3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№257
С., 04.07.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на втори юли през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. по ч.гр.д. № 3568 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 4153/16.04.2014 г. на С. П. Т. против определение № 348 от 27.03.2014 г. по гр.д. № 182 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Хасково, с което е отказано предоставяне на правна помощ на С. П. Т. под формата на процедуално представителство по в.гр.д. № 182/2014 г. на Окръжен съд-Хасково.
За да постанови атакуваното определение Окръжен съд-Хасково е приел, че предвид получаваната пенсия от 547.62 лв. и притежвани в съсобственост три недвижими имота са достатъчни за упълномощаване на адвокат, предвид и размера на възнаграждението, предвидено в чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Определението е неправилно. Преценката дали страната разполага с достатъчно средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, съдът формира, като вземе предвид доходите на лицето и семейството му; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта и други констатирани обстоятелства, установяващи реално получавани доходи и притежавани имущества, от които се реализират доходи. В случая наличието права в съсобствеността на жилището, в което живее лицето, поискало правна помощ /1/2 ид.ч. от апартамент от 61 кв.м./, на голата собственост на етаж от къща и идеална част отдворно място, правото на ползване, на които по декларацията е на трето лице, както и на ? ид.ч. от празно дворно място в [населено място], обл.Х., при липса на каквито и да било данни чрез тези права да се реализират доходи, не сочи на възможност за заплащане на адвокатско възнаграждение, доколкото преценката по чл. 23, ал.3 ЗПП се извършва на база на реалните, а не предполагаеми доходи на лицето. Следователно преценката налице ли са условията за предоставяне на правна помощ чрез процесуално представителство следва да се извърши при съпостяване на получавания доход от пенция в размер на 547.62 лв. и минималния размер на адвокатското възнаграждение по предявените обективно съединени искове съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в действащата й понастоящем редакция от ДВ бр.28 от 2014 г., тъй като именно при нейното действие ще следва да се уредят отношенията между жалбоподателя и процесуалния му представител. Минималният размер на адвокатското възнаграждение по иска по чл.221, ал.1, т.1 КТ с цена 4800 лв. е 566 лв., по исковете по чл.224, ал.1 КТ и чл.156, ал.1, т.2 КТ с размер общо 2811 лв. е 426.77 лв. и по исковете по чл.128, т.2 КТ с общ размер 933.43 лв. е 300 лв. Следователно минималният размер на адвокатското възнаграждение по обективно съединените искове е по-висок от получавания от С. Т. месечен доход, поради което са налице предпоставките на чл.23, ал.3 ЗПП за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство. Същият извод се обосновава и при прилагане на действалата към момента на постановяване на атакуваното определение редакция на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения от ДВ бр.43 от 2010 г., при която минималния размер на адвокатското възнаграждение по обективно съединените искове е 450 лв., който размер съпоставен с дохода на лицето от 547.62 лв. и здравословното му състояние, изискващо медикаментозна терапия и рехабилитация, налага извод, че С. Т. не би могъл да заплати.
В обобщение атакуваното определение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което на основание чл.23, ал.3 ЗПП на С. П. Т. да се предостави правна помощ под формата на процесуално представителство по въззивно гр.д. № 182/2014 г. на Окръжен съд-Хасково.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 348 от 27.03.2014 г. по гр.д. № 182 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Хасково и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл.23, ал.3 ЗПП, на С. П. Т., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк] [улица]-9 правна помощ под формата на процесуално представителство по в.гр.д. № 182/2014 г. на Окръжен съд-Хасково.
Връща делото на Окръжен съд-Хасково за продължаване на процесуалните действия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: