О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№463
Гр.С., 17.12.2014год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на втори декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия В. гр.д.№ 6798 по описа на ВКС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Р. С. срещу Решение № 214 от 08.05.2014 г. по гр.д.№ 527/13 г. на Софийския окръжен съд, в частта, с която е потвърдено първоинстанционното Решение № 220 от 28.12.2012 г. по гр.д.№ 349/06 г. на Пирдопския районен съд, с което на основание чл.288, ал.3 ГПК /отм./ в полза на съделителя В. Р. З. е поставен в дял допуснатият до делба недвижим имот- УПИ І- 1109 от кв.76 по плана на [населено място] на площ от 452 кв.м. заедно с построените в него двуетажна паянтова жилищна сграда, стопанска сграда и паянтова сграда, като е отхвърлена претенцията на касаторката за възлагане на имота; осъдена е на М. Р. С. на основание чл.286 ГПК /отм./ да заплати на В. Р. З. сумата 1 153,94 лв., от които 495,31 лв. необходими разноски и 658,63 лв. подобрения в делбения имот. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на така постановеното въззивно решение поради нарушаване на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като се моли за неговото отменяване и постановяване на касационно решение по същество, с което процесният имот бъде поставен в дял на касаторката и бъде отхвърлена предявената срещу нея претенция по сметки.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа, че от обуславящо значение за изхода на спора са три правни въпроса, уточнени и конкретизирани от касационния съд съобразно задължителните постановки на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/09 г., ОСГТК на ВКС, а именно:
– Намира ли приложение разпоредбата на чл.226 ГПК в хипотезата, при която идеална част от делбения имот е прехвърлена след влизане в сила на решението по допускане на делбата. Въпросът е поставен с оглед на възприетото от въззивния съд, че доколкото част от първоначалните съделители са се разпоредили със собствените си идеални части от процесния имот в полза на В. З. и М. С. след допускане на делбата, същата следва да бъде извършена само между приобретателите, като се изключат съделителите, които са прехвърлили правата си в съсобствеността. По въпрос се поддържа, че е налице предвиденото в чл.280, ал.1, т.1 ГПК основание за допускане на касационното обжалване предвид несъобразяването на обжалваното въззивно решение със задължителните указания на т.3 от ТР № 3/ 19.12.2013 г. по т.д.№ 3/ 2013 г. на ОСГК на ВКС.
– Допустимо ли е възлагане на делбения имот в полза на съделител, който е придобил правата си в общността не само по наследяване, но и по силата на сделки с други сънаследници. В тази връзка се твърди, че като е възложил процесния имот на съделителя В. З., въззивният съд се е произнесъл в противоречие с постановките на т.9 от ТР № 1/ 19.05.2004 г. по гр.д.№ 1/ 2004 г. на ОСГК на ВКС, според което при съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт, възлагането по чл.288, ал.3 ГПК /отм./ е недопустимо- основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
– Основателна ли е претенция за присъждане на подобрения, за които липсват строителни книжа. Въпросът е поставен с оглед възприетото в мотивите на въззивното решение, че по естеството си извършените от съделителя З. подобрения, представляващи ремонтни работи, не изискват даване на строително разрешение. По отношение на този въпрос касаторката не развива съображения за приложимост на никоя от регламентираните в чл.280, ал.1 ГПК алтернативни основания за допускане на касационното обжалване.
Ответниците по касация не са депозирали отговори в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че искането на касатора за допускане на касационното обжалване е неоснователно, тъй като не са налице предвидените в чл.280, ал.1 ГПК основания за ангажиране на правораздавателната компетентност на настоящата касационна инстанция по спора. Допускането на касационното обжалване на въззивното решение на Софийския окръжен съд на релевираното от касатора основание е обусловено от формиране на положителен извод, според който посочените правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК са от обуславящо значение за изхода на конкретното дело, като при това същите следва да са разрешени в отклонение от задължителната практика на ВС или ВКС, респ. в противоречие с друго влязло в сила съдебно решение, или произнасянето на касационния съд по тях да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице.
По първия поставен от касатора процесуалноправен въпрос обжалваното въззивно решение не се намира в противоречие с постановките на ТР № 3/ 19.12.2013 г. по т.д.№ 3/ 2013 г. на ОСГК на ВКС, според което при извършено разпореждане със спорното право от съсобственик /съделител/ в полза на друго лице в хода на делбеното производство във фазата по допускане на делбата, се прилагат разпоредбите на чл.226 ГПК /чл.121 ГПК-отм./, като след влизане в сила на решението по допускане на делбата във фазата по извършването приобретателят участва чрез своя процесуален субституент /прехвърлителя/, ако не изрази воля да встъпи в процеса като подпомагаща страна, и ще бъде обвързан от решението по извършване на делбата независимо от това дали е встъпил в производството, заместил е прехвърлителя или е участвал в производството чрез своя процесуален субституент. В конкретния случай в производството по извършване на делбата са участвали всички сънаследници, вкл. тези, които след първата фаза на делбеното производство са се разпоредили със собствените си идеални части от процесния имот в полза на В. З. и М. С.. Отделно от това, З. участва в делбеното производство на самостоятелно основание в качеството си на наследник по закон на общия наследодател Р. Д. З., и следователно легитимацията му да претендира възлагане на делбения имот на основание чл.288, ал.3 ГПК /отм./ не произтича от придобитите в хода на делбения процес идеални части на други сънаследници. В този смисъл поставеният правен въпрос изобщо не е обуславящ за начина на извършване на делбата, тъй като възлагането на делбения имот не е предпоставено от приложимостта на чл.121 ГПК /отм./ по отношение правата на съделителя, комуто е възложен имота. Накрая, необходимо е да се посочи също така, че касаторката поначало не разполага с правен интерес да релевира оплакване за нарушаване разпоредбата на чл.121 ГПК /отм./ при извършване на делбата, доколкото такова нарушение не рефлектира върху собствената й правна сфера, а има отношение към правото на участие в процеса на трети лица- сънаследниците, които са прехвърлили идеалните си части на съделителя В. З., при което процесуалният закон не допуска предявяване от свое име на чужди права пред съд /чл.26, ал.2 ГПК/, още повече, че самата М. С. се намира в напълно идентично положение като приобретател на идеални части от делбения имот по силата на сключени договори с останалите сънаследници след допускане на делбата.
По втория поставен от касаторката правен въпрос също не е налице релевираното основание за допускане на касацията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Действително, според т.9 от ТР № 1/ 19.05.2004 г. по гр.д.№ 1/ 2004 г. на ОСГК на ВКС, при съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт, възлагането по чл.288, ал.3 ГПК /отм./ е недопустимо. Както обаче е възприето в задължителната съдебна практика, постановена по реда на чл.290 ГПК, това правило не намира приложение в хипотезата, при която след смъртта на наследодателя неговите наследници са извършили разпоредителни сделки помежду си, в резултат на което е възникнала имуществена общност само между някои от тях. Имотът е запазил наследствения си характер и в съсобствеността не участват чужди на наследството трети лица, поради което съобразно духа на закона е същиятт да остане в патримониума на един от тези наследници, поискал възлагане по реда на чл.288, ал.3 ГПК /отм./- Решение № 148 от 07.04.2010 г. по гр.д.№ 437/09 г. на І г.о. Доколкото съделителят З. е придобил идеални части от делбения имоти именно по силата на сделки с други участници в наследствената имуществена общност, следва да се приеме, че решението на въззивния съд е съобразено със задължителната съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и няма основание за допускането на касационното обжалване.
По отношение на третия поставен правен въпрос, свързан с въпроса, подлежат ли на присъждане като подобрения разноските за ремонтни работи, за които не са налице строителни книжа, касацията не следва да бъде допускана, доколкото касаторката не е посочила е представила влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по въпроса /т.3 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС/, респ. не е обосновала необходимост от произнасяне на ВКС по този въпрос с оглед осигуряване на точното обаче прилагане на закона и развитието на правото. Такава необходимост поначало и не е налице предвид наличието на задължителна съдебна практика по въпроса- според ПП № 6/ 27.12.1974 г., подлежащите на премахване незаконни строежи не се заплащат, освен ако собственикът на имота желае да ги запази, като при определяне стойността им в такъв случай се държи сметка за евентуалното им премахване. Обжалваното въззивно решение не се намира в противоречие с тези задължителни постановки, доколкото въззивният съд не е формирал извод, според който незаконно извършени строителни работи подлежат на присъждане като подобрения, а напротив- че няма пречка да се уважи претенцията за подобрения на съделителя З., тъй като извършените от него ремонтни работи не изискват строително разрешение, като се е позовал на представено по делото като доказателство писмо от [община] в този смисъл.
Предвид изложените съображения, не са налице предпоставките на процесуалния закон за допускане касационното обжалване на въззивното решение на Софийския окръжен съд по извършване на делбата.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 214 от 08.05.2014 г. по гр.д.№ 527/13 г. на Софийския окръжен съд, по касационната жалба на М. Р. С..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: