О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№195
Гр. С., 05.05.2016год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на осми април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.д. № 1153 по описа на ВКС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. П. П. от [населено място], Б. Н. С. и Г. Н. С. от [населено място], представлявани от първата касаторка, чрез адвокат В. С. против Решение № 18938 от 05.12.2014 г. по в. гр. д. № 8245/2012 г. на Софийския градски съд. С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционното Решение № ІІ-56-159/17.11.2011 г. по гр. д. № 26146/2007 г. на Софийския районен съд, постановено във фазата на извършване на съдебната делба, и вместо него на основание чл. 292 ГПК /отм./ в общ дял на касаторите са поставени допуснатите до делба имоти, както следва: нива с площ от 13.019 дка, IV категория, местност „Ч.”, представляваща имот № 122036 по плана за земеразделяне и нива с площ от 11.160 дка, VII категория, местност „Ч.”, представляваща имот № 064008 по плана за земеразделяне; в общ дял на Р. Н. М., Н. Н. А. и Е. М. Н. са поставени: нива с площ от 7.440 дка, IV категория, местност „М. Кория”, представляваща имот № 030013 по плана за земеразделяне и нива с площ от 3.720 дка, IV категория, местност „Сухата река”, представляваща имот № 013010 по плана за земеразделяне; и в общ дял на Й. Г. С., Н. В. С., Д. С. С., Е. П. С., Б. В. С., С. Б. В., А. Б. А., С. П. С., С. Е. С. и П. Е. С. са поставени: нива с площ от 5.580 дка, V категория, местност „К. гьол”, представляваща имот № 120063 по плана за земеразделяне, нива с площ от 1.859 дка, IV категория, местност „Дзуката”, представляваща имот № 162029 по плана за земеразделяне, и нива с площ от 6.050 дка, V категория, местност „Т.”, представляваща имот № 202036 по плана за земеразделяне, като Р. Н. М., Н. Н. А. и Е. М. Н. са осъдени да заплатят на касаторите за уравнение на дяловете сумата от 753,78 лева, а Й. Г. С., Н. В. С., Д. С. С., Е. П. С., Б. В. С., С. Б. В., А. Б. А., С. П. С., С. Е. С. и П. Е. С.- сумата от 152,78 лева. В касационната жалба са изложени оплаквания за нищожност, недопустимост и неправилност на така постановеното въззивно решение поради нарушаване на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се моли за неговото отменяване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване се твърди, че в решението си въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси в отклонение от задължителната съдебна практика, респ. произнасянето по които от касационната инстанция с решение по реда на чл.290 ГПК би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно: „Защо при разпределението на дяловете не се има предвид, че е оспорена оценката на нивите, които нямат такава голяма стойност, както онези, които се намират по-далече от населеното място”, и „По какъв начин съдът е формирал своето вътрешно убеждение при разпределението на нивите, след като не е посочил 5/9 ид. ч. от наследствените имоти, полагащи се на коляното на Н. С. П., на колко декара се равняват и защо се е позовал на цената, която не е постоянна величина и се променя във времето, вместо на квадратурата и местоположението, които са значими компоненти”.
Ответниците по касационната жалба не са депозирали отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:
Допускането на касационното обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд на релевираните от касаторите основания е предпоставено от положителното установяване, че посочените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси са от обуславящо значение за изхода на делото, като произнасянето по тях от въззивния съд е в отклонение от задължителната практика на ВС или ВКС, респ. произнасянето на касационната инстанция по тях да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторите са длъжни да формулират тези въпроси в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице. Въпроси от обуславящо значение за изхода на делото, по които въззивният съд се е произнесъл и по отношение на които да се преценят допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т. 1-3 ГПК, по същество липсват в приложеното изложение за допускане на касационното обжалване към касационната жалба. Формулираните такива представляват общо заявени твърдения за неправилност и необоснованост на изводите на въззивния съд за начина за извършване на делбата и възлагането на делбените имоти, които имат отношение не към преценката за допускане на касационното обжалване, а към тази за евентуална неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК във фазата на разглеждане на касационната жалба. С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предвидените в процесуалния закон предпоставки за ангажиране на правораздавателната компетентност на ВКС по спора.
О. в касационната жалба искане за спиране на изпълнението на обжалваното решение се явява неоснователно, доколкото според на чл.282, ал.2 ГПК спиране може да се постанови само по отношение на съдебни актове, разполагащи с изпълнителна сила, т.е. постановяващи принудително осъждане за удовлетворяване на притезателни права. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл.404, т.1 ГПК, която придава изпълнителна сила на невлезлите в сила осъдителни въззивни решения, именно по отношение на които е уреден института на спирането по чл.282 ГПК. Решението по чл.292 ГПК /отм./, във връзка с чл.69 ЗН е конститутивно, а не осъдително, и като такова не разполага с изпълнителна сила в частта, с която се ликвидира съсобствеността чрез разпределяне на имотите, тъй като не постановява принудително удовлетворяване на съдебно потвърдено притезание и съответно не е основание за провеждане на принудително изпълнение в тази му част, с оглед на което не е от категорията съдебни актове, по отношение на които да се постановява спиране на тяхното изпълнение. Колкото до неговата осъдителна част относно присъдените суми за уравнение на дяловете, касаторите нямат правен интерес да искат спиране изпълнението му, тъй като постановеният осъдителен диспозитив е в тяхна полза.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 18938 от 05.12.2014 г. по в. гр. д. № 8245/2012 г. на Софийския градски съд, по касационната жалба на Р. П. П., Б. Н. С. и Г. Н. С. от [населено място].
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Р. П. П., Б. Н. С. и Г. Н. С. от [населено място] за спиране изпълнението на въззивно решение № 18938 от 05.12.2014 г. по в. гр. д. № 8245/2012 г. на Софийския градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: