О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№106
София, 26.02.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 2684 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 1207 от 15.02.2017 г. на К. Й. Г. и В. Х. Г. чрез пълномощника им адвокат А. К. против решение № 5 от 6.01.2017 г., поправено с решение № 103 от 15.05.2017 г., постановено по гр.д. № 417 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Кюстендил, с което е потвърдено решение № 352 от 2.06.2016 г., поправено с решение № 430 от 11.07.2016 г. по гр.д. № 2214/2015 г. на Районен съд-Кюстендил за отхвърляне на предявения от К. Й. Г. и В. Х. Г. против държавата, представлявана от министъра на финансите и против Ю. К. Й. отрицателен установителен иск по чл.440 ГПК за признаване за установено, че жилище със застроена площ от 80 кв.м., представляващо втори етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, построена с отстъпено право на строеж в УПИ III-93 в кв.29 по плана на [населено място] не е собственик на длъжника по изп.д. № 223/2002 г. на ДСИ при КРС Ю. К. Й..
Отговор на касационната жалба по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден от държавата чрез министъра на финансите, която оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че ищците са придобили собствеността на имота от Ю. Й. с договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 105, том VIII, рег.№ 10639, дело № 1363/2008 г., след като по изп.дело № 223/2002 г. на ДСИ при КРС, образувано за задължение на Ю. Й., е вписана възбрана в Службата по вписванията при КРС под № 110, том I, вх.рег.№ 2982, стр.12264 и 12265 на 29.10.2004 г. по отношение на УПИ –III-93, кв. 29 по плана на [населено място] чифлик, ведно с двуетажна масивна жилищна сграда от 80 кв.м. В писмото на съдебния изпълнител за налагане на възбрана се съдържат всички реквизити съгласно чл.26 и чл.24 във връзка с чл.6, ал.1 от Правилника за вписванията- вид, местонахождение, номер на имота, площ, граници, предвид формалния акт на вписването на възбраната. Процесният имот е индивидуализиран и отговаря на действителното, фактически съществуващото положение към момента на вписването на възбраната, поради което същата е породила своето действие. Тъй като разпореждането е извършено от длъжника след вписване на възбраната, то е непротивопоставимо на държавата, която е присъединен кредитор. Съдът не е обсъдил заявеното от ищците възражение за придобивна давност, тъй като е направено за пръв път пред въззивната инстанция.
В касационната жалба касаторите поддържат, че атакуваното решение е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, като съдът е игнорирал данните по делото, както и направеното признание на ответника, че имотът не е негов, но не позволява на ищците достъп до него. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите заявяват, че допускането до касационно обжалване ще даде отговор на съществени обстоятелства за правоприлагането, като ще се изясни съществен проблем относно правата на собствениците на имота, предмет на принудително изпълнение и правата им при невъзможност да ги реализират поради това, че бившия собственик на недвижимия имот създава пречки за реализиране правото на собственост на този имот. Дори и да се приеме, че от посочените твърдения може да се уточни правен въпрос, касаещ защитата на собственика, когато неговия праводател му създава пречки да упражнява правото си на собственост, то този въпрос е изцяло неотносим към предмета на иска по чл.440 ГПК и мотивите на въззивното решение. Чрез искът по чл.440 ГПК собственик на недвижим имот, явяващ се трето за изпълнителното производство, цели да установи, че имотът, върху който е насочено принудителното изпълнение за събиране на парично задължение, не принадлежи на длъжника. Дали длъжника създава пречки на собствениците-трети за изпълнението лица, да упражняват вещното си право, е ирелевантно за спора по чл.440 ГПК.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5 от 6.01.2017 г., поправено с решение № 103 от 15.05.2017 г., постановено по гр.д. № 417 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Кюстендил.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: