О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№260
С., 19.06.2015 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми април през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 2063 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на СД”Х.-91 Н., К. и В.”-в ликвидация чрез пълномощника му адвокат Л. П. против решение № 522 от 22.12.2014 г., постановено по гр.д. № 547 по описа за 2014 г. на Софийски окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 48 от 22.04.2014 г. по гр.д. № 157/2013 г. на Районен съд-Пирдоп за отхвърляне на предявените от СД”Х.-91 Н., К. и В.”-в ликвидация против Д. Х. Н. и Й. Х. Н. искове по чл.108 ЗС по отношение на овчарник „М. бостан” съгласно договор за покупко-продажба от 2.02.1993 г., вписан под вх. рег. № 157, т.І, д. № 145, акт № 97 от 5.12.1997 г. в Служба по вписванията-С. и за предаване владението на едноетажна сграда със застроена площ от 101 кв.м., находяща се в местността „Кофата” /К./, товарно МПС с [рег.номер на МПС] -товарно ремарке и товарно МПС с [рег.номер на МПС] -марка И. и за заплащане обезщетение за лишаване от ползване за периода 30.11.2009 г. – 30.11.2012 г. в размер на 10800.00 лв. за едноетажната сграда, 21240.00 лв. за овчарника, 1080.00 лв. за товарното ремарке и 4320.00 лв. за товарния камион, като на ответниците са присъдени разноски в размер на 700.00 лв. за първоинстанционното производство и 600.00 лв. за въззивното производство.
Ответниците по касационната жалба Д. Х. Н. и Й. Х. Н. са подали писмен отговор по реда и в срока на чл.287, ал.1 ГПК, в който оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендират възстановяване на направените разноски.
Касационната жалба в частта, с която се атакува въззивното решение по исковете по чл.108 ЗС и чл.59 ЗЗД по отношение на движимите вещи /товарно ремарке и товарен камион/ е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като цената на тези ревандикационни искове е съответно 1500.00 лв. и 2500.00 лв., а на тези по чл.59 ЗЗД – съответно 1080.00 лв. и 4320.00 лв., т.е. под размера по чл.280, ал.2 ГПК, поради което въззивното решение в тази част е влязло в сила с постановяването му.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в останалата му част, съдът съобрази следното:
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя въпроса: при положение, че съдът в решението си е приложил неправилно материален закон, което е довело до неправилност на решението му, следва ли това решение да бъде отменено, по който се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Въпросът е обоснован с тезата на касатора, че съдът е мотивирал отхвърлянето на иска по отношение на овчарника с нормите на чл.83 и чл.84 ТЗ вместо да приложи специалната спрямо ТЗ Наредба за търговете за продажба на държавно и общинско имущество.
За да отхвърли иска по отношение на този имот, съдът е констатирал, че за доказване на правото си на собственост върху тази вещ ищецът представя Протокол № 7/28.01.1993 г. за проведен търг на основни средства на ТКЗС и договор от 02.02.1993 г. за покупко-продажба на сградите от овчарник „М. бостан“. Приел е, че от протокола за проведен търг, се установява, че спечелилото търга лице за тези сгради е Х. Н., а не ищцовото събирателно дружество. Счетено е, че Н. е участвал в търга в лично качество, а не като съдружник, тъй като видно от т. 1 от същия протокол, когато физическо лице участва от името на друг правен субект, в когото членува, това се отразява изрично в протокола, докато в т. 5 от него, обаче, не е посочено, че Н. действа като представител на СД „Х. 91 – Н., К. и В.. Допълнително са изложени съображения, че съгласно чл.84, ал.2 ТЗ, за придобиване на вещни права върху недвижими имоти е необходимо съгласие на всички съдружници, а такова съгласие не е изразено преди участието в търга, поради което не може да се приеме, че Н. е участвал в него от името на дружеството. По отношение обстоятелството, че договорът от 02.02.1993 г. е подписан от всички съдружници е прието, че за законосъобразното му сключване е било необходимо, търгът да е спечелен именно от дружеството, а по делото няма данни дружеството въобще да е участвало в търга, а спечелилият го съдружник е участвал в него в лично качество. В този случая с оглед чл. 83, ал.2, вр. ал.1 ТЗ, дружеството е имало право да встъпи в правата и задълженията по сключената от отделния съдружник сделка, но за целта е било необходимо отправяне на писмено изявление до съдружника и третото лице в едномесечен срок от узнаване на сделката, но не по-късно от една година от извършването й, а в случая не се твърди и не се доказва да е било отправяно такова изявление в нормативно установения срок
По тези съображения съдът е направил извод, че договорът противоречи на закона и е нищожен, поради което не е довел до придобиване на собствеността върху процесния имот от страна на ищеца.
Поставеният от касатора въпрос не може да обуслови допускане на касационно обжалване на въззивното решение по редандикационния иск по отношение на сградата-овчарник „М. бостан”, тъй като е неотносим към изхода на спора – насочен е само към част от мотивите на съда, въз основа на които е приета нищожността на договора от 2.02.1993 г., а именно във връзка с нормите на чл.83 и чл.84 ТЗ, но не и към основните мотиви, основани на тълкуването на отразеното в протокола за проведения търг от 28.01.1993 г. и за липсата на данни по делото дружеството-ищец да е участвало в търга.
По отношение на въззивното решение в частта с която е разгледан ревандикационния иск за сградата в местността „Кофата” и исковете по чл.59 ЗЗД касаторът не е формулирал въпроси в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, поради което и в тази част същото не следва да се допусне до касационно обжалване.
С оглед изхода на настоящото производство дружеството-касатор следва да възстанови на ответниците по касационната жалба направените разноски в размер на 600.00 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх. № 287/5.02.2015 г., подадена от СД”Х.-91 Н., К. и В.”-в ликвидация, ЕИК[ЕИК] против решение № 522 от 22.12.2014 г., постановено по гр.д. № 547 по описа за 2014 г. на Софийски окръжен съд в частта, с която са разгледани исковете по чл.108 ЗС по отношение на товарно МПС с [рег.номер на МПС] -товарно ремарке и товарно МПС с [рег.номер на МПС] -марка И. и за заплащане обезщетение за лишаване от ползване за периода 30.11.2009 г. – 30.11.2012 г. в размер 1080.00 лв. за товарното ремарке и 4320.00 лв. за товарния камион.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 522 от 22.12.2014 г., постановено по гр.д. № 547 по описа за 2014 г. на Софийски окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 48 от 22.04.2014 г. по гр.д. № 157/2013 г. на Районен съд-Пирдоп за отхвърляне на предявените от СД”Х.-91 Н., К. и В.”-в ликвидация против Д. Х. Н. и Й. Х. Н. искове по чл.108 ЗС по отношение на овчарник „М. бостан” съгласно договор за покупко-продажба от 2.02.1993 г., вписан под вх. рег. № 157, т.І, д. № 145, акт № 97 от 5.12.1997 г. в Служба по вписванията-С. и за предаване владението на едноетажна сграда със застроена площ от 101 кв.м., находяща се в местността „Кофата” /К./ и за заплащане обезщетение за лишаване от ползване за периода 30.11.2009 г. – 30.11.2012 г. в размер на 10800.00 лв. за едноетажната сграда, 21240.00 лв. за овчарника
ОСЪЖДА СД”Х.-91 Н., К. и В.”-в ликвидация, ЕИК[ЕИК], [населено място], [община], Област С., [улица] да заплати на Д. Х. Н., ЕГН [ЕГН], [населено място], [община], Област С., [улица] Й. Х. Н., ЕГН [ЕГН], [населено място], [община], Област С., [улица] разноски за настоящото производство в размер на 600.00 лв.
Определението в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от съобщаването му, а в частта, с която не е допуснато касационно обжалване е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: