О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№303
С., 05.07.2016 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 2259 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Л. А. чрез пълномощника й адвокат В. Х.-Б. против решение № 475 от 30.12.2015 г., постановено по гр.д. № 506 по описа за 2015 г. на Софийски окръжен съд, с което е отменено решение № 14 от 17.04.2015 г. по гр.д. № 195/2014 г. на Районен съд-Етрополе в частта за допускане на делбата без да е отчетено съществуващото право на ползване и вместо него е постановено, че върху стая от първия жилищен етаж на делбената сграда при съседи П. Х. В. и А. К. Е. и върху избеното помещение под тази стая, находящо се в приземния етаж, е учредено с нотариален акт № 34, том 1, н.д. № 62/13.03.1995 г. пожизнено право на ползване в полза на Ц. П. К..
Ответниците по касационната жалба М. В. И. и П. Л. И. считат, че същата е недопустима поради липса на правен интерес, тъй като правото на ползване е погасено със смъртта на Ц. П. К., евентуално – че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Възражението за недопустимост на жалбата, поради липса на правен интерес е неоснователно. Дали съществува правото на ползване, обременяващо делбения имот е въпрос, свързан с правилността на атакуваното решение и от значение за тази преценка са фактите, удостоверени до приключване на съдебното дирене във въззивното производство. Евентуалното погасяване на правото на ползване поради настъпила смърт на ползувателя, като бъде удостоверено в процеса, ще се отчете във фазата по извършване на делбата.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторът Т. А. поставя въпроса /уточнен от съда/: може ли да се запази право на ползване на трето лице, което не участва в сделката с оглед изискването на чл.18 ЗЗД учредяването и прехвърлянето на вещни права да се извършва в нотариална форма.
Поставеният въпрос е относим към настоящия спор, по който страните са придобили правата си по правоприемство от М. П. А., която е станала собственик по договор, с който праводателите са си запазили правото на ползване и са учредили такова върху една стая и мазе в полза на Ц. П. К.. По повод възражението на ищеца Т. А., че клаузата в договора не е породила правно действие поради липсата на съгласие на третото лице /бенефициер/, въззивният съд е приел, че правото на бенефициера възниква направо като пряка последица от волята на уговарящия и обещателя след постигане на съгласие между тях /по аргумент от чл.22, ал.1 и чл.24, ал.1 ЗЗД/. Това означава, че бенефициерът е придобил правата по договора преди да е заявил, че иска да се ползва от уговорката в негова полза, т. е. от момента на постигане на горното съгласие. Заявлението на третото лице, че желае да се ползва от договора води до погасяване правото на уговарящия да отмени уговорката в полза на бенефициера. Тъй като не са установени ограничения за предмета на договора в полза на трето лице, допустимо е прехвърлянето или учредяването на право на собственост или на ограничено вещно право върху недвижим имот чрез такъв договор при спазване на установената в чл.18 ЗЗД нотариална форма. Не е необходимо третото лице да присъства или да се представлява при извършването на акта.
К. счита, че по поставения въпрос е налице противоречива съдебна практика, като се позовава на решение № 1487/14.01.2008 г. по гр.д. № 1323/2006 г., ВКС, IV г.о., в което е прието, че когато с оглед естеството на правата има предвидени изисквания за форма за тяхното прехвърляне или учредяване /респ. за придобиването/, които изисквания са условие за действителност, това условие няма как да бъде изпълнено при неучастието на третото лице като страна по сделката и то не може да се позове на вещноправен ефект на договора в своя полза и да се легитимира като носител на правото на собственост или на ограниченото вещно право. Това решение обаче е постановено при различни от настоящите факти – продавачите прехвърлят собствеността на купувача без каквито и да е условия и ограничения и след като са отчуждили имота те не могат да прехвърлят повторно само вещното право на ползване, а уговорката между продавач и купувач, че имота ще се ползва от бащата на купувача най-много съдържа едно обещание имота да се ползва по заем за послужване. В настоящия случай липсва безусловно прехвърляне на собствеността, а напротив ясно е изразена волята за прехвърляне само на голата собственост, докато вещното право на ползване е запазено за продавачите и учредено за третото лице. Следователно посоченото решение на ВКС не удостоверява противоречиво разрешаване на поставения правен въпрос, поради което не налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 475 от 30.12.2015 г., постановено по гр.д. № 506 по описа за 2015 г. на Софийски окръжен съд.
Определението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: