Р Е Ш Е Н И Е
№29
гр. София, 20.04.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седми март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
при участието на секретаря Зоя Якимова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева т. д.№ 50369 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Обжалвано е решение № 283 от 11.11.2015 г. по в.т.д. № 400/2015г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение, с което е потвърдено решение № 293 от 17.04.2015г. по т.д. № 402/2014г. на Варненски окръжен съд за отхвърляне на предявения от [фирма], ЕИК[ЕИК], срещу [фирма], ЕИК[ЕИК], иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 327 ТЗ за заплащане на сумата 30 893,18лв., представляваща дължим остатък от цена за изкупуване на електрическа енергия по фактура № 000021/30.06.2012г. на обща стойност 122 161,42лв., издадена въз основа на сключен договор № 202 от 17.04.2012г. за изкупуване на електрическа енергия от възобновяем енергиен източник.
Касационната жалба е подадена от ищеца [фирма], ЕИК[ЕИК] чрез пълномощника адв. Т. и съдържа оплаквания за необоснованост и нарушения на материалния закон, довели до постановяване на неправилен акт. Твърди се, че решението на ДКЕВР за определяне на временни цени е отменено от Върховния административен съд като незаконосъобразно и отмяната има обратно действие, включително по отношение на касатора, на основание чл. 177, ал.1, изр. 2 АПК. Решаващият съд не е отчел, че допуснатото по закон предварително изпълнение на Решение № Ц-33 се заличава от правната действителност с отмяната на решението и следователно не е възникнала предпоставката за заплащане на временна цена за достъп, при положение, че няма административен акт, който да я определя. На следващо място се поддържа, че дефиницията за достъп по §1, т.15 ДР ЗЕ няма отношение към обосноваване нормативния характер на задължението за заплащане цена за достъп, както и че Правилата за търговия с електрическа енергия не съдържат задължение за плащане на цена за достъп върху произведена енергия. Цената за достъп е най-същественият елемент от правоотношението и след като е предвидено определянето й с решение на ДКЕВР, то е налице смесен фактически състав. При липса на определена цена задължение не би могло да съществува, а преминаването на блага без основание води до неоснователно обогатяване.
Ответникът по жалбата [фирма] представя мотивиран отговор за неоснователност на жалбата; същата теза развива и в съдебно заседание.
С определение № 417 от 23.11.2016г. е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за действието във времето на отмяната на решението на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до електропреносната мрежа, извършена с решението на Върховния административен съд, както и за последиците от тази отмяна спрямо правоотношенията между ползвателите на преносната мрежа и мрежовия оператор.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:
За да постанови обжалваното решение Варненски апелативен съд е установил, че ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяеми източници по смисъла на ЗЕВИ – притежава фотоволтаична централа, която е присъединена към електроразпределителната мрежа на [фирма] с договор от 19.03.2011г. На 17.04.2012г. е сключен договор за изкупуване на произведената електрическа енергия с [фирма], според който за изкупената електроенергия се заплаща по определена от ДКЕВР преференциална цена.
С решение № Ц-33 от 14.09.2012г. на ДКЕВР на основание чл. 32, ал.4, чл. 30, ал.1, т.13 и чл. 21, ал.1,т.8 от Закона за енергетиката във вр. с §197, ал.2 ЗИД ЗЕ са определени временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежа, които да бъдат заплащани от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници. Въз основа на тези цени [фирма] е издал на ищеца фактури за цена за достъп. Тези задължения са прихванати с насрещни задължения за [фирма] за заплащане на произведената електрическа енергия, за което е подписан тристранен протокол от 08.07.2013г. Според това споразумение [фирма] дължи на [фирма] 30 893,18лв. за достъп, а [фирма] дължи на [фирма] 122 161,42лв. цена на продадената енергия, при което задължението за цена за достъп е цедирано от [фирма] на [фирма] с уведомяване на длъжника. Между насрещните вземания е извършено прихващане и вследствие погасяването до размера на по-малкото от тях, е останало задължение от 91 268,24лв., което е платено на ищеца.
Решението на ДКЕВР № Ц-33 от 14.09.2012г. е отменено с влезли в сила решения на Върховния административен съд. С последващо решение № Ц-6/13.03.2014г. на ДКЕВР са определени окончателни цени на услугата, които за използваната от производителите мрежова услуга на [фирма] са фиксирани в нулеви стойности.
При тези обстоятелства и съобразявайки специфичната нормативна уредба, по-конкретно определянето на правоотношението по достъп до енергопреносната мрежа като възмездно съгласно §1,т.15 ДР на ЗЕ, съдът е приел, че отменянето на временните цени по пътя на съдебния контрол не трансформира дефинираното възмездно правоотношение в безвъзмездно такова. С административния акт на регулаторния орган се определя единствено цената на услугата, но не и основанието за плащане, поради това с отмяната му основанието на извършените престации не отпада. Договорното правоотношение между страните продължава да съществува; в полза на ищеца е осигурен достъп до мрежата, а ползването на електроразпределителната мрежа е възмездно. Въз основа на това е заключено, че цедираните вземания са съществували и извършеното с тях прихващане е валидно и е произвело погасителен ефект.
Наред с това са изложени съображения във връзка с предвидения в чл.32, ал.4 ЗЕ ред за компенсаторни мерки и взетото от ДКЕВР Решение № КМ-1/13.03.2014г., което би следвало да се приложи спрямо ищеца.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК поради констатирано противоречие с практика по чл. 290 ГПК по въпроса за действието във времето на отмяната на решението на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до електропреносната мрежа, извършена с решение на Върховния административен съд, и последиците от тази отмяна за правоотношенията между ползвателите на преносната мрежа и мрежовия оператор. По тези въпроси е формирана практика на ВКС по чл.290 ГПК – решение № 212/23.12.2015г. по т.д. № 2956/2014 г. на І т.о., решение № 155 от 11.01.2016г. по т.д. № 2611/2014 г. на ІІ т.о., решение № 157 от 11.01.2016г. по т.д. № 3018/2014г. на ІІ т.о., решение №7/26.04.2016г. по т.д. № 3196/2014г. на ІІ т.о., решение № 28 от 28.04.2016г. по т.д. № 353/2015г. на ІІ т.о. и др. В нея неотклонно се приема, че отмяната на незаконосъобразно издаден от ДКЕВР индивидуален административен акт, извършена с влязлото в сила решение на ВАС, има обратно действие и отменя последиците от решението на ДКЕВР /сякаш такъв акт не е приеман/. Р. орган е оправомощен да вземе подходящи мерки за компенсация при отклонение на окончателните цени за достъп от временните, но не и при съдебна отмяна на решението от ДКЕВР, с което тези временни цени са били определени.
Предвид посочената практика, която се възприема и от настоящия състав, то обжалваното решение се явява неправилно поради нарушение на материалния закон.
В случая е установено, че между ищеца като производител на електрическа енергия от фотоволтаична електрическа централа и [фирма] е сключен договор за изкупуване на произведената електроенергия. Договор за пренос с оператора на преносната мрежа, какъвто изисква чл.30 ЗЕВИ, чл. 84, ал.2 ЗЕ и §197, ал.1 ПЗР ЗИД ЗЕ, не е бил сключен и в тази хипотеза съгласно §197, ал.2 ПЗР ЗЕ условията за достъп се определят от ДКЕВР /сега КЕВР/, което е станало с решението № Ц-33 от 14.09.2012г. за определяне на временни цени за достъп. Отношенията между страните са уреждани въз основа на тези цени, включително със съставения на 08.07.2013г. тристранен протокол между ищеца, ответника и Енерго-Про продажби” АД са прихванати взаимни задължения – между цената за произведената и закупена ел. енергия и цената за достъп до електропреносната мрежа, като е прието, че [фирма] дължи 30 893, 18 лв. на [фирма] като цена за достъп, което вземане се прехвърля на [фирма] и с него се извършва прихващане срещу дължимата на [фирма] цена на произведена ел.енергия. Проблемът в отношенията на страните е възникнал с отмяната на решението на ДКЕВР по пътя на обжалването му пред Върховния административен съд поради обратното действие на тази отмяна. Следва да се приеме, че с отмяната като незаконосъобразно на решението на ДКЕВР за определяне цената за достъп до електропреносната мрежа, то с обратна сила отпада основанието, на което ищецът дължи, съответно ответникът има право да получи, цената за достъп, изчислена на 30 893, 18 лв. При липса на определена по предвидения нормативен ред цена, няма как да бъде определен размера на задължението, независимо, че правоотношението по предоставяне на достъп поначало е предвидено като възмездно. При това положение задължение на [фирма] в посочения в тристранното споразумение размер от 30 893,18лв. не съществува и с него не може да бъде извършена нито цесия, нито прихващане. Тук следва да се вземе предвид и т.12 от тристранното споразумение, според която всички изявления на [фирма] относно съществуването, дължимостта и изискуемостта на 30 893,18лв. такса за достъп на ВЕИ, са направени под условие и са в зависимост от окончателното решение на съда относно законния характер на начисляването на тази сума. В случая, след като по пътя на обжалването и отмяната на административния акт е призната незаконосъобразността на определената временна цена за достъп, то и извършеното от ищеца признание, че съществува такова задължение в посочения размер, губи значението си. Горното обуславя основателност на предявената претенция за заплащане на тази сума, представляваща част от цената на произведената и продадена от ищеца електроенергия, която е била приета за погасена чрез прихващане, без да са налице законовите изисквания за извършване на такова. Както се изясни по-горе, сумата 30 893,18лв. не може да бъде прихваната поради несъществуване на насрещно вземане, с което да се компенсира и тя остава дължима на ищеца като цена на произведена от него и продадена на ответника електроенергия.
Изложените от въззивния съд разсъждения, че отмяната на временните цени не може да трансформира дефинираното по нормативен път възмездно правоотношение в безвъзмездно, тъй като облигационното правоотношение продължава да съществува, не държат сметка на спецификата на отношенията и най-вече на това, че цената за достъп е обект на административно регулиране. Неотносими са и развитите съображения за възможностите ищецът да бъде компенсиран чрез други прави способи. В случая от съществено значение е, че цената на достъпа до електропреносната система се определя по административен ред и актът за определянето й е отменен. По този начин, макар и да е дефинитивно възмезден, достъпът остава без фиксирана цена. Показателно за тази възможност – да съществува цена за достъп 0,00лв. е следващото решение на ДКЕВР Ц-6/13.03.2014г., с което окончателните цени са определени с нулева стойност. Явно е, че услугата достъп е предоставена на ищеца, предоставя му се и понастоящем, а причините цената да е с нулева стойност са изложени в мотивите към решението на ДКЕВР.
При тези изводи обжалваният акт, с който искът е отхвърлен, подлежи на отмяна. Следва да се постанови ново решение, с което да се уважи претенцията на ищеца за исковата сума 30 893,18 лв. със законната лихва от завеждане на иска.
След приключване на устните състезания, на 29.03.2017г. е постъпила молба от ответника [фирма], с която заявява, че след съдебното заседание е предприел действия по доброволно плащане на задължението към касатора и представя преводно нареждане от 22.03.2017г. за сумата 39 184,47лв., както и писмо до касатора, съдържащо уточнение, че заплатената сума включва 30 893,18 лв. главница и 8 291,29лв. законна лихва от завеждане на делото до датата на плащане; заявено е, че съдебни разноски ще бъдат платени след присъждането им от съда. Доколкото плащането е извършено след приключване на устните състезания по делото, същото не може да бъде взето предвид при постановяване на съдебния акт съгласно чл. 235, ал.3 ГПК. Извършеното плащане следва да бъде съобразено от съда при евентуално предприемане на действия от страна на ищеца за принудително изпълнение на настоящето решение.
При този изход на спора ищецът има право да получи сторените разноски за водене на делото в три инстанции, които съгласно приложения списък са: 2895,72лв. за първата инстанция, 2217,86лв. за въззивната и 2248лв. за касационната инстанция или общо 7362лв. Направеното от ответната страна възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което възлиза на 1600лв. за инстанция, е неоснователно. Спорът е достатъчно обременителен от фактическа и правна страна, а и минималното дължимо адвокатско възнаграждение е 1460лв., така че превишението е несъществено.
Воден от горното и на основание чл. 293, ал.2 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 283 от 11.11.2015 г. по в.т.д. № 400/2015г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение, и вместо него постановява:
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], на основание чл. 79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 327 ТЗ да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], сумата 30 893,18 /тридесет хиляди осемстотин деветдесет и три цяло и осемнадесет стотни/ лв., представляваща остатък от цена за изкупуване на електрическа енергия по фактура № 000021/30.06.2012г. на обща стойност 122 161,42лв., издадена въз основа на сключен договор № 202 от 17.04.2012г. за изкупуване на електрическа енергия от възобновяем енергиен източник, заедно със законната лихва от завеждане на делото – 01.08.2014г. до окончателното изплащане, както и сумата 7362/седем хиляди триста шестдесет и два/лв. разноски по делото за три инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: