О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№86
С., 22.02.2016 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 255 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на С. Н. Н. чрез пълномощника му адвокат Г. Н. против решение № 174 от 12.09.2015 г., постановено по гр.д. № 246 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Габрово, с което е потвърдено решение № 196 от 28.05.2015 г. по гр.д. № 90/2015 г. на Районен съд-Габрово за отхвърляне на предявените от С. Н. Н. против Н. Ф. К., И. Ф. П. и Д. Г. П. искове за установяване правото на собственост на С. Н. Н. относно УПИ VIII-146 от кв.25 по плана на [населено място], [община] с обща площ 600 кв.м., незастроен, на основание покупко-продажба с нотариален акт № 174, том III, рег. № 5782, дело № 559 от 13.12.2005 г. на нотариус рег.№ 299 и по силата на давностно власение, упражнено за периода от покупката на имота 13.12.2005 г. до 21.06.2012 г.
Н. Ф. К., И. Ф. П. и Д. Г. П. оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съдът съобрази следното:
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че ищецът е закупил процесния имот в [населено място] с договор от 13.12.2005 г. Продавачите по този договор са се легитимирали като собственици на имота с нотариален акт № 158, т.3, дело № 543/02.12.2005 г. , издаден по реда на чл.483, ал.2 от ГПК/отм./ за собственост по наследство, покупка и давностно владение. Л. действие на констативния нотариален акт е оспорено от ответниците, които твърдят, че към 02.12.2005 г. праводателите на ищеца не са били собственици на имота, предвид извършената от наследодателя им И. С. В. разпоредителна сделка на 24.02.1939 г. и неупражнено владение върху имота от тази дата до 02.12.2005 г., на основание на което да са придобили имота по давностно владение. Съдът е счел, че представените по делото доказателства установяват основателността на така направеното оспорване от ответниците. От вписаните данни в нот.акт№158, дело № 543/02.12.2005 г. е видно,че за установяване правото на собственост върху процесния имот праводателите на ищеца са представили нот.акт по дело №871/1929 г. Същият е приложен по настоящото дело и установява, че с договор за покупко-продажба,сключен с нот. акт № 968, т. V, дело № 871/1929 г. на Г. мирови съд на 13.11.1929 г. И. С. В. е закупил половината от градина „Пчелин“ в [населено място], цялата от четири ара ,при описаните в акта съседи. С нотариален акт № 146, т.1, дело № 171/1939 г. на 24.02.1939 г. е продал придобитата от него половина /5/10/ ид.ч/ на наследодателката на ответниците Д. П., като последната е придобила по този договор още 2/10ид.ч. от същия имот. С приложеното по делото удостоверение на л.67 от [община] е удостоверено, че описаният в п.2 от нот.акт№146/дело№171 от 24.02.1939 г. имот – градина „Пчелин” съответства на процесния ПИ 146 от кв.25 по действащия план на селото, за който е отреден УПИ VІІІ-146. От събраните по делото доказателства не се установява след продажбата през 1939 г. наследодателят И. В. или неговите наследници да са владяли процесния имот и по отношение на тях към датата на съставяне на констативния нотариален акт № 158, т.3, дело № 543 от 02.12.2005 г. да е изтекла придобивната давност по чл.79,ал.1 ЗС, доколкото такива твърдения не е заявил нито един от разпитаните по делото свидетели, а и останалите доказателства не установяват такива обстоятелства. При така възприетите факти, съдът е направил извод, че направеното от ответниците оспорване на легитимиращото действие на констативния нотариален акт №158, дело № 543/02.12.2005 г.,е доказано, като е установено от доказателствата по делото, че към 02.12.2005 г. не е съществувало признатото от нотариуса право на собственост на праводателите на ищеца за процесния имот, както на основание договора за покупко-продажба от 1929 г., сключен от наследодателя им И. В.,така и на основание изтекла придобивна давност. Изложил е съображения, че представеното решение на ПК № 81 от 11.01.1992 г. също не легитимира наследниците на И. В. като собственици на процесния имот, тъй като в решението изрично е посочено,че те са доказали собствеността с нотариален акт от 1929 г., а същият не може да ги легитимира като собственици, след като през 1939 г. имотът е прехвърлен от техния наследодател на друго лице и към момента на обобществяването на земята не е бил негова собственост. Счел е, че не е доказано и процесния имот да е подлежал на реституиране по З. с оглед данните по делото, че по плана от 1935 г. е бил включен в регулация.
По второто наведено придобивно основание съдът е изложил съображения, че за да бъде осъществен състава на чл.79 ЗС, владението, което е фактическо сътояние, а не право, трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнително, като се е позовал на практиката на ВКС по решение.№ 68/02.08.2013 г. по гр.д.№603/2012 г., І г.о., че без да се установи, че тези признаци са налице, упражняването на фактическа власт върху една вещ не може да се определи като владение. Приел е, че по делото няма доказателства след 13.12.2005 г. ищецът да е установил фактическа власт и да е владял процесния имот явно, необезпокоявано и непрекъснато до 2012 г., както и към предявяване на иска..Всички свидетели установяват,че имотът е със свободен достъп от към пътя.Установено е, че е неподдържан от дълги години. След 2005г. не е установено в него да са извършвани от ищеца явни действия по стопанисването му, за които ответниците да са могли да узнаят. Свидетелите Т., Д. и Г. установяват, че еднократно през 2006 г. е било извършено по искане на ищеца прочистване на имота от саморасли дръвчета и храсти, но от 2007 г. отново е запустял, какъвто е и към настоящия момент. Свидетелите Т. и Г. твърдят,че ищецът ги е водил до процесния имот и го е показвал като свой, а св.Д. – че след 2006 г. от името на ищеца са извършвани административни действия по промяна статута на процесния имот чрез промяна на ПУП и издаване на скици, което се потвърждава и от представеното по делото удостоверение за предприемане на такива действия през периода 2008 – 2014г. Заявеното от тези свидетели не доказва установено от ищеца след 13.12.2005 г. явно владение върху процесния имот за сочения в исковата молба период, чрез извършвани фактически действия, които са могли да бъдат узнати от ответниците, които противопоставят правото си на собственост, придобито по наследство от Д. П. , която е закупила имота през 1939 г. и го е владяла към 1976 г. съгласно установеното от св.Ч., като не е установено от доказателствата по делото след 1976 г. до 2005 г. това владение да е било прекъсвано или отнемано съгласно заявеното от св.Б., Г. и Ч., като няма данни, които да дават основание техните показания да бъдат приети за необективни и пристрастни – св.Т. и Г. установяват факти след закупуването на процесния имот от ищеца през 2005 г.,а заявеното от св.Д. не опровергава твърденията на св.Ч., че има лични впечатления за имота за сочените години. Почистването на имота през 2006 г. е еднократно и по никакъв начин не може да се приеме, като явно и трайно установено владение от ищеца, което да е отблъснало това на ответниците. Манифестирането от ищеца пред св.Т. и Г. собственическо отношение към процесния имот и предприетите административни действия по промяна статута на имота след 2005 г., също не са такива, които да обосновават установено от ищеца явно и несъсмнено фактическо владение върху имота след 13.12.2005 г.,упражнявано така, че всеки заинтересован, включително и ответниците, да може да научи за него и да може да му се противопостави. За това свидетелства и заявеното от св.Д., че през 2010 г. имотът е възприеман като собствен не на ищеца, а на трети лица.Това се потвърждава и от показанията на св.Б. и Г., които твърдят, че за времето, когато са работили в Б. не знаятт да е променяна собствеността на процесния имот, който знаят като наследствен на ответника Д. П..
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът С. Н. Н. поставя следните въпроси:
1. Представляват ли извършените действия по поддържане и почистване на недвижим имот, както и действията по изработване и приемане на ПУП по отношение на същия, такива демонстриращи явно владение на същия и упражняване на фактическа власт над него
2. Необходимо условие ли е за придобиване на правото на собственост на недвижим имот на основание давностно владение при хипотеза на чл.79, ал.2 ЗС /след като добросъвестността е възникнала по силата на договор за покупко-продажба/ купувачът да предприеме нарочни действия, с които да демонстрира намерението си своене, както и упражняваната фактическа власт конкретно и целенасочена спрямо действителния собственик.
3. Може ли да се приеме, че с придобиване на недвижим имот на правно основание /чрез договор за покупко-продажба/ макар и от несобственик, се поставя начало на упражнено добросъвестно владение.
4. О. ли е законовата презумпция на чл.83 ЗС по отношение на упражнено давностно владение, установено с договор за покупко-продажба на недвижим имот от несобственик и същата предполага ли се в развито производство по оспорване правото на собственост пред съд.
5. Чл.79 ЗС разграничава ли добросъвестния от недобросъвестния владелец по отношение задължението му да манифестира /демонстрира/ намерението си за своене чрез други действия, които да са противопоставени на действителния собственик.
6. Може ли да се приеме, че придобиването на недвижим имот на правно основание /макар и от несобственик/ чрез договор за покупко-продажба, представлява „завладяване“ /отнемане/ на имот по скрит начин.
7. Дали необсъждането на свидетелските показания и неточното им интерпретиране и абсолютно неправилното им тълкуване са довели до неправилни изводи
8. С оглед събраните по делото доказателства, правилно ли е приложен материалния закон.
По тези въпроси касаторът общо твърди, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Нито едно от представените решения обаче не е постановено в хипотеза, аналогична на настоящата – незастроен имот със свободен достъп от към улицата спрямо който свидетелите твърдят, че фактически действия са извършвани както от ищеца, така и от ответниците – поради което не е удостоверено противоречие с тълкуването в представената практика на ВКС, нито противоречиво разрешаване от съдилищата.
Не са налице условията за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси и при условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По първия въпрос е налице практика на ВКС, включително и по приложеното към касационната жалба решение № 503/2.05.2012 г. по гр.д. № 83/2011 г., I г.о., според която владението трябва да се упражнява постоянно, спокойно, явно и несъмнително с намерение да се свои вещта, като тези признаци могат да имат различно проявление при владението на различните имоти според техния вид, предназначение и начин на ползване и осъществяването на всеки един от тях се преценява по конкретното дело въз основа на установените факти. Именно от това тълкуване е изходил и въззивния съд, приемайки въз основа на възприетите от него факти, че не е установено явно владение от страна на ищеца чрез извършване на действия, за които всеки заинтересуван да може да научи.
Именно с явността на владението в контекста на конкретно установените по делото факти са свързани изводите на съда, поради което въпроси от 2 до 6 се явяват неотносими към тях.
Въпроси 7 и 8 изискват проверка спазването на процесуалните правила и преценка правилността на атакуваното решение, които не могат да се осъществят в производството по чл.288 ГПК.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 174 от 12.09.2015 г., постановено по гр.д. № 246 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Габрово.
Определението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: