О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 428
София, 30.10.2017 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. Маринова гр.д. № 1249 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. В. Г. чрез пълномощника й адвокат Г. Г. против решение № 544 от 21.11.2016 г., постановено по гр.д. № 350 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Смолян, с което е потвърдено решение № 159 от 20.04.2016 г., поправено с решение № 254/6.07.2016 г. по гр.д. № 618/2013 г. на Районен съд-Смолян за отхвърляне по отношение на М. В. Г. на иска за делба на четиринадесет земеделски и горски имота и за определяне на правата й в съсобствеността от нивата в м.“А.“, № 004718 по картата на възстановената собственост на [населено място] на 26/216 ид.ч..
По реда и в срока на чл.287, ал.1 ГПК отговор на касационната жалба са подали Г. Р. П. чрез пълномощника си адвокат С. М., Г. Р. К., А. М. П., М. М. К., Е. Р. Д., М. Р. М., Т. А. Г. и Е. А. Г. чрез пълномощника си адвокат Г. Г. и Д. М. П.. Г. Р. П. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски. Останалите съделители считат, че касационната жалба е основателна.
За да постанови атакуваното решение, въззивният съд е установил, че правото на собственост върху процесните имоти е възстановено на наследниците на Г. А. Г., като съделителите са негови наследници. М. Г. е наследник на дъщеря му Й. В.. С нотариален акт № 122/13.05.2010 г., том I, дело № 103/2010 г. на нотариус № 122 и нотариален акт № 134/27.05.2010 г., том I, дело № 113/2010 г. на нотариус № 122 наследниците Ю. /Й./ В. и Д. С. са продали собствените си по 1/6 ид.ч. от имотите, с изключение на нивата в м.“А.“ на Г. Р. П..
В отговора на исковата молба част от съделителите са оспорили иска за делба на имота в м.“А.“ с твърдение, че същият не е принадлежал на общия им наследодател, а на трето лице, както и извършените разпоредителни сделки – от Д. С., тъй като поради психично заболяване е била недееспособна и от Ю. В., като сключена при крайна нужда. Въззивният съд е разгледал възраженията и ги е приел за неоснователни.
В касационната жалба и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът М. Г. е изложила идентични твърдения, касаещи изводите на съда по наведените твърдения за унищожаемост на двата договора за покупко-продажба /които същата неправилно квалифицира като основания за нищожност на нотариалните актове/ – позоваване на показанията на свидетел, който не е допуснат и разпитан по делото; неправилно приемане от страна на съда, че не е поискана експертиза във връзка с продажната цена в размер на 1000 лв., която е явно икономически несъответна на дадената от продавача престация; постановяване на решението при непълнота на доказателствата – при две взаимно изключващи се психиатрични експертизи за страдалата от параноидна шизофрения Д. С. съдът не е допуснал исканата тройна експертиза и въззивният съд само е праразказал решението на първоинстанционният съд без да допусне нови доказателства и без да анализира самостоятелно събраните по делото доказателства.
Посочените твърдения са свързани с касационните основания по чл.281, т.3 ГПК, които обаче не могат да бъдат разгледани в производството по чл.288 ГПК. От същите не може да бъде уточнен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК , спрямо който да се прецени наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Отделно от изложеното произнасянето по посочените доводи не би рефлектирало върху изхода на спора, доколкото в делбата е недопустимо съединяване на конститутивни искове, а съответно и разглеждане на възражения за унищожаемост на договори /с изключение на изрично предвидените в чл.343 ГПК оспорвания на завещания и искания за възстановяване на запазена част/ – ППВС № 7/73 г., т.3.
В обобщение поради липса на основание по чл.280, ал.1 ГПК не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Доказателства за направени разноски по повод касационната жалба са представили само Г. Р. П. и С. В. И. и М. В. Г. следва да бъде осъдена да им възстанови заплатеното на адвокат С. М. възнаграждение от 300 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 544 от 21.11.2016 г., постановено по гр.д. № 350 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Смолян.
ОСЪЖДА М. В. Г., [населено място], [улица], съдебен адрес: [населено място], [улица], адвокат Г. Г. да заплати на Г. Р. П. и С. В. И., [населено място], [улица], ет.1, съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2, адвокат С. М. разноски по повод касационната жалба в размер на 300.00 /триста/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: