3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№330
[населено място], 01.10.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 3753 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 45 от 20.03.2014г. по гр.д. № 295/2013г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 445 от 13.03.2013 г. на Варненски окръжен съд по гр.д. № 1656/2011г. за отхвърляне на предявения от С. П. против [фирма] иск за установяване собствеността върху 63,67 кв.м. ид. части от апартамент № 10, мезонет, находящ се в жилищна сграда в [населено място] на [улица], с площ 169,08кв.м., разположен на две нива.
Касационната жалба е подадена от ищеца С. П. чрез пълномощника адвокат С. Н.. Претендира се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по правния въпрос: как следва да бъде преценявано дали част от недвижим имот – чужда собственост може да бъде отделен без съществено повреждане на останалата част от недвижимия имот. Поддържа се, че уредбата на чл. 97 ЗС не е ясна и безпротиворечива както и не съответства на промяната в обществените отношения.
Ответникът [фирма] не е взел становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по положителен установителен иск за собственост върху идеална част от недвижим имот – апартамент. Ищецът претендира собствеността върху площ от 63,67 кв.м. ид.ч. на основание извършено от него преустройство и пристрояване. Жилището с площ от 105,41 кв.м. е било ипотекирано и е закупено при публична продан от ответника по иска. Преди това, с извършени от ищеца преустройства площта е увеличена с 63,67 кв.м., така че общата площ понастоящем е 169,08 кв.м. Ищецът претендира да е собственик на увеличената част от площта, която според него не е била обект на ипотеката и на публичната продан.
Безспорно е, че апартаментът с площ 105,41 кв.м. е бил ипотекиран през 2008г. от ищеца в полза на [фирма] за обезпечаване на получен банков кредит от трето лице. Площта на имота е увеличена с 63,67 кв.м. поради извършена фактическа промяна на предназначението на терасата на всекидневната /на първо ниво/ и на спалнята и терасата /на второ ниво/, като за преустройството няма надлежни строителни книжа. Към момента на извършения опис преди публичната продан действителната площ на жилището е била 169,08кв.м., но при описа е посочена площта по нотариален акт. В издаденото постановление за възлагане е извършено разграничение на площите – по нотариален акт и по схема на А.. Разпитан е свидетел, който установява, че ремонтът, при който са извършени промените, е приключил края на 2005г., а същата година през февруари, апартаментът е придобит от ищеца.
Съдът е приел, че към момента на придобиване на имота от ответника /влизане в сила на постановлението за възлагане/ площта на жилището е била 169,08кв.м. и то е придобито от купувача в този вид и размер. Обсъдил е заключението на вещото лице, според което присъединените тераса и две помещения са функционално свързани с апартамента и са част от него; липсва втори вход за имота. Въз основа на това съдът е заключил, че когато построеното вповече не представлява самостоятелен обект /при учредено право на строеж или надстрояване/ то намира приложение чл. 97 ЗС и допълнителните площи се присъединяват към главната вещ. След като присъединената площ е функционално свързана с жилището и го обслужва, то тя не е собственост на собственика на земята по силата на чл. 92 ЗС, нито е съсобствена между етажните собственици, понеже не представлява самостоятелна вещ. Поради това, след като собственик на увеличената площ е бил ищеца като собственик на апартамент №10, то и ответникът като негов правоприемник е придобил собствеността върху имота вкл. върху увеличената площ. По тези съображения искът е отхвърлен.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване съдът намира следното:
Поставеният правен въпрос в хипотезата на чл. 280, ал.1,т.3 ГПК е по приложението на чл.97 ЗС, а именно: как следва да бъде преценявано дали част от недвижим имот – чужда собственост може да бъде отделена без съществено повреждане на останалата част от недвижимия имот. Поддържа се, че уредбата на чл. 97 ЗС не е ясна и безпротиворечива, както и не съответства на промяната в обществените отношения.
За да мотивира тезата си, че увеличената площ следва собствеността на главната вещ въззивният съд се е позовал на съдебна практика, вкл. и задължителна такава по чл. 290 ГПК. Въпросът за възможността за отделяне присъединената част без съществено повреждане на останалата част е разгледан, изхождайки от характеристиката на приобщената площ като функционално свързана с площта на съществуващото жилище. Въз основа на това съдът е приел, че несамостоятелният характер на присъединеното предпоставя невъзможност за отделяне от главната вещ. В този смисъл – че при когато изградената вповече /или приобщена/ по-голяма площ не съответства на изискванията за самостоятелен обект, тя се присъединява към съществуващата главна вещ и следва собствеността й – е установената съдебна практика /освен цитираните от въззивния съд решения могат да бъдат посочени още: Решение № 61 от 13.02.2012г. по гр.д. № 291/2011г. на І г.о., Решение № 413 от 23.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 107/2012 г., I г. о. и др./ Тази практика съответства на обществените условия и е достатъчно актуална, така че няма нужда от осъвременяването й. По тези съображения липсва посоченото основание за достъп до касационен контрол и такъв следва да бъде отказан.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 45 от 20.03.2014г. по гр.д. № 295/2013г. на Варненски апелативен съд по касационната жалба на С. П. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: