1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№431
С., 01.12.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 6281 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Н. П. чрез пълномощника й адвокат В. Ж. против решение от 30.04.2014 г., постановено по гр.д. № 8536 по описа за 2013 г. на Софийски градски съд, ІV-Б състав, с което е потвърдено решение № 253 от 10.12.2012 г. по гр.д. № 47750 по описа за 2009 г. на Софийски районен съд, 44-ти състав за отхвърляне на предявения от С. Н. П. против Д. Г. Д. и Е. С. Д. положителен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за установяване правото на собственост на С. Н. П. по силата на договор за замяна на недвижим имот върху следния недвижим имот: апартамент № 23 в [населено място], [улица], вх.А, ет.7, състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения, заедно с мазе и таван и 0.94 % идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху УПИ ІV от кв.28 по плана на [населено място], местността „Центъра”, целия от 1918 кв.м.
Д. Г. Д. и Е. С. Д. са подали писмен отговор чрез пълномощника си адвокат Р. Б., в който оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
При преценка налице ли са основания за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Предявения иск е основан на твърденията, че ищцата е придобила собствеността на процесния апартамент въз основа на договор за замяна по нотариален акт № 159, том ІІ, рег. № 12454, дело № 520/2007 г. на нотариус рег. № 030 и е поискала да се признае, че е собственик и към настоящия момент, тъй като сключения от нейно име чрез пълномощника й Н. М. в полза на С. Б. договор за покупко-продажба е недействителен при условията на чл.29 вр. чл.27 ЗЗД и съответно С. Б. не е могъл да прехвърли на ответниците права, които не му принадлежат. Първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск за собственост, като е изложил съображения, че ищцата е била собственик на апартамента, но впоследствие се е разпоредила с него, като не може да се обсъжда наведеното възражение за унищожаемост на договора за покупко-продажба от 17.08.2009 г. поради измама, доколкото то се явява средство за защита на субективни права на разположение само на страна, която е ответник по иска за изпълнение на унищожаем договор – чл.32, ал.3 ЗЗД, поради което ищцата С. П. не е легитимирана да оспорва чрез правоунищожаващото възражение по чл.32, ал.3 ЗЗД валидността на фактическия състав на сключения между нея и С. Б. договор за продажба на недвижим имот, целейки да върне в своята правна свера отчужденото по силата на тази сделка право на собственост. В. жалба на ищцата е била бланкетна, като в нея е посочено само, че се обжалва първоинстанционното решение изцяло и се иска същото да бъде отменено и да се постанови ново за уважаване на иска. Жалбоподателят С. П. не се е явила и не е била представлявана в проведеното на 3.02.2014 г. открито съдебно заседание по въззивното дело. С молба от 20.02.2014 г. е представила медицинска документация, че на посочената дата е страдала от остра вирусна инфекция и й е предписан домашен режим на лечение и е поискала да се насрочи ново съдебно заседание, за което да й се даде възможност да води двама свидетели. С решението си от 30.04.2014 г. е констатирал, че подадената молба и направеното искане са извън всички срокове по ГПК и не следва да се разглеждат, а въззивната жалба е бланкетна, поради което следва да се разгледа само дали първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Прието е, че същото е валидно и допустимо и не са допуснати нарушения на императивни правни норми, поради което е потвърдено.
Поставените в касационната жалба въпроси се свеждат до следните: 1. следвало ли е съдът съобразно задължението си по чл.7 ГПК и с оглед разкриване на обективната истина съгласно чл.10 ГПК да изследва въпросите, поставени от ищцата, вместо само да приложи диспозитивното начало по чл.6 ГПК и Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на О. на ВКС, т.1 и 2. получила ли е ищцата прогласеното в чл.5 ГПК правосъдие или е била лишена от него чрез отказа да се отмени хода по същество предвид новите обстоятелства, описани в молбата й преди постановяване на решението включително и чрез педантичното прилагане на чл.142, ал.1 ГПК.
Първият въпрос не може да обоснове допускане на касационно обжалване, тъй като отговорът му е даден в Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на О. на ВКС, т.1, на което въззивното решение съответства. Вторият въпрос е е неотносим към данните по делото, тъй като в молбата на ищцата от 20.02.2014 г. не са описани нови обстоятелства по чл.266 ГПК, относими към спора, а и касаторът не уточнява такива в жалбата си, които да не е могъл да посочи, поради разглеждане на делото при прилагане на чл.142, ал.1 ГПК.
В обобщение липсва основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 30.04.2014 г., постановено по гр.д. № 8536 по описа за 2013 г. на софийски градски съд, ІV-Б състав
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: