О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№447
С., 11.12.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 6876 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. П. Ц. чрез пълномощника й адвокат И. Сомова против решение № 353 от 25.07.2014 г., постановено по гр.д. № 232 по описа за 2014 г. на Софийски окръжен съд, гражданска колегия в частта, с която е отменено решение № 150 от 10.07.2012 г. по гр.д. № 1221/2011 г. на Районен съд-Ботевград и е постановено друго за уважаване на предявения от В. П. Б. против З. П. Ц. ревандикационен иск по отношение поземлен имот от 1104 кв.м., находящ се в [населено място], област С., който участва в УПИ ІХ-производствена, търговска и складова дейност, който е част от бивш земеделски имот-нива с обща площ от 7.778 дка, находяща се в урбанизираните територии /строителните граници/ на [населено място], местност „Полето”, представляващ имот пл. № 154 от помощния кадастрален план на м.”Полето”, като решението е постановено при участие на Министерство на земеделието и храните като трето лице-помагач на З. П. Ц..
В. П. Б. е подала писмен отговор чрез пълномощника си адвокат К. С., с който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
При преценка налице ли са основания за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
В. производство се е развило при условията на чл.294 ГПК след като с решение № 298 от 25.03.2014 г. по гр.д. № 3296/2013 г. на ВКС, І г.о. е отменено предходно въззивно решение, с което е прието, че не са били налице предпоставките за възстановяване собствеността и постановеното решение на поземлена комисия не може да легитимира ищцата като собственик и делото е върнато за ново разглеждане за обсъждане на доказателствата и възраженията на ответниците. При новото разглеждане на делото съдът е отказал да приеме представено от З. Ц. писмено доказателство с дата от 2004 г., поради несвоевременното му ангажиране и в решението си е приел, че върху решението на органа на поземлена собственост, с което ищцата легитимира правата си, е упражнен пряк съдебен контрол по реда на чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, поради което държавата е обвързана от акта, както и нейните правоприемници, сред които е и З. Ц., съобразявайки тълкуването в ТР № 5/14.01.2013 г. по т.д. № 5/2011 г. на ОСГК на ВКС /в какъвто смисъл е и тълкуването в отменителното касационно решение/. Прието е, че З. Ц. като правоприемник на държавата е придобила имота от несобственик и го владее без правно основание. Не е разгледано възражението й за придобивна давност, тъй като е заявено несвоевременно – за пръв път пред въззивната инстанция.
З. П. Ц. навежда идентични твърдения в касационната си жалба и в приложеното към нея изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, а именно, че ищцата се легитимира собствеността си като наследник на В. И. В. на имота, който е прилежаща земя към сграда закупена по време на брака на Ц. М. Ц. и З. П. Ц. и който след прекратяване на брака и извършена делба е станал собственост на последната; делото е заведено през 2011 г. като исковете са били отхвърлени от първоинстанционния и въззивния съд, но в отменителното касационно решение са залегнали решенията на ВКС, обективирани в ТР 5/2011 г, постановено на 14.01.2013 г. и в ТР 9/2012 г., постановено на 7.11.2012 г.; в ТР 9/2012 г. се приема, че е налице противопоставимост на ответника, с право на изкупуване на прилежаща земя по отношение на ищеца с възстановено право на собственост; към момента на разглеждане на делото в двете инстанции практиката не е била систематизирана, поради което за З. Ц. приетото с ТР 9/2012 г. се явява новонастъпило обстоятелство по смисъла на ГПК, поради което отказа на Софийски окръжен съд да приеме представеното писмено доказателство и да го обсъди, тъй като то се явява както допустимо, така и относимо към спора, е основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Посочените доводи са свързани с въпроса: „Представлява ли тълкувателно решение на ВКС, прието в хода на висящ гражданско правен спор, новонастъпило обстоятелство по смисъла на чл.266, ал.2, т.2 ГПК, което прави допустимо събирането на доказателства, които е можело да се представят в първоинстанционното производство?”. Този въпрос не може да обоснове допускане на касационно обжалване, тъй като не е относим към мотивите на съда за уважаване на иска, а именно, че ответницата и бившия й съпруг са закупили процесния имот, но праводателят им – държавата – не е била собственик, поради което и те не са придобили собствеността.
Не е удостоверено и противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по решение № 589 от 29.06.2010 г. по гр.д. № 1359/2009 г., І г.о., доколкото същото дава тълкуване на възможността да се събират доказателства пред въззивния съд при уредбата на пълно въззивно обжалване по ГПК от 1952 г., което тълкуване е неотносимо към процесуалния ред по действащия ГПК.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в атакуваната му от З. П. Ц. част.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 353 от 25.07.2014 г., постановено по гр.д. № 232 по описа за 2014 г. на Софийски окръжен съд, гражданска колегия в атакуваната му част, с която е отменено решение № 150 от 10.07.2012 г. по гр.д. № 1221/2011 г. на Районен съд-Ботевград и е постановено друго за уважаване на предявения от В. П. Б. против З. П. Ц. ревандикационен иск по отношение поземлен имот от 1104 кв.м., находящ се в [населено място], област С., който участва в УПИ ІХ-производствена, търговска и складова дейност, който е част от бивш земеделски имот-нива с обща площ от 7.778 дка, находяща се в урбанизираните територии /строителните граници/ на [населено място], местност „Полето”, представляващ имот пл. № 154 от помощния кадастрален план на м.”Полето”, като решението е постановено при участие на Министерство на земеделието и храните като трето лице-помагач на З. П. Ц..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: