О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№448
С., 11.12.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 6964 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. А. М. чрез пълномощника му адвокат А. Н. Д. против решение № 8722 от 5.08.2014 г., постановено по гр.д. № 4011 по описа за 2006 г. на Софийски градски съд, ІІ-В въззивен състав, с което е оставена без уважение молбата по чл.409, ал.1 ГПК от 26.02.2013 г. на М. А. М. за издаване на дубликат на изпълнителен лист въз основа на съдебното решение по гр.д. № 4011/2006 г. на СГС, ІІ-В въззивен състав.
В подадената жалба се поддържат доводи за неправилност на извода на съда, че не е установено изгубване на изпълнителния лист. Поставя се въпросът „Налице ли са предпоставките на чл.409, ал.1 ГПК при положение, че по делото е установено, че молителят не разполага с оригинала на изпълнителния лист и оригиналът не е в негово държане, няма данни да е бил извършен въвод във владение по силата на този лист, няма данни да е образувано изпълнително дело, както и при положение, че от издаването на оригинала е изминал продължителен период от време, без правата по изпълнителния лист да са осъществени, а от друга страна правото на молителя да получи владението съществува и към настоящия момент”, по който се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
За да постанови решението си, Софийски градски съд е приел за установено, че по съдебно решение от 02.12.2009 г. гр.д. 4011/2006г. по описа на СГС, ІІ-В въззивен състав, на 08.12.2009 г. в полза на ищеца М. А. М. е издаден изпълнителен лист, който същият е получил чрез процесуалния си представител адв.Х. Т. на 10.12.2009 г. Изложени са съображения, че установяването на алтернативните предпоставки на чл. 409, ал. 1 ГПК – изгубване или унищожаване на изпълнителния лист, е в тежест на молителя, предвид нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, че всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания. Доказването на отрицателни фактически твърдения може да се извърши чрез съвкупност от положителни факти /индиции/, които са основа за доказателствени изводи относно отрицателния факт. При изрично указана доказателствена тежест за молителя М. М. чрез неговия процесуален представител адв.Д., че негова е тежестта да докаже в процеса факта на изгубването на първообразния изпълнителен лист, по делото не са ангажирани никакви доказателства, от които този факт да се установява, поради което е прието, че не са налице предпоставките за издаване на дубликат на изпълнителен лист по чл. 409, ал.1 ГПК въз основа на съдебното решение по гр.д. 4011/2006г. по описа на СГС, ІІ-В въззивен състав.
С решение № 134/17.03.2011 г. по гр.д. № 1713/2010 г., ІV г.о. и решение № 263/12.06.2012 г. по гр.д. № 1138/2011 г., І г.о. е дадено тълкуване, че когато е установено, че изпълнителният лист е издаден и получен от правоимащия, както и че в продължителен период от време по този лист не е образувано изпълнително производство, нито вземането по него е прехвърлено или погасено по друг начин, това е достатъчно, за да се приемат за доказани твърденията на молителя, че изпълнителният лист е изгубен. Противоречието на въззивното решение с посочената практика на ВКС е по въпроса „Достатъчно ли е, за да се приеме, че е налице предпоставката по чл.409, ал.1 ГПК изпълнителния лист да е изгубен, неоспорено твърдение, че молителят не разполага с оригинала на изпълнителния лист и оригиналът не е в негово държане, липсата на данни да е бил извършен въвод във владение по силата на този лист, липсата на данни да е образувано изпълнително дело, както и при положение, че от издаването на оригинала е изминал продължителен период от време, без правата по изпълнителния лист да са осъществени?”, в който смисъл същият следва да бъде уточнен.
В обобщение налице е основанието по чл.280, ал.1 ГПК и следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 8722 от 5.08.2014 г., постановено по гр.д. № 4011 по описа за 2006 г. на Софийски градски съд, ІІ-В въззивен състав.
В едноседмичен срок от съобщението касаторът М. А. М. да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 12.50 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: