О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№85
Гр. С., 10.05.2016год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на седми април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.д. № 1383 по описа на ВКС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.307 ГПК.
Образувано е по молба на А. Б. М. за отмяна на влязлото в сила Решение № 32 от 07.01.2015 г. по гр. д. № 2325/2014 г. на Софийския апелативен съд. С това въззивно решение е потвърдено Решение № 2837 от 24.04.2014 г. на Софийския градски съд по гр. д. № 5921/2012 г., с което е отхвърлен предявеният от молителката против И. Г. Ж. частичен иск с правна квалификация чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата 274 250 евро /част от пълния претендиран размер от 1 099 250 евро/, представляваща неустойка за неизпълнение на задължение по предварителен договор за продажба на недвижим имот, сключен на 06.12.2006 г. между А. Б. М. и И. Г. Ж..
Молителката заявява,че иска отмяна на влязлото в сила въззивно решение на основанията, предвидени в чл.303, ал.1, т.2, т.4 и т.5 ГПК. Наличието на предвиденото в чл.303, ал.1, т.2 ГПК основание за отмяна се обосновава с твърдението, че по отношение на част от членовете на съдебния състав на Софийския апелативен съд- съдиите Ц. Л. и Н. С., е било налице основание за отвод по смисъла на чл.22, ал.1, т.6 ГПК предвид участието им в разглеждане на други дела между същите страни, като заедно с това се поддържа, че не са налице основания за заменяне на първоначално определения член на състава съдия В. З. със съдия Н. С.. Приложението на чл.303, ал.1, т.4 ГПК е обосновано с твърдението за противоречие между първоинстанционното Решение № 2837 от 24.04.2014 г. на Софийския градски съд по гр. д. № 5921/2012 г. и постановеното по същото дело въззивно Решение № 32 от 07.01.2015 г. по гр. д. № 2325/2014 г. на Софийския апелативен съд, като се твърди, че въззивното решение е неправилно като постановено в нарушение на приложимия материален закон /чл.111, б.”б” ЗЗД/, и на това основание се иска отмяната му и постановяване на решение по съществото на спора, с което в полза на молителката бъде присъдена сумата от 78 650 евро, евентуално- връщане на делото за ново разглеждане на надлежния съд. Искането за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК е мотивирано с твърдението, че правото на участие на молителката в производството пред първата и въззивната инстанция е било нарушено предвид незаконосъобразния отказ на съда да й предостави правна помощ под формата на процесуално представителство.
Ответницата по молбата – И. Г. Ж. е депозирала отговор в срока по чл.306, ал.3 ГПК, с който оспорва същата като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира подадената молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение за НЕДОПУСТИМА.
Допустимостта на извънинстанционното производство за отмяна на влязло в сила съдебно решение е предпоставено от релевиране от страна на молителя на надлежни фактически твърдения за наличие на предвидените в чл.303, ал.1 ГПК основания, с които процесуалният закон свързва този правен резултат. Тези твърдения очертават предмета на производството и определят обсега на правораздавателната дейност, осъществявана от ВКС в това производство. Следователно, при липса на изложение на обстоятелства, при чието наличие би било налице предвидено в закона основание за отмяна, молбата се явява недопустима и не ангажира компетентността на съда /определение № 220 от 15.12.2009г. по гр.дело № 1900/2009г. на ВКС, ІV г.о., определение № 196 от 21.05.2012г. по гр.дело № 298/2012г. на ВКС, ІІ г.о., определение № 393 от 28.09.2012г. по гр.дело № 990/2012г. на ВКС, ІV г.о., определение № 435 от 5.12.2012г. по гр.дело № 828/2012г. на ВКС, ІІ г.о. и др./. В този смисъл са и задължителните указания на т.16 от ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. по т.д.№ 4/13 г. на ОСГТК, според които преценката дали в исковата молба по чл.424 ГПК се твърдят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства /аналогични на уреденото в чл.303, ал.1, т.1 ГПК основание за отмяна на влязло в сила решение/, които дават основание за преразглеждане на въпроса за дължимостта на вземането, е от обуславящо значение за допустимостта на иска, а не за неговата основателност. Това е така, тъй като при липса на твърдения за факти, при наличие на които биха настъпили целените от ищеца правни последици, последният няма интерес да инициира производство, насочено към предизвикване на същите- в противен случай процесуалните действия по установяване на твърдяните от ищеца факти биха били лишени от смисъл, тъй като тези факти няма да са относими към преценката за дължимост на вземането, респ. няма да са основание за преодоляване на преклудиращия ефект на влязлата в сила заповед за изпълнение. Тези съображения са изцяло относими и към производството по Глава 24 ГПК, което на общо основание би било лишено от смисъл, а следователно- и от признат от закона интерес като предпоставка за неговата допустимост, ако молителят не се позовава на факти, които да бъдат подведени под някое от изрично и изчерпателно уредените основания за отмяна на влезли в сила съдебни решения.
В конкретния случай такива твърдения липсват. По същество малителката релевира оплаквания за неправилност на въззивното решение на Софийския апелативен съд поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушаване на материалния закон, които биха били релевантни в производство за проверка на правилността на акта по реда на инстанционния контрол, но не покриват фактическия състав на основанията за отмяна по чл.303, ал.1 ГПК. Съгласно чл.303, ал.1, т.2 ГПК основание за отмяна е налице, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху което е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член на състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. Във всяка от посочените хипотези източник на неправилността на влязлото в сила решение е извършено престъпление, установено по надлежния ред- с влязла в сила присъда на наказателния съд или с решение но гражданския съд по чл.124, ал.5 ГПК, когато наказателното преследване не може да бъде реализирано. В конкретния случай молителката не твърди престъпно действие на членове на състава на съда, още по-малко такова, което да е установено по така предвидените в закона способи. В молбата не са релевирани надлежни твърдения за наличието и на соченото основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.4 ГПК, а именно между същите страни, за същото искане и на същото основание да са постановени две противоречащи си едно на друго решения. Твърди се, че са налице „недопустими противоречия” между съдебните решения постановени в първоинстанционното и въззивното производство по същото дело. В тази хипотеза липсва друго влязло в сила решение, извън атакуваното, с което да е разрешен същия правен спор между страните. Изложени са общи оплаквания относно неправилността на решението, чиято отмяна се иска, поради противоречие с материалния закон, но същите не могат да бъдат основание за неговата отмяна. Не са формулирани надлежни твърдения за наличието и на последното сочено в молбата основание за отмяна- това по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Законосъобразността на отказа за предоставяне на правна помощ се проверява не по реда на отмяната, а по пътя на обжалването, което е уредено с изричната разпоредба на чл.95, ал.5 ГПК във връзка с чл.25, ал.1, изр.2 от Закона за правната помощ. В случая отказът на първоинстанционния съд да предостави правна помощ на молителката е бил обжалван от последната, като с Определение № 2057 от 18.09.2012 г. по ч.гр.д.№ 2749/12 г. на САС първоинстанционното определение е потвърдено като законосъобразно.
С оглед изложеното и предвид липсата на точни и конкретно формулирани твърдения за наличието на сочените от молителката основания за отмяна по чл.303, ал.1, т.2, т.4 и т.5 ГПК, молбата за отмяна се явява недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на А. Б. М. за отмяна на влязлото в сила Решение № 32 от 07.01.2015 г. по гр.д. № 2325/2014 г. на Софийския апелативен съд.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в 1-седмичен срок от връчването му на молителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: