О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№403
гр. София, 09.10.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д.№ 487 и присъединеното към него ч.гр.д. № 486 и двете по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 675 от 10.05.2016г. по гр.д. № 432/2016г. на Пловдивски окръжен съд, с което след частична отмяна на първоинстанционното решение по гр.д. № 771/2014г. на Асеновградски районен съд, като краен резултат е постановено следното: 1/ отхвърлен е иска по чл. 76 ЗН на Д. К. П., М. К. Д. и Г. К. Т. за относителна недействителност на договор за дарение от 17.07.2014г., с който Н. Й. П. дарява на внучката си Н. С. Г. 5/8 ид.ч. от недвижим имот – жилище с идентификатор 00702.508.11.6.58, в сграда № 6 в поземлен имот с идентификатор 00702.508.11 по кадастралната карта на [населено място]; 2/ отменен е на основание чл. 537, ал.2 ГПК издадения на 19.08.2014г. в полза на Н. Й. П. констативен нотариален акт за собственост на 3/8 ид.ч. от горепосочения недвижим имот; 3/ допусната е съдебна делба между Д. К. П., М. К. Д., Г. К. Т. и Н. С. Г. на посочения недвижим имот при квоти: по 1/8 ид.ч. за първите трима и 5/8 ид.ч. за Н. Г. ; 4/ отхвърлен е иска за делба на имота по отношение на С. А. М., Й. А. К., П. С. М., С. К. М. и А. К. С..
Касационната жалба е подадена от Н. С. Г.. Тя е насочена срещу отмяната на констативния нотариален акт и допускането делба на имота. Твърди се, че решението е недопустимо, а и неправилно. Липсва главен иск, който да обуслови отмяната на констативния нотариален акт. Искът за делба, с който се търси прекратяване на съсобственост, не е иск за защита на накърнено право на собственост. С оглед на това предявеният иск по чл. 537, ал.2 ГПК в случая е самостоятелен, а такъв е недопустим. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване отново се поддържа недопустимост на решението и е формулиран въпроса: при предявен иск за делба може ли да бъде уважено искане за отмяна на констативен нотариален акт по чл. 537, ал.2 ГПК и явява ли се искът за делба обуславящ за произнасянето по чл. 537, ал.2 ГПК. Според касатора по въпроса е налице противоречие с Тълкувателно решение № 3/2012г. на ОСГК и решаването му ще допринесе за уеднаквяване на практиката и точното прилагане на закона.
Подадена е насрещна касационна жалба от Д. К. П., М. К. Д. и Г. К. Т.. Тя е насочена срещу отхвърлянето на иска им по чл. 76 ЗН в частта му за 1/8 ид.ч. от имота, както и срещу отхвърлянето на иска за делба спрямо лицата С. А. М., Й. А. К., П. С. М., С. К. М. и А. К. С.. За обосноваване достъпа до касационно обжалване се поставя правния въпрос дали продажбата на наследство е винаги възмездна сделка и прилагат ли се последиците на този правен институт когато е извършено безвъзмездно разпореждане /дарение/ с цялото имущество на наследодателя. Посочена е задължителна практика, на която обжалваният акт противоречи.
Жалбоподателите взаимно са оспорили жалбите си.
Ответниците С. А. М., Й. А. К., П. С. М., С. К. М. и А. К. С. не са представили писмени отговори.
Към настоящето производство е присъединено това по ч.гр.д. № 486/2017г. То е образувано по частна жалба на Д. К. П., М. К. Д. и Г. К. Т. срещу решението на Пловдивски окръжен съд от 29.07.2016г., имащо характер на определение, с което по реда на чл. 247 ГПК е отстранена очевидна фактическа грешка в имената на страните в решението относно разноските, както и по реда на чл. 248 ГПК частните жалбоподатели са осъдени да заплатят на насрещните страни разноски по делото. Поддържа се, че това решение е нищожно, тъй като е постановено от съдебен състав, различен от този, който е постановил решението по съществото на спора.
Ответниците по частната жалба Н. Г. и С. М. я оспорват. Останалите ответници не са взели становище.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, а насрещната касационна жалба в срока по чл. 287, ал.2 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и са допустими.
Производството е по иск за делба, съединен с иск по чл. 76 ЗН и с искане по чл. 537, ал.2 ГПК за отмяна на констативен нотариален акт за собственост за разликата над притежаваната от сънаследника част от имота.
Делбеният имот е бил собственост на наследодателя К. Д. П. – придобит е от него на възмездно основание по време на брака му с Н. Й. П.. Наследници на К. П. са съпруга Н. П. и три деца – ищците по делото. С договор за дарение от 17.07.2014г. Н. П. е дарила на внучка си Н. С. Г. 5/8 ид.ч. от имота. С констативен нотариален акт, издаден въз основа на обстоятелствена проверка от 19.08.2014г. Н. П. е призната за собственик по давност на останалите 3/8 ид.ч. от имота и с договор от същата дата ги е продала отново на внучка си Н. Г.. Н. П. е починала през 2015г. и нейни наследници са ответниците С. А. М., Й. А. К., П. С. М., С. К. М. и А. К. С..
По иска по чл. 76 ЗН съдът е приел, че Н. П. е притежавала 4/8 ид.ч. от имота на лично основание, като дял от прекратената съпружеска имуществена общност и прехвърлянето на такава идеална част не представлява акт на разпореждане с наследствено имущество по смисъла на чл. 76 ЗН. Що се отнася до останалата 1/8 ид.ч., която е обект на прехвърителната сделка, съдът е счел, че Н. П. е извършила разпореждане с цялото имущество, оставено й от наследодателя, тъй като делбеният имот изчерпва наследството, така че е налице акт на разпореждане по чл. 212 ЗЗД, който е извън обхвата на чл. 76 ЗН.
По отношение на 3/8 ид.ч., за които преживялата съпруга се е снабдила с нотариален акт за собственост по давност, съдът е отрекъл тя да е осъществявала фактическа власт върху целия имот с намерение за своене, което да е демонстрирала пред останалите съсобственици. Поради това е приел, че тя не е придобила собствеността върху тези 3/8 ид.ч. по давност и е постановил отмяна на издадения констативен нотариален акт за посочените идеални части. Посочил е, че в рамките на производството по делба при установяване дяловете в съсобствеността, може да бъде приложена последицата на чл. 537, ал.2 ГПК, ако се установи, че съсобственикът не притежава дяловете, за които се е снабдил с констативен нотариален акт.
В резултат на тези изводи е допусната делба на имота между ищците – деца на наследодателя с квоти 1/8 за всеки от тях и ответницата Н. Г. с квота 5/8 ид.ч., като правоприемник на правата на преживялата съпруга Н. П.. По отношение на наследниците на Н. П. искът е отхвърлен.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по касационната жалба на Н. С. Г. съдът намира, че такива не са налице.
Единственият правен въпрос, повдигнат от касатора е за възможността в производство по съдебна делба да бъде постановена отмяна на констативен нотариален акт на основание чл. 537, ал.2 ГПК, без да е предявен конкретен иск за защита правото на собственост, чиято последица би могла да бъде отмяната на констативния нотариален акт. Поддържа се противоречие с Тълкувателно решение № 3/2012г. на ОСГК, както и значение на въпроса за уеднаквяване на практиката и точното прилагане на закона.
Безспорно е в практиката и е посочено в мотивите на Тълкувателно решение № 3/2012г. на ОСГК, че отмяната на констативния нотариален акт на това основание чл. 537, ал.2 ГПК винаги е последица от постановяването на съдебно решение, с което със сила на пресъдено нещо се признават права върху имота на лице, различно от посоченото в нотариалния акт. След като по исков път е установено, че титулярът на нотариалния акт не е носител на признатите с акта права, то последицата е отмяна на издадения констативен нотариален акт. Производството по съдебна делба е исково производство, в рамките на което се установяват носителите на правото на собственост върху имота и обема на техните права. Решението по допускане на делбата се ползва със сила на пресъдено нещо по въпросите кой е съсобствения имот, кои са неговите съсобственици и какви по размер са техните права в съсобствеността. Затова, ако съсобственик се е снабдил с констативен нотариален акт за права, по-големи от признатите му с решението по допускане на делбата, то отмяната на констативния нотариален акт се явява последица от разрешения в делбеното производство спор за размера на квотите в съсобствеността. По този въпрос съдебната практика няма колебания. Изрично в този смисъл е Решение № 167 от 24.06.2013г. по гр.д. № 1889/2012г. на І г.о.
Представената от касатора практика не разглежда подобни случаи, а изтъква, че отмяната на констативния нотариален акт не може да се извършва в самостоятелно производство, а винаги е резултат от разрешен спор относно удостовереното в акта право. Както бе посочено по-горе, това условие в случая е налице.
Въз основа на изложеното следва да се откаже допускане на касационно обжалване по касационната жалба на Н. С. Г..
При това положение на основание чл. 287, ал.4 ГПК насрещната касационна жалба няма да бъде разглеждана.
По частната жалба. С обжалвания акт от 29.07.2016г. съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка на решението в частта за разноските, която поправка касае имената на две от страните, както и е изменил решението в частта за разноските – осъдил е ищците Д. П., М. Д. и Г. Т. да заплатят на ответницата Н. Г. разноски в размер на 953,56лв., а на С. М. – 400 лв.
В частната жалба не са изтъкнати никакви конкретни основания за неправилност на определението или за недължимост на разноските. Единственият релевиран довод е за нищожност на съдебния акт като постановен от съдебен състав, различен от състава, пред който е проведено последното открито заседание от 05.04.2016г., в което е даден ход на устните състезания. Д. е неоснователен. Предмет на обжалване е не решението по съществото на спора № 675 от 10.05.2016г., което е постановено от състава, пред когото е проведено откритото съдебно заседание на 05.04.2016г., а Решение № 1132 от 29.07.2016г., постановено в производство по чл. 247 и 248 ГПК в закрито заседание. Разпоредбата на чл.235, ал.1 ГПК изисква решението да бъде постановено от съдебния състав, пред когото е завършено разглеждането на делото. Това изискване се отнася за решенията по същество. Относно производството по поправка на очевидна фактическа грешка /чл. 247 ГПК/ законът предвижда по принцип закрито заседание и насрочване на открито такова само, ако съдът намери за необходимо. Производството по чл. 248 ГПК по правило се развива без провеждане на открито заседание. С оглед на това не съществува задължение актове за поправка на очевидна фактическа грешка и за изменение на решението в частта за разноските да са постановени от същия състав, който е постановил решението по делото. Предвид изложеното обжалваното решение на Пловдивски окръжен съд не е постановено от незаконен състав и не е нищожно по тази причина. Поради липса на наведени оплаквания за неправилност, то частната жалба следва да се остави без уважение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 675 от 10.05.2016г. по гр.д. № 432/2016г. на Пловдивски окръжен съд.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1132 от 29.07.2016г. по гр.д. № 432/2015г. на Пловдивски окръжен съд, имащо характер на определение, с което на основание чл. 247 и 248 ГПК е поправена очевидна фактическа грешка в решението от 10.05.2016г. в частта за разноските и е изменено същото решение в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: