване на материалния закон при определяне правата на съделителите в съсобствеността, като се моли за неговото отменяване и постановяване на касационно решение по същество, с което квотите на страните бъдат определени в размер на 3/8 ид.ч. за К. Р. и по 5/16 ид.ч. за Г. и А. Г..
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа, че от обуславящо значение за изхода на спора е следният материалноправен въпрос, уточнен и конкретизиран от касационния съд съобразно задължителните постановки на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/09 г., ОСГТК на ВКС, а именно:
По какъв начин следва да се определят квотите в съсобствеността в хипотезата, при която общият имот е придобит по силата на замяна срещу съсобствен между страните имот и в договора за замяна не са посочени идеалните части, при които се придобива имота от съсобствениците. Въпросът е поставен с оглед възприетото в мотивите на въззивното решение, според което в разглеждания случай правата на страните по отношение на придобития по замяна имот, доколкото не следва друго от вътрешните отношения между съсобствениците, са съответни на притежаваните от тях идеални части в прехвърления от тях по силата на замяната имот. На това основание в обжалваното въззивно решение е формиран крайният извод, че през 1996 г. делбеният имот е бил придобит при квоти, съответни на притежаваните от заменителите по отношение на сънаследствения им имот, закупен от наследодателите им през 1969 г., а именно 4/6 ид.ч. за А. Г. /от които 1/2 ид.ч., представляваща делът й от прекратената със смъртта на съпруга й Г. Г. СИО и 1/6 ид.ч. съобразно правилата на чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 ЗН/, К. Р.- 1/6 ид.ч., а Г. и А. Г. в качеството им на низходящи от първа степен на починалата през 1991 г. дъщеря на наследодателя Е. Р.- по 1/12 ид.ч., като със смъртта на А. Г. през 2011 г. участието й в съсобствеността е било наследено от съделителите- нейни низходящи в съотношение: ? ид.ч. за К. Р. и по ? ид.ч. за Г. и А. Г. по право на заместване, с оглед на което квотите в съсобствеността са 6/12 ид.ч. за първия от тях и по 3/12 ид.ч. за последните двама. К. поддържа, че произнасянето на въззивния съд по посочения материалноправен въпрос е в противоречие с влязло в сила решение по в.гр.д.№ 645/10 г. на Кюстендилския окръжен съд, с оглед на което е налице предвиденото в чл.280, ал.1, т.2 ГПК основание за допускане на касационното обжалване.
Ответниците по касация- К. Г. Р. и Г. Б. Г. не са депазирали отговори в срока по чл.287, ал.1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че искането на касатора за допускане на касационното обжалване е неоснователно, тъй като не са налице предвидените в чл.280, ал.1 ГПК основания за ангажиране на правораздавателната компетентност на настоящата касационна инстанция по спора. Допускането на касационното обжалване на въззивното решение на Шуменския окръжен съд на релевираното от касатора основание е обусловено от формиране на положителен извод, според който посоченият правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК е от обуславящо значение за изхода на конкретното дело, като при това въпросът следва да е разрешен в отклонение от задължителната практика на ВС или ВКС, респ. в противоречие с друго влязло в сила съдебно решение. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице.
Посоченият материалноправен въпрос действително е от обуславящо значение за определяне правата на страните в съсобствеността, но произнасянето на въззивния съд по него изцяло е съобразено със задължителната съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Според Решение № 512 от 22.11.2010 г. по гр.д.№ 1115/09 г. на ІІ г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, презумпцията на чл.30, ал.2 ЗС, според която частите на съсобствениците от общата вещ се считат равни до доказване на противното, намира приложение само ако в договора, обективиращ осъществяването на основанието, на което вещта е придобита в съсобственост, частите на съсобствениците не са посочени или не могат да бъдат изведени от този договор с оглед неговото естество. При липса на други данни за вътрешните отношения между съсобствениците, дяловете от съсобствената вещ следва да бъдат определени с оглед естеството на основанието, на което е придобита вещта. В случай, че същата е придобита по силата на договор за замяна срещу недвижим имот, правата на съсобствениците върху придобития по замяна имот, при липса на други данни за вътрешните им отношения, са съответни на обема от притежавани от тях права върху вещта, която те са притежавали преди замяната. Този извод произтича от изискването за еквивалентност на насрещните престации при договора за замяна, при който всеки един от съсобствениците заменя притежаваната от него идеална част от един имот срещу еквивалентна на нея идеална част от друг имот, освен ако в договора изрично не е посочено друго. Доколкото в конкретния случай въззивният съд е определил правата на съделителите в съсобствеността, възникнала от замяна на техен съсобствен имот срещу процесния, именно съобразно изложения по-горе принцип, което е обусловило крайния му извод за квотите, при които е допусната делбата, следва да се приеме, че обжалваното въззивно решение е съобразено със задължителната съдебна практика по обуславящия изхода на делото правен въпрос и предпоставките за допускане на касацията не са налице.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 28.05.2014 г. по в.гр.д.№ 196/14 г. на Шуменския окръжен съд, по касационната жалба на А. Б. Г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: