Определение №1 от 5.1.2016 по гр. дело №5820/5820 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1

Гр.София, 05.01.2016 год.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на първи декември през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА

като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.д.№ 5820 по описа на ВКС за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.307 във връзка с чл.303, ал.1, т.5 ГПК.
Образувано е по молба на М. М. А. за отмяна на влязлото в сила Решение № 191 от 07.10.2014 г. по гр.д.№ 934/14 г. на Карнобатския районен съд /поправено по реда на чл.247 ГПК с Решение № 202 от 27.10.2014 г./, с което е отхвърлен предявеният от К. Щ. С., А. Д. Х., С. К. С., Л. К. С., Щ. К. С., М. М. А., М. М. И., конституирани в хода на производството като наследници на първоначалните ищци М. Г. Х. и Л. М. Х., против В. М. Х. иск с правна квалификация чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД- за отмяна на договор за дарение от 26.11.2007 г., с който М. Г. Х. и Л. М. Х. са прехвърлили на В. М. Х. собствения си недвижим имот, представляващ УПИ VІІ-124 в кв.31 по плана на [населено място], заедно с изградените в него постройки и други подобрения. С Решение № ІІІ-38 от 27.03.2015 г. по в.гр.д.№ 204/15 г. на Бургаския окръжен съд, така постановеното първоинстанционно решение е обезсилено за ? ид.ч. от описания имот поради сливане качествата на ищец и ответник за В. М. Х. с настъпилото в хода на процеса наследствено правоприемство, като в тази му част производството е прекратено като недопустимо; въззивната жалба на ищцата М. М. А. за разликата над собствената й ? ид.ч. от наследството на първоначалните ищци е оставена без разглеждане; в останалата му част решението на Карнобатския районен съд е потвърдено. Молителката релевира като основание за отмяна на влязлото в сила въззивно решение /доколкото, независимо от посоченото в молбата, по смисъла на чл.296, т.1 ГПК в сила е влязло именно решението на окръжния, а не на районния съд/ нарушеното право на участие на ищцата Л. К. С. в първоинстанционното производство, като твърди, че след конституиране на същата на мястото на починалите в хода на процеса първоначални ищци М. Х. /поч.04.12.2013 г./ и Л. Х. /поч.25.07.2014 г./- съответно с определения от 03.02.2014 г. и 16.09.2014 г., същата не е призовавана за съдебните заседания пред Карнобатския районен съд, и е могла да вземе участие в процеса едва в производството пред въззивната инстанция.
Ответникът по молбата- В. М. Х. е депозирал по реда на чл.306, ал.3 ГПК отговор, с който оспорва същата като недопустима, доколкото молителката не твърди да е нарушено собственото й право на участие в процеса, а правото на друго лице. Заедно с това се развиват и доводи за неоснователност на молбата, като се посочва, че и по отношение на ищцата Л. С. не са налице предпоставките за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК, тъй като същата е била призована при разглеждане на делото пред въззивния съд, но не е взела участие в процеса лично или чрез пълномощник.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира молбата за отмяна за НЕДОПУСТИМА.
По смисъла на чл.303, ал.1, т.5 ГПК правото да иска отмяна на влязлото в сила съдебно решение принадлежи на страната, чието право на участие в процеса е било накърнено поради нарушаване на съдопроизводствените правила, ненадлежно представляване или невъзможност да се яви пред съда лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Само страната, засегната от съответния порок, е легитимирана да иска отмяна, за да се освободи от обвързаността си от неизгодното за нея решение, което е неправилно поради нарушеното й право на участие в процеса. Релевирането като основание за отмяна на нарушеното право на участие на друга страна представлява по съществото си предявяване от свое име на чужди права пред съд, което е поначало недопустимо /чл.26, ал.2 ГПК/. По тези съображения следва да се приеме, че молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК се явява недопустима като подадена от лице, което се позовава на порок, който засяга не неговата, а чужда правна сфера, и като такава следва да се остави без разглеждане.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на М. М. А. за отмяна на влязлото в сила Решение № ІІІ-38 от 27.03.2015 г. по в.гр.д.№ 204/15 г. на Бургаския окръжен съд.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в 1-седмичен срок от връчването му на молителя.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top