О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№193
С., 15.05.2015 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 1599 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. С. Ш. и Е. Е. Ш., чрез пълномощниците им адвокат В. И.-С. и адвокат С. Х., против решение № 2083 от 3.12.2014 г., постановено по гр.д. № 1918 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Пловдив, с което е потвърдено решение № 140 от 7.04.2014 г. по гр.д. № 671/2013 г. на Районен съд-Асеновград, трети граждански състав за уважаване на предявените от Ю. Е. Р. и А. Д. Р. против Е. С. Ш. и Е. Е. Ш. ревандикационен иск по отношение на реална част от 19 кв.м., колорирана в кафяв цвят по скица № 1 от заключението на вещото лице В. Н. К., която е неразделна част от решението и означена в същата скица с букви А, Б, В и Г, ведно с подобренията в нея, която реална част е част от УПИ VІ-за хотел в кв.36 по плана на [населено място], Област П. с площ на целия парцел от 1308 кв.м. и иск с правно основание чл.109 ЗС за събаряне /премахване/ на гараж със застроена площ от 19 кв.м., находящ се в същата реална част.
Ю. Е. Р. и А. Д. Р. чрез процесуалния си представител адвокат С. Н. оспорват допустимостта на касационната жалба, тъй като въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.2 ГПК, евентуално – наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендират възстановяване на направените разноски.
Доводите за недопустимост на касационната жалба са неоснователни, тъй като цената на исковете за защита правото на собственост и други вещни права върху недвижим имот съгласно чл.69, ал.1, т.2 ГПК е в размер на данъчната оценка на имота, а в случая същата е над определения в чл.280, ал.2 ГПК размер /удостоверение за данъчна оценка на лист 27-ми от първоинстанционното дело/.
При преценка налице ли са основания за допускане на касационно обжалване съставът на ВКС съобрази следното:
К. се позовават на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: Допустимо ли е да се приеме, че при направено оспорване с отговора на исковата молба на правото на собственост на ищците, поради нищожност на актовете за собственост, издадени при нарушение на чл.127, ал.1 ЗУТ и чл.62а, ал.5 ЗУТ, без това оспорване да е отразено в доклада по гр.д. № 671/2013 г. на Районен съд-Асеновград и при направеното повторно, пред въззивната инстанция искане за осъществявансе на косвен съдебен контрол по издаването на Заповед № 98/10.05.2010 г. на Кмета на [община] за изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ ІV и съседния УПИ V-за озеленяване, от които се е образувал новия УПИ VІ-за хотел и последващата Заповед № 257/19.10.2010 г. на Кмета на [община], с която ищецът е определен за купувач на общинските 738/1308 ид.ч. от съсобствения с [община] имот, действията на [община] във връзка с издаването на гореописаните заповеди и самите заповеди да не са незаконосъобразни.
Въпросът е свързан с оспорване придобивното основание на ищците върху стария парцел V-за озеленяване, респ. върху новообразувания УПИ VІ-за хотел, поради нищожност на административните заповеди, поради нарушения на императивни норми на ЗУТ – чл.62а, ал.2 ЗУТ в редакцията към 2010 г. и чл.127, ал.1 ЗУТ и чл.134, ал.1 ЗУТ.
В доклада на първоинстанционния съд по чл.146 ГПК е отразено направеното от ответниците оспорване, като им е указано, че тяхна е тежестта да установят твърдените нарушения при промяна предназначението на имота, както и че не сочат доказателства за наличие на нарушение на административната процедура по отношение на издаване на акта за собственост на ищците, а въззивният съд е приел за неоснователни доводите за допуснати процесуални нарушения при докладване на делото. Постановявайки въззивното решение, съдът е счел за неоснователно възражението за незаконосъобразност на Заповед № 98/10.05.2010 г. на Кмета на [община] за изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ ІV, собственост на ищците и съседния УПИ V-за озеленяване, частна общинска собственост и образуване на нов УПИ VІ-за хотел с площ от 1308 кв.м. поради противоречие със забраната на чл.62а ЗУТ, тъй като по делото няма спор, че предназначението на УПИ V за озеленяване не е било реализирано, поради което приложима е не разпоредбата на ал. 1 /касаеща реализирани озеленени площи/, а ал.2, но изискванията й не се прилагат, за населени места с население до 10 000 души, ако озеленените площи не са реализирани, а в случая е установено, че населението на [община] към 2010 г. е било 3498 жители.
След като мотивите на въззивния съд са, че изискванията на чл.62а, ал.1 и ал.2 и 3 /последната изискваща обществено обсъждане по реда на чл.127, ал.1 ЗУТ/ ЗУТ не се прилагат, тъй като настоящия случай попада в хипотезата на чл.62а, ал.4 ЗУТ, то поставения от касаторите въпрос, касаещ нарушение на чл.65, ал.5 ЗУТ не е бил разгледан от съда, а този касаещ чм.127, ал.1 ЗУТ е неотносим към изхода на делото, поради което и не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
К. следва да възстановят на направените от ответниците по касационната жалба разноски в настоящото производство, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, както следва: на Ю. Е. Р. – 300.00 лв. и на А. Д. Р. – 300.00 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2083 от 3.12.2014 г., постановено по гр.д. № 1918 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Пловдив.
ОСЪЖДА Е. С. Ш., ЕГН [ЕГН] и Е. Е. Ш., ЕГН [ЕГН], двамата с адрес: [населено място], обл.П., ,л.”К. Ш.” № 25 да заплатят на Ю. Е. Р., ЕГН [ЕГН], [населено място], обл.П., [улица] разноски за настоящото производство в размер на 300.00 лв.
ОСЪЖДА Е. С. Ш., ЕГН [ЕГН] и Е. Е. Ш., ЕГН [ЕГН], двамата с адрес: [населено място], обл.П., ,л.”К. Ш.” № 25 да заплатят на А. Д. Р., ЕГН [ЕГН], [населено място], обл.П., [улица] разноски за настоящото производство в размер на 300.00 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: