5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 430
София, 30.10. 2017 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1345 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез пълномощника му адвокат М. Р. против решение № III-135 от 24.11.2016 г., постановено по гр.д. № 1556 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Бургас, с което е потвърдено решение № 112 от 15.07.2016 г. по гр.д. № 336/2015 г. на Районен съд-Несебър за отхвърляне на предявения от [фирма], [населено място] против Н. А. М. и Е. Е. К., двете граждани на Руската Федерация, ревандикационен иск по отношение на самостоятелен обект с идентификатор 61056.501.442.1.73, находящ се в сграда 1, бл. № 3, ет.4, със застроена площ по кадастрална схема от 114.77 кв.м., ведно с 11.36 кв.м. идеални части от общите части на сградата.
Н. А. М. и Е. Е. К. са подали писмен отговор по реда и в срока на чл.287, ал.1 ГПК, с който оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
При постановяване на атакуваното решение Окръжен съд-Бургас е приел, че основанията, изложени в исковата молба за нищожност на договора, с който ищецът /настоящ касатор/ е продал права на кооперация „Воин груп“ – противоречие с добрите нрави, липса на основание, противоречие със закона, заобикаляне на закона, липса на представителна власт, споразумяване във вреда на представлявания – са недоказани и почиват на индиции, но не и на факти, установени по безспорен и достатъчно убедителен начин.
Относно противоречието с добрите нрави са изложени съображения, че то е обусловено от недобросъвестност на една от страните по сделката. Понеже законът не съдържа легална дефиниция на понятието „добри нрави“, за такива се приемат установените норми за поведение в обществото, наложили се и спазвани от хората, поради изградените им критерии за ценностна система. За противоречащи на морала се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в гражданския оборот, използват се законови методи за постигане на морално укорими резултати, сочещи на непочтеност и в разрез с общоприетите критерии за добросъвестност. Недобросъвестност на купувача – кооперация „Воин груп“, не е установена в производството, следователно твърдението за противоречие на договора с правилата на добрите нрави не бе доказано.
Що се отнася до липсата на еквивалентност на престациите по същия договор /установено е, че договорът за покупко-продажба по н.а. № 109, том ХІV, рег. № 9026, нот.дело № 2566/23.12.2005 г. на нотариус М. Б. [населено място], е извършен на цена от 900 000 лв., при данъчна оценка на прехвърленото имущество от 877 145,30 лв. и при средна пазарна цена, посочена от вещото лице по приетата по делото експертиза от общо 4 290 500 лв./ съдът е счел, че данъчната оценка е призната от държавата правно значима оценка на един имот, въведена като законов критерий и база за определяне на задълженията на собствениците на оцененото имущество в отношенията им с държавата и общините – при плащане на данъци и такси, съдебни спорове във връзка с определяне цената на иска и др. Извършването на сделки по покупко–продажба на недвижими имоти по цена на или близка до данъчната им оценка не е въведено като нарушение на закона и не нарушава установените в обществото правни принципи, още повече, че тук става въпрос за изразяване на свободната воля на страните при сключването на договори. Ето защо, дори и да се приеме, че е налице нееквивалентност на престацията, това не е довод да се приеме накърняване на добрите нрави при извършване на сделката. Съгласно практиката на ВКС, за да е налице нищожност на договора поради накърняване на добрите нрави, изразяващи се в липса на еквивалентност на престациите, то трябва тази неравностойност да е толкова голяма, че на практика да равнозначно на липса на престация, което в случая не е така.
По оплакването за нищожност на същата сделка, поради липса на основание е прието, че фактът, че една вещ е продадена в кратък срок, след закупуването й, не е причина за обявяване на нищожността й. В съвременния динамичен граждански оборот, възприемането на подобно твърдение като основание за прогласяване на нищожност на сделка, би било лишено от здрав разум. Същото се отнася и до твърдението, че вещите са продадени без печалба – това на първо място не представлява законово предвидено условие за установяване на нищожност и на следващо – също е свързано с личната воля на търговците. Обстоятелствата във връзка с цената, на която е извършена сделката, съответно – реализирана ли е печалба за продавача или не, нямат връзка с основанието на сделката по смисъла на чл.26, ал.2, пр.3 ЗЗД.
Не е доказано договорът да е нищожен поради противоречие със закона и по-конкретно с разпоредбата на чл.289 ТЗ, според която упражняването на право въз основа на търговска сделка е недопустимо, ако се извършва само с намерение да се увреди другата страна. Намерението за увреждане е субективен елемент и следва да бъде установен за всеки конкретен случай, каквото установяване по делото не е налице. Не е доказана и хипотезата, твърдяна от ищеца, за нарушение от страна на председателя на кооперация „Воин груп“ на чл.302 ТЗ, съгласно който длъжникът по сделката, която за него е търговска, трябва да полага грижата на добър стопанин.
Недоказани са и изложените в исковата молба твърдения за нищожност на същия договор поради заобикаляне на закона. По делото липсват доказателства, че договорът между въззивника и кооперация „Воин груп“ и последващите сделки целят забранен от закона правен резултат. Законът не запретява сделки между свързани лица и това, в контекста на недоказаната недобросъвестност на участниците в сделката, правят иска необоснован на горното основание.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните правни въпроси:
1. Може ли въз основа на обстоятелството, че пазарната цена на един недвижим имот е няколко пъти по-ниска от продажната цена, да се приеме че е налице такава нееквивалентност на престациите по договора за продажба, която на това основание да обоснове накърняване на добрите нрави по чл.26, ал.1, предложение 3 ЗЗД.
По въпросът се поддържа основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Решение № 615 от 15.10.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 1208/2009 г., ІІІ г.о., ГК и решение № 934 от 13.09.2010 г. по гр.д.№ 3657/2008 г., IV г.о., ГК са неотносимо към изхода на разглеждания спор. При това, в цитираните актове на нееквивалентността на престациите по отделните договори за продажба не е придавано значение на обстоятелство, само по себе си достатъчно да обоснове извод за нищожност на сделката, а е преценявана наред с други релевантни за правоотношението факти, които в съвкупността си са обосновали извод за нищожност поради нарушаване на основния принцип на отношенията между представител и представляван, а именно на задължението на представителя да действа в интерес на представлявания
Решение № 277 от 26.01.2015 г. гр.д. № 1962/2014, III г.о. не дава разрешение на поставения въпрос, тъй като с него е дадено тълкуване по въпроса „следва ли да се обяви за окончателен предварителен договор, който е сключен от продавач, който не е собственик на имота, предмет на договора, установено с влязло в сила решение в отношенията му с трето лице в хода на производството по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД по иск за трансформация на средства“. Посоченото решение не удостоверява и хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, доколкото при разглеждане на спора по същество е прието, че „Преценката дали нееквивалентността е значителна следва да се извърши именно при съобразяване на преследваната от страните цел, удовлетворяване на значим допустим от закона интерес.“, а в същия смисъл са и мотивите на въззивния съд /“За противоречащи на морала се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в гражданския оборот, използват се законови методи за постигане на морално укорими резултати, сочещи на непочтеност и в разрез с общоприетите критерии за добросъвестност“/.
2. Какъв трябва да бъде размерът на отклонението между продажната цена и действителната пазарна стойност на недвижим имот, при преценка за наличието на еквивалентност на престации по една сделка
3. Как следва да се преценява съотношението между данъчната оценка и действителната пазарна стойност на един недвижим имот, при преценка за наличието на еквивалентност в насрещните престации по една сделка.
На въпросите е даден отговор в практиката на ВКС ВКС по приложението на чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, обективирана с Решение № 452 от 25.06.2010 г. по гр.д.№ 4277/2008 г., на ВКС, І г.о. и Решение № 119 от 22.03.2011 г. по гр.д.№ 485/2010 г., на ВКС, І г.о. По реда на чл.290 ГПК, отговаряйки на материално правните въпроси за нищожност на договора за продажба поради противоречие с „добрите нрави” предвид неравностойността на насрещните престации, както и за характера на правното понятие „добри нрави” и неговото субективно и обективно изражение, е прието, че с чл.9 ЗЗД е прокламирана свобода на договарянето, позволяваща на двете страни да направят конкретна преценка относно потребността от насрещните престации и тяхната взаимна еквивалентност. Тя е ограничена от „добрите нрави” и от императивните правила, които при продажбата определят, че държавната такса се заплаща въз основа на данъчната оценка, дори ако договорена цена е по-ниска от нея. Това означава, че законодателят допуска продажната цена на един недвижим имот да бъде по-ниска от данъчната оценка по волята на страните. Същевременно понятието „добри нрави” предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката. ВКС е разяснил, че тази неравностойност би следвало да е такава, че практически да е сведена до липса на престация. В случаите на отклонение от пазарната стойност и заплащането на цена на имота по данъчната оценка не се налага извод за такава неравностойност на престацията, която да съставлява нарушение на „добрите нрави“ и да води до нищожност на сделката в хипотезата на чл.26, ал.1 ЗЗД. Налице е ответна парична престация, която макар да се отклонява от обичайната, не говори за такава недопустимост, която да прави самата сделка нищожна.
Предвид наличие на тълкуване по поставените въпроси в практиката на ВКС, на което съответстват изводите на въззивния съд в атакуваното решение, следва, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № III-135 от 24.11.2016 г., постановено по гр.д. № 1556 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Бургас.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: