О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№97
Гр.С., 09.06.2015год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на девети юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия В. гр.д.№ 2966 по описа на ВКС за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. М. К., Д. Я. К. и К. А. К. срещу решение № 143 от 13.03.2015 г. по в.гр.д.№ 19/2015 г. на Окръжен съд- [населено място]. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното Решение № 342/15.10.2014 г. по гр.д.№ 71/2012 г. на Велинградския районен съд, с което е уважен предявеният срещу касаторите иск от Н. С. П., П. С. Ш. и В. С. П. при условията на активно субективно съединение, искове за собственост по чл.108 ЗС- за признаване правото на собственост на ищците, върху втори етаж от жилищна сграда със застроена площ от 90,00 кв.м., ведно с ? ид.части от общите части на сградата, построена в имот с планоснимачен № 3918 в квартал 86 по плана на В. при съседи от север- имот с планоснимачен № 6461, от юг- имот с планоснимачен №3917, от изток- имот с планоснимачен № 6461 и от запад- [улица], като касаторите са осъдени да отстъпят собствеността върху същия имот и да предадат владението върху него на ищците; оставени са без разглеждане възраженията на касаторите за заплащане на обезщетение в размер на 9 175,50 лв. за неоснователно обогатяване, за присъждане на направени подобрения в размер на 15 100лв. и за задържане на вещта до заплащане на подобренията по реда на чл.72, ал.3 от Закона за собствеността. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на така постановения акт на въззивния съд поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушаване на материалния закон и необоснованост. Моли се за неговото отменяване и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което исковата претенция бъде уважена.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване са формулирани въпроси, които според касатора са обуславящи за правилността на обжалваното въззивно решение и за които твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, респ. решавани са противоречиво от съдилищата.
Ответниците по касационната жалба – Н. С. П., П. С. Ш. и В. С. П. не са депозирали отговор по реда и в срока на чл.287, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че касационната жалба е процесуално недопустима. Съгласно императивната разпоредба на чл.280, ал.2 ГПК, не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. В конкретния случай исковата молба, по която е образувано производството, е била заведена на 14.02.2008 г., т.е. при действието на ГПК от 1952 г. /отм./, с оглед на което цената на иска по чл.108 ЗС се определя по правилото на чл.55, ал.1, б.”б” ГПК /отм./- една четвърт от данъчната оценка на процесния имот. Видно от приложеното по делото удостоверение за данъчна оценка изх. № ДО 49/15.01.2008 г., издадено от [община], при завеждане на делото имотът е с данъчна оценка от 5 903,10 лева, и следователно цената на иска е 1 475,78 лв. Така определената цена на иска е определена окончателно в производството след първото по делото заседание /чл.56 ГПК- отм./, в т.ч. и като критерий за допустимост на касационното обжалване, доколкото според П..2, ал.1 ПЗР на ГПК /в сила от 01.03.2008 г./ за заварените от новия процесуален закон производства се прилагат правилата на отменения ГПК относно първоинстанционното и въззивното производство, вкл. относно определяне цената на иска /Опр.№ 37 от 17.01.2011 г. по гр.д.№ 975/11 г. на І г.о., Опр.№ 159 от 20.04.2012 г. по ч.гр.д.№ 161/12 г. на ІІ г.о. и др./.
С оглед горното, доколкото определената от първоинстанционния съд цена на исковата претенция, по която е образувано производството, е в размер под 5 000 лв., касационната жалба срещу въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд се явява недопустима и като такава не ангажира компетентостта на Върховния касационен съд.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на А. М. К., Д. Я. К. и К. А. К. срещу решение № 143 от 13.03.2015 г. по в.гр.д.№ 19/2015 г. на Окръжен съд- [населено място].
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг 3-членен състав на ВКС в 1-седмичен срок от връчването му на касаторите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: