О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№207
Гр. С., 16.05.2016год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на пети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Влахов гр. д. № 1170 по описа на ВКС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. П. К. и Ю. А. К. срещу Решение № 4386/22.06.2015 г. по в. гр. д. № 7712/2012 г. на С. градски съд. С обжалваното въззивно решение, постановено по реда на чл.196 и следв. ГПК /отм./ във връзка с П..2, ал.1 ПЗР на ГПК, е оставено в сила първоинстанционното Решение от 21.06.2011 г. по гр. д. № 18998/2003 г. на Софийския районен съд, 46 състав, с което е отхвърлен предявеният от касаторите против Е. В. М., Б. К. М., М. Л. М., Е. Л. М., В. К. П., П. Р. П., П. И. М. и В. Б. М. положителен установителен иск за собственост с правна квалификация чл. 97, ал.1 ГПК /отм./ – за установяване правото на собственост на ищците по силата на приращение върху 34% идеални части от следните недвижими имоти: АПАРТАМЕНТ № 24, находящ се на VІІ-ми етаж в сградата, състоящ се от две стаи, баня с тоалетна, дрешник, дневна, кухня и четири балкона, с обща площ от 76.73 кв.м., при съседи: двор, стълбищна клетка, апартамент № 25, [улица]и калкан, заедно с принадлежащите му 2.53 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото; АПАРТАМЕНТ № 20, находящ се на VІ-ти етаж в сградата, състоящ се от дневна, четири стаи, кухня-трапезария, входно антре, коридори, два балкона, баня, баня с тоалетна и тоалетна с площ от 174.88 кв.м., при съседи: апартамент № 22, [улица], двор, калкан, стълбищна клетка, заедно с принадлежащото му мазе №20, при съседи: мазе № 19, коридор, коридор, котелно помещение, заедно с принадлежащите му идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото; АПАРТАМЕНТ № 23, находящ се на VІ-ти етаж в сградата, състоящ се от дневна-трапезария, две спални, кухня, тоалетна, баня с тоалетна, мокро помещение, входно антре, коридори, три балкона, с площ от 120.92 кв.м., при съседи: апартамент № 22, стълбищна клетка, двор, калкан, [улица], заедно с принадлежащото му мазе № 14, с площ от 8.38 кв.м., при съседи: мазе № 13, коридор, мазе № 15, калкан, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото и АПАРТАМЕНТ № 27, находящ се на VІІ-ми етаж в сградата, състоящ се от входно антре, дневна, кухня, две спални, санитарен възел, с площ от 94.95 кв.м., при съседи: от североизток – двор, от югоизток – калкан с парцел № 120, от югозапад – [улица], от северозапад – апартамент № 26, апартамент № 28 и коридор, заедно с мазе № 11, с площ от 14.51 кв.м., при съседи: от североизток – двор, от югоизток – коридор, от югозапад – мазе № 10 и мазе № 12, от северозапад – стълбище, заедно с 7.46% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение поради необоснованост, нарушаване на съдопроизводствените правила и нарушаване на материалния закон. Моли се за неговото отменяване и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд, евентуално – постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което исковата претенция за собственост бъде уважена със законните последици.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване са формулирани един процесуалноправен и един материалноправен въпрос, които според касаторите са обуславящи за правилността на обжалваното въззивно решение и по отношение на които твърдят, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС, респ. в противоречие с други влезли в сила съдебни решения- основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, а именно:
1. Следва ли съдът да съобрази правилата установени в чл. 157 – чл. 162 ГПК /отм./ в случаите, в които становищата на вещите лица по поставените въпроси са противоречиви и по-конкретно тогава, когато страната е поискала изрично, при условията на чл. 157, ал. 2 изр. 3 ГПК /отм./ назначаване на нова тройна експертиза в нов състав от вещи лица, за преодоляване противоречията от предходните експертизи по делото и с цел изясняване на фактическите обстоятелства по делото, а също да извърши оглед при условията на чл. 162 ГПК /отм./ с цел добиване непосредствена представа относно спорния предмет на делото като по този начин бъдат изолирани предпоставките за постановяване на съдебен акт основан на предположения, вкл. избягване всякакви съмнения относно безпристрастността на експертите по делото, както и при преценка заключенията на вещите лица да изложи подробни съображения в мотивите на постановения от него съдебен акт, защо кредитира едно от заключенията и защо не кредитира другото. Така формулираният процесуалноправен въпрос е поставен с оглед оплакването на касаторите, че при постановяване на решението си въззивният съд не е изложил подробни съображения защо кредитира едни от заключенията на приетите по делото съдебно-технически експертизи, а не кредитира други, при наличие на противоречиви становища относно това, дали е налице ексцес на правото на строеж при изграждане на процесните апартаменти съответно на VІ-ти и VІІ-ми етаж в жилищна сграда, както и както и че не е извършен оглед на спорните етажи в сградата по реда на чл. 162 и сл. ГПК /отм./ като по този начин е останала неизяснена фактическата обстановка по делото и в резултат са формирани грешни правни изводи.
2. Налице ли е излизане извън обема на учреденото право на строеж тогава, когато вместо предвидената за изграждане с договора пететажна жилищна сграда и четири мезонетни жилища на две нива в подпокривното пространство, приобретателят на правото на строеж е построил седеметажна жилищна сграда с осем самостоятелни обекта/апартаменти на шести и седми жилищни етажи, чрез повдигане височината на кота корниз и кота било и съществено изменение на покривната конструкция и ако е налице такова придобива ли се по приращение построеното извън обема на учреденото право на строеж от собствениците на земята по правилото на чл. 92 ЗС. Въпросът е зададен в контекста на наведените от касатора оплаквания, според които въззивният съд не е отчел, че е налице излизане извън рамките на суперфицията при изграждане на процесната сграда след като са били одобрени архитектурен проект от 1995 год. и архитектурен проект от 1997 год., като същата е изпълнена на седем етажа в резултат на препроектирането на нива + 16.33 м. и + 19.80 м. съобразно архитектурния проект от 1997 год. и на тези нива са били изградени 8 самостоятелни апартаменти вместо 4 мезонета, предвидени по одобрения архитектурен проект от 1995 год.
Ответниците по касация- Е. В. М., Б. К. М. и М. Л. М., Е. Л. М. са депозирали по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмени отговори, с които молят касационното обжалване да не бъде допускано предвид липсата на предвидените в чл. 280, ал. 1 ГПК основания за това. Е. В. М. и Б. К. М. претендират присъждане на направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответниците по касация – В. К. П., П. Р. П., П. И. М. и В. Б. М. не са депозирали отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че искането на касаторите за допускане на касационното обжалване е неоснователно, тъй като не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 ГПК основания за ангажиране на правораздавателната компетентност на настоящата касационна инстанция по спора. Допускането на касационното обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд на релевираните от касаторите основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК е обусловено от формиране на положителен извод, според който посочените правни въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК са поставени в основата на формираните от въззивния съд фактически и правни изводи и са обусловили решаващата му воля, като при това въпросите следва да са разрешени в отклонение от задължителната практика на ВС или ВКС, респ. в противоречие с други влезли в сила съдебни решения. Така предвиденото в процесуалния закон изискване за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не е налице.
Първият от формулираните от касаторите правни въпроси – относно задължението на съда да изложи подробни съображения защо кредитира едни от заключенията на приетите по делото съдебно-технически експертизи, а не кредитира други, както и при нужда от попълване на делото с доказателствен материал и/или проверка на други доказателства да допусне и извърши оглед процесния недвижим имот, съгласно чл. 162 ГПК /отм./, по съществото си не представлява общ и принципен процесуалноправен въпрос от обуславящо изхода на спора значение. Поначало начинът, по който съдът цени заключенията на вещите лица, е регламентиран достатъчно ясно и точно в разпоредбата на чл. 157, ал. 3 ГПК /отм./, според която съдът не е обвързан от заключението на приетите експертизи, а ги обсъжда заедно с всички други доказателства по делото. В конкретния случай въззивният съд е кредитирал част от приетите по делото заключения /втората изслушана пред първоинстанционния съд тричленна съдебно- техническа експертиза и становището на мнозинството от вещи лица, изслушани във въззивното производство/, като е изложил конкретни съображения, според които тези заключения максимално кореспондират на останалите събрани по делото доказателства, а заключението на експертизата пред въззивния съд е дадено въз основа на целия събран по делото доказателствен материал, включително и този представен пред въззивната инстанция. В. съд е приел, че така събраните по делото доказателства са достатъчни за изясняване на релевантните за спора факти, поради което не е налице необходимост от провеждане на оглед на процесния имот по реда на чл. 162 ГПК /отм./. Въз основа на данните по делото са формирани и решаващите изводи на съда, обусловили решението му, според които, макар и третото лице-помагач на страната на ответника [фирма], на което ищците са учредили право на строеж за изграждане на пететажна жилищна сграда с гаражи и мезонетни жилища в подпокривното пространство, да е построило сграда на седем етажа, като на нива +16,33 м. и +19,80 м. да са били изградени осем самостоятелни апартамента вместо проектираните четири мезонета, изграденото не надхвърля външните контури /очертания/ на сградата, няма съществена промяна в площта на двете нива на мезонетите съобразно одобрените архитектурни проекти и разликата от 1,20 м. между двете коти „корниз” и „било” не се отразява на етажността, т.е. няма построени в повече от учредената суперфиция самостоятелни етажи. Въз основа на това е прието, че приобретателят на вещното право на строеж, от когото ответниците са придобили процесните апартаменти, не е изградил същите извън предмета на суперфицията, с оглед на което спорните обекти не са притежание на ищците в качеството им на собственици на земята по силата на приращението. На практика формулираният от касаторите процесуалноправен въпрос е поставен в контекста на релевираните оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила при обсъждане на събраните по делото доказателства и довели до необоснованост на въззивното решение, и в този смисъл същият има отношение не към преценката за допускане на касационното обжалване, а към тази за евентуална неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 3, предл. 2 ГПК във фазата на разглеждане на касационната жалба. Независимо от това, начинът, по който е процедирал въззивния съд при преценка на събраните по делото доказателства, не се явява в противоречие със задължителната съдебна практика, формирана по реда на чл. 290 ГПК, доколкото обжалваното решение обективира нарочни съображения за възприемане на част от изслушаните противоречиви съдебно-технически експертизи, при което съдът е приел, че при събраните доказателства делото е изяснено от фактическа страна, т.е. не е налице неуспешно провеждане на доказване на правнорелевантен факт като предпоставка съдът по своя инициатива да проведе оглед на процесния имот по реда на чл. 162 ГПК /както е прието в цитираното от касаторите Решение № 182 от 24.02.2010 г. по гр.д.№ 999/ 09 г. на ІІІ г.о./.
Вторият посочен от касатора правен въпрос, свързан с преценката, дали при конкретните факти по спора е налице надхвърляне на учреденото от ищците право на строеж сграда с осем самостоятелни обекта/апартаменти на шести и седми жилищни етажи и придобити ли са тези обекти по приращение от собствениците на земята на основание чл. 92 ЗС, представлява оплакване по същество за неправилност на формираните от въззивния съд правни изводи, според които не е налице излизане извън рамките на суперфицията, когато изграденото надхвърля незначително /с няколко квадратни метра/ застроената площ по архитектурния проект, при което същото е станало неразделна част от обектите на суперфициара и не може да се разглежда като приращение към правото на собственост върху дворното място, а изградените самостоятелна стълбищна клетка и асансьорно отделение не са самостоятелни обекти, по отношение на които да може да се приложи чл. 92 ЗС, а са общи части на сградата. Така постановеният въпрос не представлява общо основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушаване на материалния закон, което не може да бъде проверявано от касационната инстанция в настоящата фаза по допускане на касационното обжалване. Предвид липсата на общо основание за допускане на касационното обжалване, не следва да се проверява и наличието на сочените допълнителни такива по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
С оглед гореизложените съображения, не са налице предпоставките на процесуалния закон за допускане до касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд.
С оглед изхода на производството и на основание чл.78, ал. 3 ГПК касаторите следва да заплатят на ответниците по касация – Е. В. М. и Б. К. М. направените от тях разноски в настоящото производство, а именно сумата 500 лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 4386/22.06.2015 г. по в. гр. д. № 7712/2012 г. на С. градски съд, по касационната жалба на В. П. К. и Ю. А. К..
ОСЪЖДА В. П. К. и Ю. А. К. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплатят поравно на Е. В. М. и Б. К. М. сумата 500 лв. разноски в касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: