1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№427
С., 28.11.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 5809 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Н. С. чрез пълномощника му адвокат А. К. против решение от 10.05.2014 г., постановено по гр.д. № 4406 по описа за 2013 г. на Софийски градски съд, ІІІ-Г състав, с което е отменено решение от 21.01.2013 г. по гр.д. № 10858/2012 г. на Софийски районен съд, 83-ти състав в частта за отхвърляне на иска по чл.23, ал.1 СК и в частта, с която не е присъден месечен наем в пълния предявен размер по иска по чл.57, ал.2 СК и вместо него е постановено друго за признаване за установено спрямо С. Н. С., че И. Г. С. е изключителен собсвеник на апартамент № 12 в [населено място],[жк][жилищен адрес] и е определена на основание чл.57, ал.2 СК сумата от още 225 лв. месечно, представляваща размер на наема, който С. Н. С. да заплаща на И. Г. С. за ползването на притежавания от нея в изключителна собственост апартамент № 12 в [населено място],[жк][жилищен адрес] както и да й заплати разноски за въззивното производство в размер на 240.25 лв.
Ответникът по касационната жалба И. Г. С. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, като претендира възстановяване на направените разноски.
При преценка налице ли са основания за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Ищцата е твърдяла, че апартамента е придобит изцяло със средства в размер на 12072 щатски долара или левовата им равностойност в размер на 23160.10 лв., дарени й от баща й по договор с нотариално заверени подписи, с който в момента не разполага, тъй като същия с всички останали документи останал в процесното жилище. В отговора на исковата молба ответникът е заявил, че страните са разполагали с общи семейни средства и е оспорил извършването на дарение от страна на бащата на ищцата и влагането на такива средства в покупката на апартамента.
За да постанови решението си Софийски градски съд е приел за установено, че ищцата е ангажирала доказателства, че извършеното от баща й дарение е предоставено изцяло за закупуване на процесното жилище. Изяснен е размерът на сумата, касаеща дарението – 12072 щатски долара, равняващи се към онзи момент на сумата 23 160.10 лв., като съгласно представените удостоверения, издадени от нотариус Ш. е доказан фактът, че на 26.11.1999 г. е сключен договор за дарение на определена сума във валута, като подписите върху този договор са положени от ищцата и нейния баща. Извършената сделка, съгласно НА № 66, том II, рег. № 3747, дело 279 от 26.11.1999 г. е изплатена в български левове – 23 160.10 лв., т.е. сумата касаеща дарението. Сделката с цитирания нотариален акт е с рег.№3747, а извършеното дарение е с рег.№ 3746 и двете нотариални удостоверявания са в един ден, при един и същ нотариус като дарението е извършено непосредствено преди сделката с имота.
Обсъдени са гласните доказателства на свидетелката Л., майка на ищцата, че са продали тристаен апартамент в[жк]и с парите купили апартаменти на двете си деца: на сина си в[жк]-гарсониера, на дъщеря си, ищцата по делото, в[жк], по-голям апартамент. Свидетелката не е присъствала при броенето на парите, а мъжът й се разправял, броени били на ръка 23 160 лв., които не ги държали в банка. Твърди, че процесният апартаментът е купен през 2009 г. и тогава е продаден техният апартамент в[жк]. За показанията на свидетеля С., син на страните е прието, че не установяват нищо по спорните въпроси, а и същият е бил малолетен по време на придобиване на имота.
Съдът е изложил съображения, че цени показанията на майката на ищцата, макар да има известно противоречие в тях, тъй като Л. към момента на разпита е на 77 години и на такава възраст може да допусне неточности по отношение на време на събитията .Разгледани като показания по отделни факти може да се установи, че на дъщеря си купили апартамент във[жк]по време, когато са продали своето жилище в[жк]. Макар погрешно да посочва 2009 г., то във „Фондови жилища” на името на ищцата е придобит през 1999 г. процесния апартамент и няма доказателства за друг придобит имот от ищцата в този квартал или на друго място имот, а процесният имот е придобит през 1999 г., следователно свидетелката е имала предвид 1999 г. Свидетелката не посочва сумата 23 160 дали е в български лева или долари, но твърди: ”ние купихме този апартамент с наши пари”, а продажната цена е отбелязана в нотариалния акт, именно 23 160 лв. Правилно посочва и продавача -„парите дадохме на човека, който ни продаде апартамента-стара жена. Видно от нотариалния акт продавачката е 78 годишна към момента на сделката. Свидетелката твърди,освен това, че дарение е имало, но същото изчезнало,за да се спечели апартамента.
Предвид последователните нотариални отбелязвания на дарението на паричната сума, напълно съвпадащо с цената на закупения апартамент и на извършената сделка за придобиване на жилището, в един и същи ден, при един и същ нотариус, както и показанията на свидетелката Лакова, съдът е направил извода, че именно дарената сума е заплатена на продавача на процесното жилище изцяло, като наличието на дарение е удостоверено от нотариуса, както и наличието на договор за дарение е потвърдено и от свидетелката.
Изложени са съображения, че ответникът не е ангажирал доказателства да е платена по-висока цена, от тази посочена в нотариалния акт, за което му е указано, че носи доказателствена тежест.
За недокани са приети и твърденията за наличие на банкови кредити на страните, ипотеки на процесния имот, с цел да се обоснове заплащане на средства за закупуване на жилището, тъй като такива договори не се намират в доказателствата по делото, освен искането към въззивния съд да приеме като доказателство по делото договор за ипотека от 2006 г. и за банков кредит от 2006 г., което искане не е уважено, но дори и да съществуват такива доказателства те биха удостоверили, че пет години след заплащане на жилището страните са се нуждаели от средства и са получили такива от кредит. Към датата на сделката няма отпускани кредити, които биха обосновали влагане на средства при закупуване на апартамента.
К. се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК относно спорните въпроси дали дареното от родителите на единия съпруг е само за него, а не за семейството и относно тежестта на доказване на липсата на съвместен принос. С решение № 222 от 24.06.2011 г. по гр.д. № 982/2010 г. на ВКС, І г.о. е дадено тълкуване, че не съществува законова презумпция, че дареното от родителите на единия съпруг е само за него, а не за семейството и съпругът, който твърди, че паричните средства са дарени само на него, следва да докаже това твърдение. По този въпрос въззивното решение съответства на практиката на ВКС, тъй като изводите на съда са изведени въз основа на показанията на свидетелката Лакова, че са разполагали с парични средства от продажба на имот, с които са купили жилища и на двете си деца.
С решение № 279 от 15.07.2010 г. по гр.д. № 529/2009 г., ВКС, І г.о. и решение № 371/27.04.2010 г. по гр.д. № 2840/2008 г., ВКС, V г.о. е дадено тълкуване, че придобитите по време на брака имущества са в режим на СИО, а оборването на тази презумпция и доказване наличието на лични средства, както и факта, че те са вложени в закупуването на спорния имот е в тежест на този, който се позовава на трансформация на средства, получени по дарение. Липсва противоречие между посоченото тълкуване и изводите на въззивния съд, който е приел, че в тежест на ищцата е да докаже твърдяното от нея заплащане на покупната цена на процесния апартамент с дарените от родителите й средства, във връзка с което е обсъдил събраните доказателства.
Обосновано е и основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса относно кредитирането на свидетелските показания, по който се твърди противоречие с решение № 371/27.04.2010 г. по гр.д. № 2840/2008 г., ВКС, V г.о. в частта, с която е разгледана по същество касационната жалба и решение № 1279 от 16.05.1996 г. по гр.д. № 2229/1995 г., ІV г.о., с които е прието, че противоречивите показания на майката на ищцата опровергават твърденията в исковата молба и че не е достатъчно искът за установяване на преобразуване на лично имущество да се уважава само на показанията на един свидетел и то брат на страната. Не е налице противоречиво разрешаван от съдилищата правен въпрос, тъй като въззивното решение не противоречи на посочената съдебна практика, доколкото Софийски градски съд е формирал изводите си не само върху показанията на свидетелката Лакова, а при съвкупното им тълкуване с останалия доказателствен материал, като са изложени изрични съображения защо се възприемат свидетелските показания.
К. поставя и следните въпроси, по които поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК: 1. Допустимо ли е съдът да постановява решение въз основа само на косвени, противоречиви, непълни и неточни доказателства, когато по делото се изисква главно и пълно доказване от ищеца на твърдените в исковата молба доказателства?, обоснован с твърдението, че съдът се е позовал единствено на косвени доказателства, които са непълни, объркани и противоречиви;
2. Може ли да се постановява решение при липса на основно доказателство от значение за спора /писмен договор за дарение с нотариално удостоверени подписи/ без да е изяснено по чия вина липсва то и/или без да е безспорно доказано, че липсата му не е по вина на страната, която се позовава на него?, обоснован с тезата му, че липсата на договора пречи за изясняване мотивите на дарителя по него, а от там и на един от основните въпроси – само за ищцата лично ли е направеното дарение и за закупуване на процесното жилище ли е или с друга цел;
3. Възможно ли е обективно да се преценят от съда събраните по делото доказателства и въз основа на какъв критерий, отнасящ се към спорния въпрос, или справедливостта на решението следва да зависи от субективната преценка на отделния съдия, която може да остане без последващ контрол?, обоснован с обстоятелството, че двете инстанции при субективната преценка на събраните доказателства постановяват коренно противоположни решения, като въззивната инстанция, пред която не са приети никакви нови или допълнителни доказателства, прави само различно и коренно противоположно тълкуване на установените факти и обстоятелства.
4. Тъй като изходът на съдебен спор за установяване на трансформация на лично имущество на недвижим имот влияе върху промяната в собствеността на съответния имот, редно ли е единствено субективната преценка на фактите и обстоятелствата в съдебното производство да е в ущърб на справедливостта, морала и добрите нрави?, обоснован с тезата, че е недопустимо недобросъвестната страна, която умишлено е създава пречки /каквито са ищцата в настоящото производство – липса на договор за дарение/ да черпи ползи от незаконосъобразните си действия.
Посочените въпроси не могат да обосноват допускане на касационно обжалване, доколкото са свързани с довод за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост в процеса на преценка на доказателствата, а по тези въпроси самият касатор е посочил съдебна практика и практика на ВКС, на която, както се констатира по-горе, въззивното решение съответства.
И. Г. С. не е представила доказателства за направени разноски по подаване отговор на касационната жалба, поради което такива не следва да й се присъждат.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 10.05.2014 г., постановено по гр.д. № 4406 по описа за 2013 г. на Софийски градски съд, ІІІ-Г състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: