О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№144
София, 15.08.2017 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети юни през двехиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като изслуша докладваното от съдия Маринова ч.гр.д. № 2238 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 2762 от 6.04.2017 г. на Е. И. И. чрез процесуалния й представител адвокат Л. П. против определение № 146 от 16.03.2017 г., постановено по ч.гр.д. № 113 по описа за 2017 г. на Апелативен съд-П., с което е потвърдено определение № 2142 от 28.09.2016 г. и разпореждане № 10262 от 22.11.2016 г. по ч.гр.д. № 1939/2016 г. на Окръжен съд-Пловдив.
О. по частната жалба Б. А. И. счита, че същата е недопустима, евентуално – неоснователна.
Частната касационна жалба е процесуално допустима – насочена е срещу прекратителен съдебен акт /определение за връщане на насрещна искова молба и разпореждане за връщане на частна жалба/, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК, като е подадена от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
За да прецени наличието на основание за допускане на касационно обжалване, настоящият съдебен състав съобрази следното:
Разглеждайки частна жалба вх. № 1071/12.01.2017 г., Апелативен съд-П. е констатирал, че с определение № 2142 от 28.09.2016 г. по ч.гр.д. № 1939/2016 г., П. окръжен е потвърдил определение № 4114 от 09.05.2016 г. на Пловдивския районен съд – ХVІІ гр. състав по гр. д. № 13833/2015 г. за връщане на подадена от Е. И. насрещна искова молба поради неотстраняване в срок на нередности, констатирани от съда с определение от 09.05.2016 г., а с разпореждане № 10262 от 22.11.2016 г. по ч.гр.д. № 1939/2016 г., Пловдивският окръжен съд е върнал частна жалба вх. № 30504 от 19.10.2016 г., подадена от адвокат Н. М., в качеството на пълномощник на Е. И. против определение № 2142 от 28.09.2016 г.
Съдът е приел, че определение № 2142 от 28.09.2016 г. е правилно, съобразявайки, че нередовностите на насрещната искова молба не са били отстранени, независимо, че четири пъти е бил удължаван срока за това. Изложил е и съображения, че въпросът за законосъобразността на връщането на насрещната искова молба е решен окончателно с определение № 1 от 05.01.2017 г. на ВКС, ІІ гр.о.
За правилно е прието и разпореждане № 10262 от 22.11.2016 г. за връщане на подадената чрез адвокат М. частна жалба, тъй като с молба вх. № 31524 от 27.10.2016 г. Е. И. лично е декларирала, че оттегля пълномощията си по отношение адвокат М., не желае да я представлява в производството по делото и не потвърждава действията му, като упълномощава друг процесуален представител.
С оглед горните данни настоящият съдебен състав приема, че касационното обжалване на атакуваното определение в частта, с която е разгледана частната жалба срещу определение № 2142 от 28.09.2016 г. на Окръжен съд-Пловдив следва да се допусне с цел преценка допустимостта му.
Определение № 146 от 16.03.2017 г. по ч.гр.д. № 113/2017 г. на Апелативен съд-П. в частта, с която е потвърдено определение № 2142 от 28.09.2016 г. по ч.гр.д. № 1939/2016 г. на Окръжен съд-Пловдив е процесуално недопустимо като постановено от некомпетентен съд. Определението на окръжния съд е въззивно и с него е осъществен контрол за законосъобразност на прекратително първоинстанционно определение /за връщане на насрещната искова молба/, поради което това въззивно определение подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл.274, ал.3, т.1 ГПК и Апелативен съд-П. не е бил компетентен да разгледа частната жалба, а е следвало да прекрати производството по нея, доколкото към момента на постановяване на акта му определение № 2142 от 28.09.2016 г. по ч.гр.д. № 1939/2016 г. на Окръжен съд-Пловдив е било влязло в сила с постановяването на определение № 1 от 05.01.2017 г. по ч.гр.д. № 5424/2016 г. на ВКС, ІІ гр.о.
Определение № 146 от 16.03.2017 г. по ч.гр.д. № 113/2017 г. на Апелативен съд-П. в частта, с която е потвърдено разпореждане № 10262 от 22.11.2016 г. по ч.гр.д. № 1939/2016 г. на Окръжен съд-Пловдив е процесуално допустимо, като постановено от компетентен съгласно чл.274, ал.2, изр.1, предл.2 ГПК съд.
Като основание за допускане на касационно обжалване Е. И. поставя въпросите: 1) връчването на съобщение чрез адвокат следва ли да се зачете като начало на процесуалния срок след като по делото няма представено адвокатско пълномощно; 2) може ли да се приеме за законосъобразен съдебен акт, постановен по нередовна частна жалба, подадена и подписана от адвокат без представено по делото пълномощно на нито една инстанция; 3) длъжен ли е въззивния съд да разгледа и обсъди всички релевантни за спора писмени доказателства в тяхната взаимна връзка, с оглед изискването за пълно изясняване на делото; 4) задължен ли е съответния съд да даде правилни указания пред кой орган и в какъв срок следва да се обжалва конкретен съдебен акт.
Така поставените въпроси не могат да обосноват допускане на касационно обжалване, тъй като не могат да бъдат отнесени към мотивите за постановяване на разпореждане № 10262 от 22.11.2016 г. по ч.гр.д. № 1939/2016 г. на Окръжен съд-Пловдив и на Апелативния съд за потвърждаването му, а именно приемане, че частната жалба, подадена от името на Е. И. от адвокат М. е недопустима, поради липса на представителна власт на адвокат М. и на отказ да се потвърдят действията му от страна на Е. И..
С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 146 от 16.03.2017 г. по ч.гр.д. № 113/2017 г. на Апелативен съд-П. в частта, с която е потвърдено определение № 2142 от 28.09.2016 г. по ч.гр.д. № 1939/2016 г. на Окръжен съд-Пловдив.
ОБЕЗСИЛВА определение № 146 от 16.03.2017 г. по ч.гр.д. № 113/2017 г. на Апелативен съд-П. в частта, с която е потвърдено определение № 2142 от 28.09.2016 г. по ч.гр.д. № 1939/2016 г. на Окръжен съд-Пловдив.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 146 от 16.03.2017 г. по ч.гр.д. № 113/2017 г. на Апелативен съд-П. в частта, с която е потвърдено разпореждане № 10262 от 22.11.2016 г. по ч.гр.д. № 1939/2016 г. на Окръжен съд-Пловдив.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: