О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№137
гр. София, 06.04.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д. № 4313 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 211 от 20.04.2016г. постановено по гр.д. № 980/2015г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 78 от 19.08.2015г. по гр.д. № 573/2014г. на Сливнишки районен съд за отхвърляне на предявения от Е. Б. П., Н. Б. П., П. Б. В., Л. П. В. и Т. П. Т. против С. И. С. иск за установяване собствеността върху поземлен имот от 214 кв.м., представляващ площта на припокриване на имот с № 226 по кадастралния план на местн. „В.” в [населено място] от 1994г. с имот № 54.609 по плана на новообразуваните имоти местн. „В.”, в посоченото землище, която площ е индивидуализирана на скицата на вещото лице на л.55 от първоинстанционното дело.
В касационната жалба, подадена от ищците Е. Б. П., Н. Б. П., П. Б. В., Л. П. В. и Т. П. Т. и П. Б. В., чрез адв. П., се сочи, че решението е неправилно. Според касаторите съдът е разрешил материалноправния спор в противоречие с практиката на ВКС по въпроси относно: 1/ конкуренцията на права между реституиран собственик и ползвател на §4а ПЗР ЗСПЗЗ и 2/ момента, от който започва да тече давността за придобиване на имоти, подлежащи на възстановяване, съгласно чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ. Позовават се на решение на Тълкувателно решение № 9/2012г. на ОСГК, както и считат, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба С. И. С. развива съображения за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283, ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Предявен е установителен иск за собственост досежно поземлен имот с площ от 214 кв.м., за която площ е налице припокриване между имот с кадастрален № 226 по кадастралния план от 1994г. и имот № 54.609 по плана на новообразуваните имоти на местн. В.. Ищците претендират да са собственици на имота въз основа на проведена процедура по §4а ПЗР ЗСПЗЗ и последвало снабдяване с констативни нотариални актове за дворно място с площ от 814 кв.м., съставляващо имот пл.№ 226 по кадастралния план. Евентуално се позовават на придобиване на собствеността по давност чрез владение, продължило повече от десет години. Ответникът черпи права от проведена земеделска реституция – правото на собственост е признато с Решение на ОСЗ Б. от 1999г., като след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти, през 2007г. е издадена Заповед на кмета на общината по §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ за възстановяване собствеността върху новообразуван имот с номер 54.609 с площ 453 кв.м.
Приетата техническа експертиза установява, че имот № 226 по кадастралния план с площ от 814 кв.м. е идентичен с имот 54.226 по плана на новообразуваните имоти с площ от 600 кв.м. и с част от 214 кв.м. от имот № 54.609, целия от 453 кв.м., като застъпващата се площ от 214 кв.м. /спорната площ/ не отговаря на условията на чл. 28, ал.5 ППЗСПЗЗ, тъй като няма достъп на път, нито на условията на чл. 28, ал.7, пр.1 ППЗСПЗЗ, тъй като площта му е под 250 кв.м.
Съдът е приел, че разпоредбата на §4а и 4з ПЗР ЗСПЗЗ дава възможност за придобиване право на собственост върху земя с площ до 600 кв.м., а разликата до фактически ползваната земя се възстановява на собственика за образуване на нов имот с площ не по-малка от 250 кв.м.; когато не може да се образува имот земите се заплащат от ползвателя на собственика по пазарни цени. В случая е образуван имот за собственика и разликата над 600 кв.м. до фактически ползваните от ползвателя 814 кв.м. е отнесена именно към имота на собственика. Освен това, съдът е отбелязал, че при придобиване на собствеността ищците са заплатили само площ от 600 кв.м. и няма данни да са заплащали на собственика разликата от 214 кв.м. по пазарни цени.
Второто поддържано придобивно основание – давностно владение съдът също е отрекъл, като е посочил, че съгласно чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ десетгодишната давност тече от влизане на разпоредбата в сила. Разпоредбата е изменена в ДВ бр. 61/2015г. и с оглед на това придобивното основание не е осъществено.
При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване, настоящият състав намира следното:
Върховният касационен съд следва да допусне до разглеждане касационна жалба срещу въззивно решение, ако са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК, а именно: въззивният съд да се е произнесъл по даден правен въпрос от естество, от което зависи изхода на спора /това е основната предпоставка за достъп до касационен контрол/ и този въпрос да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата, или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /това са допълнителните предпоставки, както е разяснено в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
Повдигнатите от жалбоподателите правни въпроси са два и са формулирани твърде общо. Първият касае конкуренцията между правата на реституиран собственик по ЗСПЗЗ и ползвател на имот, чието право се трансформира в право на собственост съгласно §4а и 4б ПЗР ЗСПЗЗ. Приложено е с изложението Тълкувателно решение № 9/2012г. на ОСГК на ВКС, без да е извършено конкретно позоваване на него. При постановяване на обжалвания акт и разрешаване на възникналия спор между възстановен собственик и ползвател, съдът не е разгледал доводите на ищците за нарушение на разпоредбите на закона при възстановяване правото на собственост на ответника, с което не е допуснал противоречие с тълкувателния акт. Съдът е отдал решаващо значение за изхода на спора на ограниченията относно площта на имота, която може да придобие ползвателя, въведени с разпоредбата на §4з ПЗР ЗСПЗЗ. Следва да се посочи, че това ограничение /600 кв. м. в хипотезата на §4а и 1000 кв.м. в хипотезата на §4б/, то е въведено първи път с изменението на ЗСПЗЗ в ДВ бр.28 от 1992г. Разпоредбата е действала до изменението в ДВ бр. 45/1995г., когато е отменена. По-късно е въведена отново с изменението на закона в ДВ бр. 98/1997г. Към момента на изготвяне на оценката на ползвания от ищците имот и извършеното плащане – месец март 1994г., ограничението е било в сила и те не са имали право да придобият повече от 600 кв.м. А и видно от протокола за оценка оценената площ е 407 кв.м. По-късно, при изготвяне плана на новообразуваните имоти ограничението отново е взето предвид и именно поради това предвиденият за ищците имот е с площ 600 кв.м., а разликата от 214 кв.м. е предвидена към имота на ответника.
Вторият правен въпрос е свързан с поддържаното от ищците второ придобивно основание – давност и касае приложението на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, според която изтеклата давност за имоти, подлежащи на възстановяване, до влизане на разпоредбата в сила /ДВ бр. 107 от 18.11.1997г./ не се зачита и започва да тече отново. Вярно е, че въззивният съд погрешно е интерпретирал изменението на разпоредбата в ДВ бр. 61/2015г., което касае единствено заглавието на ЗСПЗЗ /заменяне на думата „ползуването” с „ползването”/, като поставящо начало на давностния срок. Разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ е в сила от 22.11.1997г. и именно от този момент по принцип може да започне да тече давност за имоти, чиято собственост се възстановява по този закон и по ЗСПЗЗ. В случая е от значение, че процедурата по възстановяване правото на собственост в полза на ответника е приключила едва с издаване на заповедта по §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ на 19.11.2007г. и именно тази дата слага началото на давностния срок. В този смисъл е създадената практика по чл. 290 ГПК, основаваща се на принципа, че давност не може да тече преди възстановяване на собствеността, тъй като до този момент претендиращият реституция не може да се защити – Решение № 45 от 23.02.2015 г. по гр. д. № 4732/2014 г. на І г.о., Решение № 11 от 15.03.2016 г. по гр. д. № 3119 / 2015 г. на ІІ г.о. От 19.11.2007г. до завеждане на иска на 18.03.2013г. десетгодишен срок не е изтекъл. Предвид изложеното, независимо от допуснатата от съда неточност, крайните изводи за липса на предпоставките за придобиване на спорната част по давност, съответстват на практиката по приложение на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ.
Предвид изложеното касационно обжалване не следва да бъде допускано.
Ответникът има право на сторените разноски за производството, възлизащи на 1000лв. за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 211 от 20.04.2016г. постановено по гр.д. № 980/2015г. на Софийски окръжен съд по касационна жалба на Е. Б. П., Н. Б. П., П. Б. В., Л. П. В. и Т. П. Т..
ОСЪЖДА Е. Б. П. от [населено място], [жк], ул.О., [жилищен адрес] Н. Б. П., със същия адрес, П. Б. В. от [населено място], [жк], ул.О., [жилищен адрес] Л. П. В. със същия адрес и Т. П. Т. от [населено място], [жк], [улица] да заплатят на С. И. С. сумата 1000/хиляда/ лева разноски по делото .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: